Живяло някога едно малко птиченце. То било много слабо и се гушело между братата и сестрите си. Родителите строго го надзиравали и не му позволявали да отива близко до края на гнездото. Те се страхували, че то ще падне.
Така минало детството на това птиче. Когато братята и сестрите му започнали да излитат от гнездото, то тъжно ги гледало и си мислело, че на него не му е дадено да лети.
Веднъж му станало много тъжно и то решило въпреки забраната на родителите си да се добере до края на гнездото и поне с едно око да види света.
Но птичето било съвсем неумело и първия силен порив на вятъра го съборил долу. То паднало върху мъха. Не успяло още да се изплаши, когато видяло към него да приближава голямо и страшно животно, с озъбена паст, мощни крака и опашка.
Птиченцето никога не било виждало куче, но веднага разбрало, че трябва да се спасява. Кучето се спуснало след него. Птичето побягнало на своите неприспособени крака за бягане, то тичало, тичало, докато не се блъснало в лошо миришещи кожени ботуши.
Това бил ловецът. Той вдигнал птичето и с интерес започнал да го разглежда, недоумявайки, как може такава голяма и здрава птица да не отлети директно от кучето му.
Птичето притихнало в ръцете му и ловецът решил да го отнесе в дома си, на своите деца.
Докато било лято децата си играели с птичето, но после отишли на училище в града. Птичето останало на двора в открита волиера, защото всички смятали, че то не може да лети. Там то седяло, забравено от всички, гледайки с копнеж към летящите птици.
Веднъж през един отвор на мрежата до него успяла да се промъкне котката. Добре, че стопанинът бил наблизо, та птичето отървало кожата.
Дупката в мрежата била закърпена, но птичето разбрало, че от сега насетне го грози опасност и то започнало да тренира своите слаби крила, за да може да се защитава с тях. Всеки ден ги натоварвало с камъни и се опитвало да ги задържи. Крилете му забележимо укрепнали.
Независимо, че птичето заякнало, то не си помислило изобщо, че може да лети, като другите птици.
Но веднъж котката отново го нападнала във волиерата. Било нощ и нападението на котката, изненадало птичето. То се събудило и започнало силно да маха с криле, отбранявайки се от котката.
Котката няколко пъти го ударила, птиченцето вече си мислело, че не ще може да отбие атаките на нощния хищник, когато земята под него се изместила. Котката останало долу, а птиченцето разбрало, че лети.
От възторг то се стрелнало нагоре към небето, понесло се по посока на вятъра, направило няколко прощални кръга над дома, който го бе приютил и полятя към своето семейство, където бе неговия истински дом.

Дизайнерът Кентон Ли е решил проблема на всички родители по света, създавайки сандали, които „растат“ заедно с детето.
Тази обувка може да се уголемява до 5 размера, а нейната здравина спомага тя да послужи на собственика си най-малко 5 години.
И най-важното, тези сандали струват само 10 долара.
Това е истинско спасение за по-бедните семейства и за всички родители, които не успяват да наваксат обувки за детето си, необходими при нарастването на краката му.
Сандалите леко могат да се регулират с помощта на специални нитове.
По такъв начин те могат да се уголемят до пет размера.
Тези сандали са разработени като част от социална кампания The Shoe That Grows, която е предназначена да помогне на 300 милиона нуждаещи се деца по целия свят.

Буришаският език е северо пакистански език. На него говорят около 90 хиляди човека. Той е много уникален език.
Лингвистите все още не са успели да намерят генетично подобен език. Още по-впечатляващо е, когато разбереш, че дори и най-странните езици се отнасят към някакво езиково семейство.
Бурушаският език има много особености най-известната, от които е чувствителността му към шума.
Например, на български можем да кажем: „Вратата се отвори тихо“, „Вратата се отвори с поскърцване“ или „Той чу, че вратата се отвори“. За говорещите на бурушаскине не съществуват такива фрази. В този език се смяна само думата в зависимост от това, шумно или тихо е станало действието.
Да вземем например, тази врата. В бурушаския език има три отделни думи за действието на вратата. Една се използва, когато вратата се отваря много тихо, друга, когато просто тихо се отваря, но не прекалено много, а третата, когато вратата се отваря много шумно.
По такъв начин се достига до много точно описване на действието, особено ако става дума за нещо много шумно.

Мира и Маги имаха проблеми докато растяха, въпреки че бяха близначки. Някои от тези проблеми продължиха и когато станаха по-големи.

Преди една година Мира имаше проблем със здравето. Отиде в Бърза помощ поради болките си и се оказа в онкологичното отделение. Мислеха, че има рак на яйчниците. Хубаво е, че това се случи, когато Мира не беше на работа, но всичките й приятели бяха от работата. Тя беше сама и изплашена до смърт. Преглъщаше и се бореше с буцата заседнала в гърлото ѝ.

Някъде през нощта се събуди и видя, че Маги седи до леглото и ѝ държи ръката.

– Маги, как се озова тук?

– Събудих се предната нощта. Усетих болка, като при родителни контракции, а в съзнанието си видях твоето лице. Позвъних ти, но се обади телефония секретар. Обадих се в агенцията ти и ми казаха, че си в болница. Оставих децата с Миро и излетях с първия самолет и ето ме при теб.

Маги спа до сестра си в болничната стая четири дена. Возеше я с количка на различни изследвания. Разговаряше със сестри и лекари, правеше абсолютно всичко необходимо за сестра си. През тези дни изобщо не се отдели от Мира.

Преди те не се бяха чувствали толкова близки. Сега имаха възможност и разговаряха за много неща. Грешките от миналото не се заличават, като с магическа пръчка, но Маги сподели със сестра си:

– Когато се ожених, започнах да разбирам жертвите, които си правела, за да се грижиш за мен през детството ни.

– Винаги съм искала най-доброто за теб, макар да не съм знаела, какво е точно то – прошепна Мира. – Радвам се за живота, който сега си си създала, макар преди да го омаловажавах.

– Това означаваше много за мен, – каза Маги. – Когато си млад е лесно да се чувстваш независим, да мислиш, че нямаш нужда от никого. Но с времето семейството започва да има значение.

Поради болестта на майка им и смъртта на баща им, те се бяха очуждили, дори живееха на хиляди километри далече една от друга. Но сега болестта на Мира ги събра и те станаха отново близки.

Произхода на тази дума е много древен.
По време на управлението на император Андроник Комнин в древна Византия, е било използвано в следното правило:
На съпрузите на жени, с които императорът е имал любовна връзка, се разрешавало да ловуват в менажерията на императора, където се държали много екзотични животни.
Трябва да отбележим, че тази привилегия по това време, била много търсена.
Вратите на домовете, където живеели такива семейства се украсявали с еленови рога, което било особен знак за почит.