Радо се разхождаше по улицата. Срещна мръсен клошар. Той бе покрит със сажди от главата до петите. Имаше голяма брада с изгнила храна полепнала по нея. Държеше чаша кафе и мърмореше като вървеше.

Внезапно клошарът се обърна към Радо:

– Хей, господине. Искаш ли малко от кафето ми?

Радо усещаше, че не трябва да отказва. Отпи от чашата му, насърчи го и го попита:

– Ти си доста щедър, раздаваш кафето си тази сутрин. Какво ти става, че изведнъж реши да го направиш?

Отговорът бе:

– Е, кафето беше особено вкусно тази сутрин и реших, че ако Бог ми даде нещо добро, трябва да го споделите с хората.

Радо попита:

– Има ли нещо, което мога да ти дам в замяна?

И очаква да чуе:

– Дайте ми … долара.

Клошарът каза:

– Би ли ме прегърнал.

Радо го прегърна.

Хората, които минаваха по улицата ги зяпаха, красиво облечен мъж се прегръщаше с един мръсен клошар. Смущаваха се, но постепенно смущението премина в страхопочитание.

Радо чу глас, който отекваше по коридорите на времето:

– Бях гладен. Нахранихте ли Ме? Бях гол. Облякохте ли Ме? Бях болен. Ти погрижи ли за Мен? Аз бях безделникът, с който се запозна на улица, прегърна ли Ме. Защото, ако го направиш на най-малкия от тези, братя и сестри мои, ти си го направил на Мен.

Тогава Радо си спомни думите на Майка Тереза:

„Ние сме съзерцателен род. Първо медитираме върху Исус, а след това излизаме и Го търсим прикрито“.

Виждам ли хора, лекувам ли хора, обичам ли хората, сякаш са Исус?

Както машината на времето Тардис от сериала „Доктор Кой“, Даунинг стрийт 10 изглежда измамно малък.

Зад скромната фасада на къщата са скрити около 100 стаи, свързани помежду си с лабиринти, вестибюли и коридори. Има и градина с площ от две хиляди квадратни метра.

След смъртта на граф Ботмара, собственик на имението точно зад къща №10, се случило така, че точно имението на графа преминало във владение на Короната.

Крал Георг II го подарил на сър Робърт Уолпол, който се смята за първият британски министър-председател, тогава този термин все още не се използвал.

Уолпол приел дара с условието, че къщата ще бъде прехвърляна на всички следващи правителствените ръководители.

Работата по обединяването на къщите била връчена на архитекта Уилям Кент, който три години работел над този проект.

Антон в зората на кариерата си работеше като помощник на един дизайнер. Той е програмист, а дизайнера му даваше да върши мръсната работа – рисуваше скелетите на бъдещите стаи и коридори.

Днес Антон изпълняваше, поредната поръчка. Този път трябваше да проектира пълният изглед на  един апартамент. В това число трябваше да нарисува и тоалетна, а в нея да разположи тоалетна чиния.

Дизайнерът този път не го инструктира какво и къде да сложи, остави го сам да преценява. Случи се така, че Антон за първи път трябваше да нарисува тоалетна. А когато е за първи път, на всеки изглежда много трудно.

Започна да я рисува.

– Изобщо не се получава, – ядосваше се Антон. – Как да я изобразя, та да изглежда нормално? Колко е крива и полегата.

В крайна сметка всичко се обърка нацяло, тоалетна чиния изглеждаше малко подута и ъгловата.

Дизайнерът завърши творението си и го предаде на клиента, а той бе очарован.

– Моделът ви е чудесен, – възкликна мъжът. – Точно така ще искам да ми го направят, без да променят нищо.

Така бе изпълнена специална поръчка за тоалетна с необичайна форма.

След известно време Антон видя своята тоалетна чиния в модно дизайнерско списание, която бе съпроводена с голяма статия за новите тенденции в дизайна на тези предмети.

Ето така се ражда авангардно изкуство.

Метрото в Ню Йорк използва крушки с нестандартни цокли.
Резбата им е направена  в посока обратна на часовниковата стрелка.
Те са направени така, за да не се крадат крушките.
Ефикасен метод нали?
Може да се приложи и другаде. Например, за коридори и тоалетни, от които някой съжителстващи в една сграда се снабдяват с крушки за стаите си.