Овцата Шейла лесно се забелязва. Много вълна виси от всичките ѝ страни. След много години на отчуждение, такова особено внимание от страна на хората ѝ се струвало необичайно.

Преди шест години Шейла се отклонила от стадото и се загубила. През това време тя се скитала в австралийските гори и поля на остров Тасмания. Намерил я е един от местните жители.

Когато го видяла, тя се опитала да стане на крака, но неуспяла, защото попаднала в канавка, не много дълбока, но тясна.

И така дългоочакваното подстригване започнало. Професионалният стригач Джон Аломс я освободил от плена на нейната тежка козина.

Вълната била сплъстена и жълта отзад. На гърба имало много боклуци: клонки, кора от дърветата, плодове на евкалипт и много мръсотия. Всичко това се е събрало за всичките години на скитанията ѝ.

Точното тегло на постриганата вълна е 21 кг. Но това е нищо с рекорда на изгубилия се овена Крис. Той бил намерен в покрайнините на Канбера, а от него остригали 41 кг вълна.

“ А Тоя, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене, и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, та да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“.

Това обещание е изградена върху вашето желание да споделяте това, което Той ви дава. Готови ли сте да предадете Божието благословение на другите ли?

Може да се кажете: „Чакай малко! Не съм достатъчно богат, за да бъда щедър“.

О, без значение колко имаш, можеш да бъдеш щедър. Има една история за една жена в Библията, който имаше само две стотинки, но все пак тя ги даде.

Това е мит, че “ не разполагате с достатъчно, за да давате“. Винаги може да се даде. Всъщност, чрез даването, Бог ви изпитва.

В Библията се казва: “ Защото извършването на това служение не само запълва нуждите на светиите, но и чрез многото благодарения се излива и пред Бога“.

Когато преминаваме през трудности, кажете: „Боже, аз не разполагам с много, но каквото имам, аз съм готов да споделя. Имам само малко храна тук, но аз съм готов да покани някой на вечеря“.

Бог обещава да направи три неща: Първо, вие ще расте духовно. Второ, той ще ви използва, за да се отговорите на потребностите на другите хора. И трето, Бог чрез вас се прославя.

Когато вие дадете каквото и колкото трябва, Бог ще отвори вратата на благословението в живота ви и то ще бъде такова, каквото не можете да си представите.

Не е възможно да запазите душевния си мир, ако не прогоним мислите, които не са угодни на Бога. Трябва да гледаме в сърцето си, какво става там. Ако няма мир, трябва да помислим в какво сме съгрешили.

За да имаме душевен мир, трябва да бъдем въздържани, в противен случай и нашите тела ще загубят мира си.

Не трябва да бъдем любопитни, имам предвид да четем вестници и книги, които опустошават душата ни и ни донасят униние, обезсърчение, смущение и объркване.

Не трябва да съдим другите, защото понякога се случва така, че без да познаваме човека, говорим за него лошо, а той по ум е подобен на ангелите.

Не се старайте да се занимавате с чужди дела, грижи се само за това, което ти е поръчано от по-възрастните и тогава за послушанието Господ ще ти помогне с благодата Си. Тогава ще видиш в душата си плодовете на послушанието си: мир и постоянна молитва.

Губим Божията благодат, защото не обичаме брата си според Божиите заповеди. Ако твоя брат те оскърби, а ти го осъдиш или намразиш, ще почувстваш, че благодатта си е отишла и мирът е изчезнал.

За да имаш душевен мир, нужно е да обикнеш този, който те е оскърбил и да се молиш за него.
Не можеш да имаш в душата си мир, ако не помолиш Господа да ти помогне да обикнеш всички хора.

Необходимо е да придобием послушание, смирение и любов иначе всичко, което правим, ще пропадне.

Един старец имал следното видение: Човек наливал вода в корито, което било с дървено дъно. Много се трудил човекът, но водата все пак изтичала и коритото оставало пусто. Ние живеем самоотвержено, но когато загубим някоя добродетел, заради нея душата ни остава пуста.

Една вече пораснала дъщеря помолила майка си за съвет:

– Мамо, аз обичам своя мъж, но наскоро се запознах с човек и сега все си мисля за него. Не искам да изменям на мъжа си дори в мислите си, но нямам сили да изхвърля грешното си чувство към другия от душата си. Какво да правя?

– Дъще, – казала майката, – нашите чувства са цветя, които растат в нашите души. В твоята душа сега има две цветя.

Едно от тях е неярко, но толкова нежно и благородно цвете – любовта към съпруга, което ти сама си посяла. То ще цъфти през целия ти живот и ще ти донесе радостни плодове, ако го поливаш.

Другото цвете е ярко, но е отровено със страсти. То е израснало в душата ти без да те попита. И като плевел краде от силата на първото цвете. Освен това, той  е краткотрайно и безплодно, без значение колко се полива.

Дъще, ти не можеш да изхвърлиш със свои сили второто цвете от душата си. То винаги е там. Но ти имаш избор. Винаги можеш да избереш, кое цвете ще поливаш повече и кое по-малко.
Ако поливаш само първото цвете, второто ще увехне и ще престане да трови душата ти.

Наталия отиде в болницата за задържане на плода.

Васко остана в къщи с двамата си сина Станимир на 4 години и Емил на две години.

Васко можеше да готви само макарони. За това се хвана да приготви такава храна за синовете си, но малко я пресоли.

Първи дойде в кухнята Станимир, взе и опита от макароните. Той нищо не каза на баща си, но бързо напусна кухнята.

Станимир отиде към детската стая. На вратата срещна брат си Емил, който отиваше в кухнята да яде.

Станимир го хвана за ръката и му каза:

– Емо, недей да ядеш това, което е сготвил татко. Ти си ми единствения брат ….