Както знаете, еврейския календар се различава от Грегорианския календар, който всички използват. На първо място, това е лунен календар, следящ луната, а не слънцето. На второ място, той не започва през януари, а в началото на есента.

Евреите по случай началото на новата си година, празнуват Рош Хашана. На иврит това означава „глава на годината“.

От къде идва думата „шана“?

Еврейската дума (שנה), което означава „година“, идва от корен смисъла на които е “ промяна“.

Например, съгласно книгата на Йов, Господ „изменя (מְשַׁנֶּה) външния вид“ на смъртните  (14:21).

Това е странно. Каква е връзката между годината и схващането за изменение? Календарът е цикъл, който се повтаря. Всичко започва на есен отново и се възпроизвежда годишния модел.

Еврейската традиция предпазва от сляпо кръжене по този път от година на година.

Вместо да повтарят същите грешки, хората са били инструктирани да използват Рош Хашана като възможност да оценят и променят курса си.

Промените включват вземане на решения за коригиране на грешки, за поддържане на успех и за стремеж към нови цели.

Идеята за „невидими“ сандали дошла на знаменития дизайнер още в годините на Втората световна война, когато традиционният материал за обувки бил много скъп.

Веднъж Ферагамо наблюдавал как италианските рибари хвърлят мрежа и му хрумнало: „Защо да не направя горната част на обувката от найлонови прозрачни ремъци“?

Своя модел той предложил след войната, през 1947 г. Даже взел наградата на Нейман Маркус.

Към найлонова горна част на сандала била добавена клинообразна пета. В резултат на това се създавало усещане, че краката на жената сякаш се движат над земята.

Въпреки „икономическия“ замисъл, тези обувки стрували скъпо, а изглеждали излишно лаконични.

Във вестниците тогава написали: „Защо да купувате невидимите обувки за 29.85 долара, след като на същата цена можете да си купите четири тона въглища?“

Новаторството на Ферагамо оценили чак през 1960 г. Оказало се, че присъствието на отсъстващото може да бъде привлекателно.

Този вид автомобили са много специфични представители на автомобилната индустрия. Те ни помагат да се движим еднакво добре, както по шосетата и магистралите, така и по повърхността на водата.

Концептуалният автомобил Bond’s Lotus Esprit се е появил доста отдавна. Единственото нещо, което го отличава от всички други автомобили в този клас е възможността да се превърне в подводница, макар и с малка дълбочина на потапяне.

Най-необичайната амфибия е  Wooden F50.

Колата е почти изцяло от дърво. Що се отнася до характеристиките, тя плава много добре, като всяко парче дърво попаднало във водата.

Най-накрая ви представям амфибия Watercar Python. Тя е една от най-бързите. Нещо повече, Watercar Python е от малкото модели, които могат да плуват в открито море. Във водата кабриолетът развива огромна скорост.

Антон в зората на кариерата си работеше като помощник на един дизайнер. Той е програмист, а дизайнера му даваше да върши мръсната работа – рисуваше скелетите на бъдещите стаи и коридори.

Днес Антон изпълняваше, поредната поръчка. Този път трябваше да проектира пълният изглед на  един апартамент. В това число трябваше да нарисува и тоалетна, а в нея да разположи тоалетна чиния.

Дизайнерът този път не го инструктира какво и къде да сложи, остави го сам да преценява. Случи се така, че Антон за първи път трябваше да нарисува тоалетна. А когато е за първи път, на всеки изглежда много трудно.

Започна да я рисува.

– Изобщо не се получава, – ядосваше се Антон. – Как да я изобразя, та да изглежда нормално? Колко е крива и полегата.

В крайна сметка всичко се обърка нацяло, тоалетна чиния изглеждаше малко подута и ъгловата.

Дизайнерът завърши творението си и го предаде на клиента, а той бе очарован.

– Моделът ви е чудесен, – възкликна мъжът. – Точно така ще искам да ми го направят, без да променят нищо.

Така бе изпълнена специална поръчка за тоалетна с необичайна форма.

След известно време Антон видя своята тоалетна чиния в модно дизайнерско списание, която бе съпроводена с голяма статия за новите тенденции в дизайна на тези предмети.

Ето така се ражда авангардно изкуство.

В двора на Харвардския университет е разположена статуята на Джон Харвард, която е направена от скулптора Даниел Френч.

На плоча под статуята има надпис: „Джон Харвард, основател, 1638 г“.

Студентите наричат тази скулптора „Статуя на тройна лъжа“.

В действителност, седналия човек не е Джон Харвард, а студентът Шърман Хор, който бил избран от Даниел Френч, защото той е пряк потомък на първия пуритан в Нова Англия и се е превърнал в модел за скулптора.

Джон Харвард не е основател на университета, а само спонсор. Той е дал библиотека си и половината от състояние си на Университета.

Освен това, Университетът е бил създаден две години по-рано от посочената дата.