След Втората световна война, комбинация от високи цени за внесени плодове и евтино развитие на геотермалната енергия довело до развитието на производство на парници за банани в Исландия.
Отглеждане на банани в големи обеми продължило до края на 1950-те години.
Сега на острова практически всички банани са вносни.
Въпреки това в много източници може да се срещне градската легенда за това, че Исландия е най-големият производител и износител на банани в Европа.
Подивелите за 100 години свободен живот, на запад в Куба, домашни крави и бикове образували нова порода преживни животни, които много се различават от техните роднини по другите места на света. До този извод са дошли специалисти от националния парк Гуанаакабибес в западни край на острова.
Чифтокопитните, някога внесени от испанските колонизатори, а после ставени на произвола на съдбата, с времето намалили размера си. Вимето на женските станало малко, а млякото в него едва стигало да се изхранят телетата. Рогата се заострили и намалили, за да не закачат в клоните на дърветата.
За разлика от домашните крави, мирно пасящи трева по пасищата, тези животни, ако попаднат във враждебна за тях среда, започват буквално да се борят за оцеляването си.
Кравите са се научили да ядат листа, лози и семена, както и да търсят вода в кухините на скалите. Освен това, те така се усъвършенствали в намирането на прясна вода, че могат да намерят нейн източник на дъното на морето. И за да се доберат до нея, те плават.
Дивите крави и бикове живеят на групи и нападат човек само, когато той им ограничи свободата. Те не позволяват да ги вкарат зад ограда, а когато са в плен стават агресивни и отказват да се хранят.
Изблиците на ярост на тези животни в затворено пространство, обикновено водят до разрив на сърцето.
Моряците бяха уплашени. Вилнееше ужасна буря и някои от тях бяха изхвърлени от кораба и се удавиха. Те се чувстваха загубени. Много въпроси без отговор им пречеха да вземат правилните решения. Къде бяха? Колко дълго ще продължи това пътуване? Щяха ли някога да намерят пътя за вкъщи?
Беше 1492 г. и капитан на тези мъже беше Христофор Колумб. Той също не можеше да отговори на техните въпроси, нито на своите. Това пътуване бе предприето от другата страна на Атлантическия океан в търсене на пряк път за Индия. Вместо това, Колумб откри един остров между Северна и Южна Америка. Там той и неговите моряци намериха прясна вода и бяха спасени.
Подобна история не би се повторила днес. С точни карти капитаните на кораби насочват своя курс. Те не биха изгубили пътя.
Въпреки това на земята има много хора, които се чувстват така, сякаш са се загубили в бурния океан. Те си задават въпроси. Къде отивам? Изгубих ли се? Ще мога ли някога намери правилния начин?
Бог е чул нашите въпроси и Той вече ни даде една Книга, за да направлява живота ни. И това е Библията. Чрез нея можем да получим отговорите на много въпроси, ако позволим на Божия Дух да ни разкрива истината, когато четем Божието Словото.
Група изследователи от новозеландския Кралски научно-изследователски институт и редица други научни организации от различни страни са дошли до извода, че Нова Зеландия, Каледония и други острови в тази част на Тихия океан са от един континент – Зеаландия.
Размерът на този континент, според оценката на специалистите е близо 5 милиона квадратни километра, но 94 на сто от него е покрит с вода.
Въпреки това, експертите твърдят, че на континента, въпреки еснафските представи не е необходимо да се издигне над повърхността на океаните, за да се разглежда като такъв.
А на другите „изисквания“ континентът, според учените, напълно съответства. Той има ярко оформени граници, който го отделя от най-близките континенти Австралия и Антарктика, издига се над нивото, на което е разположено дъното на океана наоколо и съдържа всички три вида характеристики за скали на континента – магмени, седиментни и метаморфни.
Според учените, Зеаландия е част от древен суперконтинент Гондвана, включващ в себе си съвременна Африка, Южна Америка, Антарктида и Австралия.
Експерти предполагат, че заключенията, получени от тях ще бъдат от голямо значение за геологията и могат да окажат въздействие върху някои икономически и политически проблеми.
Въпреки това, някои изследователи са сметнали, че въз основа на тази работа, обявяването на Зеаландия като „седми континент“, наравно с Евразия, Африка, Австралия, Антарктида, Южна и Северна Америка е преждевременно.
В топлите води на Атлантика е разположен един зелен остров. Човек, който не знае какво се намира на този участък е уверен, че това е райски кът.
На змиевата суша няма магазини, хотели, жилищни сгради, училища, детски градини и други учреждения. Това е абсолютно безлюдна земя.
Змиите са завоювали острова и се явяват негови пълноправни собственици. На 1-2 метра се разполагат от 1 до 5 влечуги. Територията буквално кипи от тях. Стотици лежат на брега, обграждащ зелената гора.
На дърветата и храстите можете да видите гнезда на змии, ако минавате наблизо, но не много, защото е опасно. Можете да бъдете ухапан от отровна змия.
Този остров не се препоръчва, да се посещава, но страното е, че се намират хора, които са готови да се подложат на подобен риск. Единствено на биолозите един път в месеца е разрешено да посещават острова, за да изследват обитателите му.
Жителите на съседните острови гледат на Queimada Grande като вариант за смърт и се боят от „змийското царство“.