През 2015 г. в речника на Оксфорд е добавена нова дума: fatberg („фатберг“), която се превръща в производна на английските думи „мазнини“ и „айсберг“. Терминът е измислен от компанията Thames Water, отговорна за водоснабдяването и канализационната система в Лондон.

Решавайки санитарните проблеми на града, неговите специалисти провеждат и образователна работа, обяснявайки на хората последствията от изхвърлянето в канализационната система на предмети, които не могат да бъдат разтворени. Това са, по-специално, презервативи, пелени и мокри кърпички, които за разлика от тоалетна хартия, се състоят от плътни влакна.

Да довършим картината с маслото, което вливат в мивките. Оказва се, че в канализацията всичко това става основа, на която растат органичните вещества. С течение на времето подобно „чудовище“ или „фатберг“ се превръща в стегната запушалка, пречеща на нормалната работа на канализацията.

През 2013 г. в един от районите в Лондон бе открит 15-тонен „фатберг“, който по това време е бил рекорд. Но резултатите от 2017 г. били наистина зашеметяващи. Очиствайки тръбите, сложени под района на  Уайтчепел в Лондон през XIX век, служителите на Thames Wate открили 250-метрова сгъстена маса от 130 тона.

Според експерти, това ще отнеме най-малко три седмици, за да го премахнат. Многогодишният „маслен айсберг“ по здравина не се различава от бетон. Фирмата сравнява сгъстената маса с тази на синия кит и с дължина на моста на Тауър, която леко го надвишава.

Първоначално сътрудниците на Thames Water просто откъсвали парчета от „чудовището“ и ги изнасяли в депата за отпадъци. Но сега, с подкрепата на Argent Energy възникнала идея тази маса да се използва за източник на енергия.

„Фатбергите“ се предават в завод, където се превръщат в биодизел.

Представете си, че сте в работилницата, където се прави анализ на материала, в един стоманолеярен завод. Около вас има малки преградки и отделения. Стоманата се изпитва до краен предел и се отбелязва с цифри, които обозначават степента ѝ на закаленост.

Няколко парчета се подлагат на усукване до толкова, че се счупват. Върху тях се отбелязва силата на усукване. Други се разтеглят до край и на тях се бележи възможностите им за разстягане. Други се подлагат на натиск до раздробяване и те се бележат.

В завода знаят степента на напрежение на всяко парче стомана. Така могат да определят кои от тях стават за  построяване на кораб, здание или мост. Работниците са добре осведомени за това благодарение на залата за анализите, която на практика доказва качеството на материала.

Така се случва и с Божиите деца. Бог не иска да бъдем вази за украшение от стъкло и порцелан. Той иска да бъдем като тези яки стоманени пръти, способни да издържаме на най-висока степен на усукване или натиск, без да се предаваме.

Бог не иска да сме като оранжерийни растения, а да бъдем подобни на дъбовете, устояли на бурите; не и подобни на пясъчни дюни носени от вятъра, а по-скоро гранитни скали, съпротивляващи се на ураганите.

За да ни направи такива, Той трябва да ни тества в изпитания. Много от нас са преживели и знаят от собствен опит, че страданието всъщност е Божият лабораторен тест.

Лесно е да говорим за вярата и да развиваме теории за живот чрез вяра, но Бог често ни хвърля в пещта, за да изпита качеството на нашето злато, отделяйки го от примесите и шлаката.

Блажени сме, когато ураганите на неспокойното житейско море ни правят ценни за Господ Исус Христос. По-добре в бурята с Христос, отколкото в спокойна вода без Него.

Много е лошо, когато човек не може да прецени правилно размерите на дадено съоръжение.

Шон Кунъмут бил шокиран, когато видял шофьора на камиона, превозващ багера, с висока скорост да минава под мост, който бил твърде нисък.

Не е чудно, че е имало сблъсък, а парчета от бетон са се изсипали в различни посоки. Чул се грохот, сякаш нещо се взривило.

Служителите от транспортния отдел, които изследвали моста, открили, че пет бетонни греди били повредени, но всичките щети не са опасни и съоръжението скоро ще бъде ремонтирано.

Когато Антон беше млад, той пътуваше, изпратен от Захариев, собственик на много фабрики в открит товарен вагон и продаваше прежди за големи суми пари. Изпълняваше и други поръчки, с една дума Захариев му имаше голямо доверие.

Веднъж след една продажба, преброи наличните пари, които носеше в себе си и не можа да намери десет хиляди лева. Провери внимателно в преждата, после по джобовете, но парите бяха изчезнали.

Притесни се и едва не се разплака. Беше се объркал нацяло.

– Как ще обясня на Захариев за недостига? Ще ми повярва ли? – тези и подобни мисли го убиваха. – Ще ме сметне за крадец. Дори и да не ме даде на съд, ще ме изгони позорно като мошеник. Завинаги ще бъда заклеймен с позорно име, а сина ми и жена ми ще ги наричат „сина и жената на мошеника“.

Всичко това се рисуваше в още по-мрачни краски във въображението му. И той реши да сложи край на живота си.

По пътя Антон трябваше да премине през един мост, а зад реката се виждаше един малък манастир.

„Ще застана накрая на вагона и когато преминаваме реката, ще се хвърля във водата и ще се удавя“, – взе бързо решение младият мъж.

Вълнуваше се много. Непоносима тъга и ужас го обхванаха преди смъртта.

Докато беше в такова състояние с него се случи нещо непредвидено.

Антон изпадна в безсъзнание и видя пред себе си облечен в светещи дрехи старец. От него струеше любов и разбиране.

– Слава на Всевишния Бог, Антоне, – каза старецът. – Защо не се обърна за помощ към Божия Син Христос? Той помага на всеки. Не оставяй отчаянието да те съсипе.  Не се съгласявай да изпълниш желанието на дявола, като посегнеш на живота си. Парите, които търсиш, ти ги изпрати на една от фабриките, още вчера, но забрави да запишеш това в тефтера.

Когато дойде на себе си Антон лежеше пред вратите на манастира. Изправи се и прекрачи прага на светата обител и тогава  видя на една от стените изображението на стареца в цял ръст. Същият, който му бе говорил.

В душата на младия човек пламна неописуема благодарност, към Бога и този непознат старец, който го гледаше от иконата. Той осъзна, че към него бе проявена безкрайна милост.

Най-дългият пешеходен висящ мост е открит на 29 юли 2017 в Швейцария, близо до курортния град Цермат.

Мостът има дължина 494 метра и съединява Цермат със село Грехен.

Наистина, ширината му е твърде скромна и е само 65 см.

Желаещите да преминат по този мост, не трябва да се боят от височината и да нямат световъртеж.

Най-високата точка на моста е на надморска височина от 85 метра.

В западната част на Австрия, в Тирол, има по-висок мост, чиято височина достига до 110 метра, но дължината му е само 405 метра.