Всяка година в Амстердам, около 20 души умират в самота.
Техните погребения организира общината.
За целта се наема поет, който съчинява стихове в чест на починалия
Този поет чете тези стихове по време на церемонията, когато погребват мъртвия.
Учени са назовали пет органа, които не са нужни на човека. Списъкът включва наченки на опашна кост, апендикс, мъдреци, мускули на ушите и трети клепач.
Специалистите отбелязват, че по-рано тези органи били крайно необходими, но в днешните условия са станали безполезни.
Например, с помощта на мъдреците нашите предци са се справили с влакнести храни. При храносмилането е помагал и апендикса.
Мускулите на ушите са помагали по-добре да се възприемат звуковите сигнали. Освен това, в наши дни рядко се отбелязват хора родени с къси опашки. Подобен случай е бил описан от Габриел Гарсия Маркес в „Сто години самота“.
Някои от нас избират да се изолират, като прекарат дълги часове на компютрите си или в стаите си със смартфони си. Но други се изолират не по избор, като например, военни съпрузи по време на мисии, разведени, болни, бедни или възрастни хора, които изпитват самота в най-висока степен. Каквато и да е ситуацията, разрушителен ефект да бъдеш изолиран е свързано с чувството, че си необичан.
Когато Агар се озова сама с малкия си син, без храна или питие в пустинята, тя се почувства отхвърлена, вцепенена и унила. И изведнъж заплака.
Един ангел от Господа се явява, за да ѝ говори думи на утеха и надежда. Той назова сина ѝ Исмаил, което означава „Бог чува.“ Тогава Бог отвори очите на Агар и тя видя кладенец с вода наблизо. С променено сърце, тя го нарича “ Ти си Бог, Който вижда“….“ Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?“
Молете се Бог да ни даде очи, за да виждат хората около нас, които са самотни, чувстват се необичани, водят битка с депресията. Нека бъдем готови да съобщим в страната си, че наистина Бог чува и вижда.
Експертите по психология бият тревога по този проблем.
Позната ви е фразата: „Не виждаш по-далече от носа си“. Днес тя можем да преобразуваме така: „Не виждаш по-далече от електронното си устройство“.
Ако изчезне достъпа до Интернет, мигновено възниква чувство на самота и изолация от околната среда. Изчезва възможността си да проверим електронната поща, собствената си страница в някоя от социалните мрежи, не можем да погледнем прогнозата за времето или нямаме възможност да прочетем новините.
Зависимостта от информационните технологии се смята за нормално за разлика от алкохолната или наркотична зависимост.
Тя се проявява главно в по-голяма умора. Хората, които прекарват по-голяма част в социалните мрежи, са подложени на повече психически разтройства.
Възрастните хора обикновено са зависими от телевизията, а младите от мобилните телефони и Интернета. Ежедневието на децата и юношите е тясно свързано с онлайн игри и социалните мрежи. За мнозина световната мрежа напълно замества реалния живот.
Зависимостта от електронни устройства или Номофобия е страх да останеш без мобилен телефон, компютър или далече от тях.
Не съм против развитието на различните технологии, аз самата ползвам мобилен телефон и лаптоп, но да бъдеш потребител и зависим от тези неща не е едно и също нещо.
Душата възприема тези истини по времена на битка, страх и тъга. Когато крепката Божия десница разорава почвата в сърцето ни, което се намира в застой и така се освобождава скритото в него и сее истината.
На изтръгната от смущение душа в час на изпитание, немощ, самота, а понякога и физическо страдание, истината донася щедра реколта, получена след добро разораване и наторяване на нивата. И душата разбира, че не напразно е проливала сълзи.
Способността да познаваме Бога се развива, когато Той ни води през обстоятелства, кара ни да упражняваме вярата си. Тогава в каквито и тежки условия да се намираме, благодарим на Бога, че Той чрез тях ни изгражда и тогава още по силно уповаваме на Него и милостта Му.