Ръцете на Марта трепереха върху волана. Имаше нужда от още едно успокоително, но рискуваше да заспи на магистралата. В крайна сметка сегашното ѝ положение не беше нещо ново.

– Никога до сега не съм забременявала, – Марта нервно удряше по волана. – Винаги избирах труднодостъпни мъже. Целият ми живот ми е една поредица от необясними решения.

Тя много добре си спомняше, че двама терапевти бяха вдигнали ръце от нея. Те бяха се отчаяли от положението ѝ. Тя на пук на всичко успяваше да поддържа някакъе ритъм на живот си, въпреки самоунищожителното си поведение. Марта едва се крепеше на ръба, за да не рухне.

Сегашният ѝ терапевт бе жена. Връзката им се бе запазила, защото лекарката ѝ позволяваше да пропуска сеансите и да ѝ се обажда, когато има нужда. Марта имаше чувство, че това е единствения човек, който я разбира.

Трябваше да ѝ звънне. Терапевката ѝ не знаеше, че е бременна. Марта не ѝ бе казала и за паническите си пристъпи. С нея връзката ѝ се задържа четири години, но въпреки това на Марта ѝ бе трудно да иска помощ точно от нея.

– Депресията е слабост, а не заболяване, – обичаше да повтаря дядо ѝ. – Психиатрите са по-болни и от пациентите си.

Ако бе ходила като малка на терапевт, може би сега нямаше да има тези проблеми. Майка ѝ също не подкрепяше идеята за психотерапия:

– Помогнаха ли на баща ти, след като преживя онзи шок? А ми на сестра ми? Дори един от тези психотерапевти я прелъсти.

Марта си спомняше много ясно. Когато беше на двадесет и три години искаше да се самоубие. Тогава нито лекари, нито психолози можеха да овладеят променливите ѝ настроения. Не можаха да я освободят от кошмарите ѝ. Тя продължи да пие и да се хвърля безрасъдно в поредица от сексуални връзки.

Нощният пейзаж преминаваше от малки долини в хълмисти дъбови и борови гори. Марта долавяше плисъка на реката отляво. „Тече си на юг, – помисли си Марта, – както го е правела хилядолетия, нехаеща за човешката мъка“.

Искаше ѝ се да бъде силна, само заради детето, което носеше в утробата си. Няма значение, дали Стоян ще остане с нея.  Тя бе решила вече, че ще роди това дете и ще го отгледа.

Това беше живот и той трябваше да се запази. Може би това щеше да ѝ помогне да се пребори и със своите проблеми. До сега не се бе опълчвала, а се носеше по течението на живота. Време беше да се противопостави, тя знаеше, че ще трудно, но трябваше да победи, заради малкото, което растеше в нея.

Често родителството се превръща в поредица от ежедневни битки с детето, което води до нервен срив на майката и капризничене на детето.
И защо е всичко това?
Защото ние виждаме света и събитията в него по съвсем различен начин. Ако отчетем това, става много по-лесно да си взаимодействаме с детето. Можем да намерим решение и в най-сложните ситуации и най-важното е, че се прекратява „войната“ между родители и деца.
Представете си следната ситуация.
Вечер. Дете увлечено играе с новото автомобилче. Майката приближава и му казва:
– Време е за сън.
И чува възмутения глас на сина си:
– Не!
Майката започва дълго обяснява:
– Късно е. По това време всички деца са вече в креватчетата си.
Но това в ушите на детето звучи по-скоро, като „мама нещо разказва“.
Но може да се постъпи и така.
– Хайде да играем с това автомобилче. О, но то вече иска да спи. Хайде да го приберем в гаража и да го сложим да спи.
След пет минути детето ще е по-склонно да ви чуе и да иде в кревата.
Времето за децата е това, което преживяват или изпитват.
Ако искате да приканите детето да спи, може да се опитате да му кажете, че утре ще бъде нов ден и вие нещо ще правите, но това за него е лишено от детайли и активното му участие.
Много по ефективно е ако се разкаже за „неговото утре“ в подробности. Например:
– Утре ще се возиш на трамвая. Ще видиш слон. Ще си играете с Петърчо.
Тогава детето с желание очаква „утре“ и веднага се приготвя да спи.

Бруклинският концептуален художник Джей Робърт Фейл създава цяла поредица от картини „Обърнатия Мондриан: Зрителят не присъства“.
За да се видят „правилно“ тези картини е необходимо да се използва смартфон.
Фелд точно възпроизвежда абстрактните геометрични композиции на холандския художник Пит Мондриан, но обръща цветовата схема.
Променени така картините изглеждат странно познато, но когато се вгледате в тях чрез функцията за обръщане на цветовете на вашия iPhone или Android устройство, приличат на оригиналната композиция.
Фелд отбелязва:
– Хората бързат за музея, като хищници на лов, фотографирайки картини на тяхното устройство, като че ли това може да замени наблюдението на работите.
Чрез използването на AR-технология по такъв начин, художникът се надява да привлече вниманието към отношението на зрителите относно разглеждания обект, както и зависимостта от мобилното устройство, от което ние всички страдаме до известна степен.

„Тоалетният“ формат на книгите на японски писател е станал основа на маркетингова стратегия.
От Министерството по икономиката, търговията и промишлеността в Япония продължават да генерират креативни способи за популяризацията на националната култура зад граница. Благодарение на правителството са преведени на английски и издадени на тоалетна хартия известните романи на Коджи Сузуки от поредицата „Звън“.
Именно „тоалетния“ формат на изданията е станал основа на маркетингова стратегия. Необичайния вид на тази литература е помогнал за успешната им продажба зад граница и ги нареждат между бетселърите.
Разходите по тази новост е 2,5 долара, затова от тях в Япония се продават около 300 хиляди.

Новият продукт се явява обикновена вибрираща четка, каквито сега на пазара се предлагат много, но дизайнерското оформление ще зарадва всеки любител на поредицата „Doctor Who“.
На колекционерите може да бъде интересен факта, че този вид четка е лицензиран от екипа на серияла.
В комплекта освен самата четка е поставена допълнителна глава за смяна.
Електрическата енергия, необходима, за да работите  устройството се доставя от АА батерии. Размерите  на дръжката са 3 см в ширина и 14,5 см на дължина.