Без почистващи препарати домакинята не би могла да си представи почистването на дома си. Това са нейните незаменими помощници, които облекчават труда ѝ.

Не винаги един препарат оказва очакваното въздействие, за това много домакини прибягват до смесване на няколко такива, за да усилят  ефекта.

Но в много случаи това не бива да се прави, защото при смесване на отделни препарати се поучават опасни химични съединения.

При смесване на белина и спирт, няма да загубите съзнание, но самочувствието ви ще спадне.

Трябва да запомните, че белина се смесва само с вода.

Когато чистите, не експериментирайте и не правете химически опити. По-добре се придържайте към „бабините средства“, те са невероятно ефективни при решаване на много проблеми.

Време е като вярващи в Бога хора да практикуваме единство, както Исус се молеше за това: “ Да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил“.

Дойде времето да се държим един за друг и в добро и в лошо. Трябва да осъзнаем, че се нуждаем един от друг.

И това наистина е така. На вас ви е нужна моята вяра, както на мен вашата. Заедно ние можем да се противопоставим на всеки проблем и да го преодолеем в името на Исус.

Ние сме Негово Тяло. На всеки от нас му е дадена мярка вяра, но не само, за да се погрижим за нашите нужди, но и да направим нещо много повече.

Ние трябва да завладеем този свят! Ние сме поколението на последното време и много трябва да внимаваме в това.

Животът е труден. Това не е изненада за теб нали? Ти живееш с тази истина всеки ден. Някои от нас са емоционално затруднени, други имат физически проблеми. ….

Всички ние имаме някакво затруднение в живота.

Дори и апостол Павел премина през трудни времена. В Библията се казва, че той също е бил депресиран и е искал да умре.

Какво получи Павел в такива трудни периоди?

Той бе включен в Възкресение властта на Исус.

Тогава Павел спря да разчита на себе си и се научи да уповава само на Бога, който възкресява мъртвите.

В Библията се казва, че Павел се чувстваше смачкан и претоварен отвъд способностите си. Той бе стигнал до края, но Бог Му помогна.

Има само едно условие Божията сила да действа в живота ни и това е да бъдем смирени. Имаме нужда да бъдем такива. Бог не дава власт си на арогантни хора.

Смирението казва на Господа: „Ти си Бог, Ти си правия, у Тебе е силата, Ти си мъдрия. Аз съм безсилен да промени тази ситуация, за това я дам на Теб“.

Тогава Бог въздейства със силата на Възкресението на Исус във вашето положение.

Бог връща обратно към живот мъртвите неща.

Какво е мъртво в живота ти? Помисли си само, ако Бог може да привдигне мъртъв човек, Той може да съживи един мъртъв брак, да възстанови една пропаднала кариера, …..

Неприятно е, когато отскочиш до малко магазинче или павилион и те срещне надпис: „Отивам до склада“, „Ще се върна скоро“ и т.н., но това „скоро“ понякога се проточва до час-два.

Тъй като на много места работи само по един продавач, а понякога той трябва да отиде до тоалетната, човекът който работи в магазина оставя бележка „скоро ще се върна“, но и това не помагана нетърпеливия клиент.

Ето как са решили проблема в един магазин в Израел, където работи само един човек.

Той оставя бележка: „Ще се върна след седем минути“. Разликата не е голяма  в сравнение с другите съобщения, но все пак се получава.

Ще попитате: „Защо 7, а не 5 или 10 минути?“ Пет минути изглеждат недостатъчни, а десет са твърде много за чакане. Освен това 5, 10, 15 се възприемат като закръглени и неточни числа.

Седмицата предизвиква повече доверие и интерес, „а защо толкова?“

Така в дадената ситуация у клиента възникват положителни емоции, а това благоприятно влияе на бизнеса.

Случи се точно по време на празниците. Органите отговарящи за настойничеството, трябваше да вземат малко момиченце от вечно пияната му майка и да го дадат в сиропиталище.

Ани беше само на половин година, но изглеждаше като осем месечно дете. Момиченцето не можеше нищо от това, което можеха да правят децата на половин година. Човек като я гледаше можеше да остане с убеждение, че е умствено изостанала.

Но Ани беше съвършено здраво дете, просто никой не се бе занимавал с нея или както казват специалистите, тя бе педагогически занемарена.

Как можеш да се научиш да говориш, ако никой не разговаря с теб? Ани не можеше да държи и лъжицата, защото никой до сега не ѝ бе показвал, как да прави това. Детето не се бе опитвало да ходи, защото беше чувало постояно командите:

– Стой там! Не ставай от леглото!

Ани през цялото време бе прекарала на леглото на майка си. Там тя бе спала и започнала по-малко да пълзи.

– Няма да слизаш от кревата!- постоянно ѝ крещеше майка ѝ.

И как майка ѝ би разрешила на Ани да слезе на пода, когато щеше да ѝ създаде много проблеми. Бащата живееше сам и не посещаваше дъщеря си.

След като Ани бе настанена в сиропиталището майка ѝ и баща ѝ щяха да бъдат лишени от родителски права.

И изведнъж в живота на Ани се появи баща ѝ. Той дойде в сиропиталището и каза:

– Моля ви, дайте дъщеря ми.

– Странно, – вдигна рамене възпитателката, – до сега не се е интересувал от детето и изведнъж си  е спомнил за него.

Но на бащата нищо не казаха.

– За Ани се появи възможност да има свой дом, а това съвсем не е лошо, – каза една от възпитателките.

– Нека да наблюдаваме този загадъчен баща – предложи друга от жените във дома – и да му позволим да посещава дъщеря си до решението на съда.

Първоначално тази идея изглеждаше напълно безнадеждна.

Стоян, така се казваше бащата на Ани, в момента никъде не работеше. Той дори не знаеше как да се обръща към дъщеря си. Да я нахрани, да я облече, да я вземе на ръце, … всички подобни действия объркваха нацяло Стоян. Той дори не знаеше как да общува с нея. Оставаше в недоумение, когато тя започваше да капризничи.

Да, между двамата липсваше емоционален контакт. Баща и дъщеря бяха като чужди един спрямо друг.

Възпитателката на Ани виждаше това и ѝ ставаше тъжно. Надеждата, че момиченцето ще се върне в семейството си, се топеше пред очите ѝ.

Тихият, не много говорещ и на вид не приспособим към живота Стоян се оказа удивително упорит човек. Половин година той се бори за правото си да бъде баща.

Той не пиеше много като майката на Ани и се опитваше да се пребори с лошите си навици, но му беше много трудно.

Най-накрая Стоян нацяло се отказа от пиенето, започна работа. Цялото си свободно време прекарваше в сиропиталището с дъщеря си. Там жените го учеха как да играе с дъщеря си, как да я приучва да ходи на гърне, да ѝ приготвя каши.

Ани постепенно привикна към него. Когато чуеше възпитателката да казва:

– Ани баща ти дойде.

Тя повече не се вкопчваше със страх в крака на възпитателката си, а смело тичаше към вратата, за да посрещне баща си.

Съдът взе решение да не лишава Стоян от родителски права. И Ани заживя при баща си.