Бог ни е дал мисия, и това е мисия, която ние можем да изпълним.

Най-важната работа в живота ни не е да се оженим, да трупаме пари, за да осигурим старините си, да пътуваме, където желаем или да прекараме весело и забавно тук на земята. Най-важното нещо, което можем да направим, е да изпълним Божията мисия за живота си. Ако не го направим, Библията казва, че животът ни е прахосан.

„Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, стига само да завърша пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат“ .

Част от нашата мисия е да кажем на други хора благовестието. Всеки от нас е дошъл при Христос, защото някой ни е казал за Него. Сега е наш ред да кажем на други.

Исус умря за всеки един човек по свята. Ако хората живеят и умират, без да знаят за това, което Исус е направил за тях, те ще загубят нещо ценно в живота си.

Бог се грижи за всеки един човек на планетата, ние също трябва го направим. Той е показал милост към нас, когато ни е спасил, за това трябва да разказваме на другите за невероятната Божия любов.  Ако не им го кажем те ще загубят вечния си дом на небесата.

Това е нашата мисия!

Намислила Омразата да унищожи света. Превърнала се в огън и започнала  да пали всичко около себе си.

Любовта видяла това и ѝ препречила пътя с вода.

Тогава Омразата се превърнала в разрушителен ураган, но Любовта не дремела, застанала пред нея като неразрушима скала.

Омразата станала мор, Любовта изцеление.

Омразата се преобразила във война, а Любовта в мир.

И така, колкото и да се мъчила Омразата да унищожи света, винаги пред нея заставала Любовта като надеждна преграда.

Тя и сега стои. В противен случай, отдавна нямаше да съществува светът.

Любовта е непобедима. Всички жалки опити на злото ще бъдат спрени от безмерната сила на Любовта.

Този списък е съставен през първи век преди новата ера. От тогава до наши дни са се опитвали стотици пъти да го редактират, но въпреки всички усилия той си е останал непроменим.

Какво съдържа този списък?

Какво затруднихте ли се? За да се досетите, трябва да имате знания за историята на древните народи.

Трудно е нали? И аз не се досетих  🙂

Отговор: Това е списъкът на седемте чудеса на света: Хеопсовата пирамида, висящите градини на Семирамида, статуята на Зевс в Олимп, храма на Артемида в Ефес, мавзолея на Хиликарнас, Родоския колос, Александрийския фар.

Един дервиш научил от древните книги, че в света съществува източник на вода, от който като пиеш, ще придобиеш тайно знание. Той го търси в продължение на много години, обръщал се към всеки, питал мъдреци, магьосници, …, но никой не могъл да му каже, къде се намира този източник.

Най-накрая той отишъл в Бухара. Там на пазара седял Настрадин Ходжа, които призовавал хората:

– Най-прохладната вода от източника на мъдростта. Като пийнеш от нея ще знаеш недостижимото. Елата и си купете!

Зарадвал се дервишът, втурнал се към Настрадин и веднага поискал чаша вода. Настрадин му налял и той с треперещи ръце я поднесъл към устните си.

Водата попаднала в устата му, но част от нея се стекла по брадата и заляла мръсния му халат. След като дервишът изпил водата в чашата, погледна вътре в себе си, но никакво ново знание не намерил.

– Мошеник, – нахвърлил се той върху Настрадин. – Цял живот търся източникът на мъдростта, а ти реши да ме излъжеш.

-О, бедничкият ми, – поклатил глава Настрадин. – Цял живот търсиш изворът на мъдростта, но не си разбрал главното. Глупостта и мъдростта са две течности на земята, които винаги са смесени в един съд и не могат да бъдат разделени. Можеш да се научиш да усещаш мъдростта по вкуса, а глупостта да я игнорираш. От първата се получава наслаждение, а от втората необходимата влага. Мъдростта и глупостта са неразделими. Те са смесени в различни пропорции в съдовете. Учи се не само да търсиш нови източници, а правилно да пиеш от тези, които имаш. В противен случай, вода, в която има 100 части мъдрост, а глупоста е една, няма да те напои с полезни знания, а само ще залее халата ти и ще намокри брадата ти.

Христо беше представителен мъж, на 42 години. Имаше три деца. Той смяташе, че щастието е пряко свързано с професионалния успех, затова бе дал всичко от себе си, цели 13 години в една фирма.

Но в момент на гняв, Христо подаде оставка и напусна фирмата. Дълго време сменяше една работа с друга, но не можеше  да намери такава, която да го удовлетворява.

Съпругата му почна работа, а това усили чувството му на недостатъчност, защото той винаги се бе гордял, че печели хляба в семейството.

Христо рядко поемаше рискове в работата си, защото се страхуваше от провал. Самооценката му драстично спадна. Смяташе се за пълен неудачник.

Той беше крайно критичен към себе си, но ако ставаше въпрос за някой друг, казваше:

– Това, че си сбърхал не означава, че е дошъл края на света. Продължавай смело напред.

Неговият приятел Динко бе дочул за неговия „двоен стандарт“ и реши да си поговори с него за това.

В един неделен ден двамата приятели седяха в близката бирария и разговаряха.

– Защо подкрепяш другите хора, – атакува го Динко, – а към себе си оставаш суров и критичен, дори си склонен да се самонаказваш и то много лошо.

– Отговорността, която изисквам от другите, не е същата за мен, – отговори Христо.

– Защо? – попоита приятелят му.

– Ако те сгрешат, това няма да се отрази на хляба на моята маса, нито ще създаде отрицателни чувства в семейството ми. Освен това искам те да успяват.

– Според теб начина, по който се отнасяш към тях ще им помогне да успяват, така ли?

– Да, така е.

– А стандартът, който прилагаш към себе си, към какво те доведе?

– Обикновенно съм обезсърчен и подтиснат, – призна Христо.

– А това полезно ли е за теб?

– Явно не, – наведе тъжно глава Христо.

– Тогава какъв е този „двоен стандарт“? Не може ли, както се отнасяш към другите, така да постъпваш и спрямо себе си? Всичките ти грешки пагубни ли са? Застрашават ли живота на някого?

Христо се замисли. Той разбра на къде бие приятелят му.

– Да прав си, – съгласи се Христо след дълго мълчание, – това, което прилагам към себе си е нереалистично и ме разгромява.

След този разговор, нещата се промениха и Христо взе да гледа по реално на неуспехите си. В края на краищата нали с тях не идва края на света ….