Мая от малка мечтаеше да стане пилот. Когато стана на 15 години, тя реши да постъпи в училище, където обучаваха постъпилите в него да летят, давайки им начална подготовка.
Тя изпрати документите си, но трябваше да държи и приемен изпит.
В деня преди изпита Мая тръгна с майка си за училището. В полунощ стигнаха на гара, където трябваше да се качат на друг влак. Но тук ги очакваха лоши новини.
Беше паднал силен снеговалеж, железопътната линия бе затрупана, а влаковете спрени.
Мая беше отчаяна:
– Заради този сняг няма да мога да се явя на изпита. Нима трябва да се разделя с мечтата си?
Майка ѝ усети болката и страданието на дъщеря си и окуражително каза:
– Не се отчайвай! Все ще намерим с какво да се придвижим. Виж пътищата са почистени. Да опитаме да хванем някоя кола.
Мая се окуражи малко и се усмихна на майка си:
– Хайде, – момичето дръпна майка си за ръката, – какво чакаме? Нямаме много време. Трябва да стигна навреме.
Двете закрачиха по-бодро към шосето. Попаднаха на мъж, който им предложи:
– Ще ви откарам до следващата гара. Там може вече да са разчистили железопътната линия и ще продължите с влак по-нататък.
Когато стигнаха следващата гара, разбраха, че положението бе безнадеждно. Движението на влаковете все още бе парализирано.
Мая с майка си се върна отново на шосето с надежда, че ще могат да намерят превоз, за да продължат.
Беше минало полунощ и нямаше почти никакви коли, а тези който минаваха, изобщо не спираха.
Мая загуби всякаква надежда, че ще успее да стигне навреме за изпита. Заедно с майка си влязоха в близкото кафене до бензиностанцията.
Изведнъж двете чуха бучене на мотор, а след това видяха голям камион да спира там.
Мая изтича веднага при шофьора и забързано започна да му обяснява:
– Закъснявам за изпит. Трябва да стигна навреме. Влаковете са спрени, закъснявам …
Едва тогава Мая си пое дъх и каза малко по-бавно:
– Ще можете ли да ни закарате до Х….?
– Ще ви закарам до М…, а от там са още два часа пеша до Х…
– О, много ви благодаря, – очите на девойката искряха от радост.
Тримата пътуваха доста време, а часът на изпита се приближаваше като че ли още по-бързо.
Стигнаха до мястото, където Мая с майка си трябваше да слезе, но шофьорът зави и продължи към Х ….
На смаяните погледи на Мая и майка ѝ, той обясни съвсем спокойно:
– Ще ви закарам направо до училището. В противен случай едва ли ще стигнете навреме.
След това шофьорът се обади по телефона:
– Захари, ще закъснея с около час и половина. Така се наложи, ще ти обясня като се видим.
Камиона спря пред училището десет минути преди започването на изпита.
Мая бе радостна и развълнувана. Тя се обърна към шофьора и каза:
– Не знам как мога да ви се отблагодаря…..
Мъжът махна с ръка:
– Няма за какво да ми благодариш, дете. Аз имам дъщеря на твоите години и напълно разбирам как се чувстваш.
Май отлично се представи на изпита и бе приета в училището.
