Терминът „корпорация на злото“ за първи път се е появил в научната фантастика, като символ на някаква организация, застрашаваща живота на планетата.
Днес ще ви представя една от компаниите, които продават продукцията си по целия свят, без да се спират пред нищо, за да изкарат още пари.
Това е Smithfield Foods. Тя разфасова около 6 милиарда фунта свинско месо в година. Това означава, че компанията се нуждае от много свине. А многото свине водят до огромно количество отпадъци.
Smithfield Foods харчи около 26 милиона фунта на година само за тяхното почистване.
Прасета се инжектират с коктейл от антибиотици, инсектициди и десетки химически вещества. Животински изпражнения се събират в специални утаители, които са толкова токсични, че ако в тях падне нещо живо, то веднага умира.
За да се избави от течните отпадъци на прасетата, компанията ги разпръсква във въздуха и вятъра носи отровите над района.
В резултат на това, нивото на сероводород, амоняк, метан, и над сто други токсични газове, водят до това, че заболелите от бронхит, астма и неврологични заболявания се е увеличил десетократно.

За да разбереш природата на страданието, трябва да погледнеш на причината за да го има. Всяко нещастие, болка, смърт, … са се появили в този свят поради греха.
Когато Адам и Ева са съгрешили в Едемската градина, те не само не са се подчинили на Бога. Те смело и открито чрез мисли, думи и дела са  въстанали срещу Бог.
Мислели Бога за лъжец и повярвали на сатана. Те се поддали на изкушението да станат „като Бога“.
За последиците на този бунт свидетелства всяко гробище, всяка болница, всеки затвор, всяка съдебна зала, в която се разглежда поредното дело. Злото става, защото ние живеем в един лош свят. Ние не дооценяваме опустошителните последствия на греха.
Какво е най-трагично следствие от греха? Разпятието. Ако нямаше грях, Исус не би трябвало да умре. Но Христос е победил страданието. И ние също можем да победим с Него.

Библията ни призовава да подчини своите мисли за Христос. Защо? Нашите действия се определят от нашите мисли. За да променим живота си, Бог трябва първо да промени съзнанието ни.
Човешкото съзнание никога не е празно. То е изпълнено с добро или зло, с Христос или с похот. От какво зависи това? Само от нас. Ние сме свободни да насочваме своите мисли в една или друга посока.
Нашите мисли трябва да бъдат отделени от злото. Внимателно трябва да се отнасяме към това, какви програми гледаме по телевизията, какви книги четем, какви сайтове посещаваме в Интернет и с какво изобщо са заети главите ни.
Не е достатъчно да се въздържаме само от лоши помисли. Нашите умове трябва да се изпълват с добри мисли, формирани от Бога, Словото Му, молитвата, поклонението и общението с другите християни.
Отвръщавайте се от всяка лоша мисъл и помолете Бог да ви даде помисли угодни на Него.

Димитър беше едър, но добродушен. На всеки се усмихваше и дори да го обидеха, на никого не отвръщаше със зло.
Веднъж срещна Павката. Бяха приятели от деца.
– Знаеш ли, – започна тъжно Димитър, – мои познати и колеги престанаха да общуват с мен, когато престанах да пия. Срещнах вчера Борис, ти го знаеш, от съседния вход. Седнахме да побъбрим в кафенето и аз си поръчах чай. И като започна: „Ей, приятелю, какво се е случило с теб? Защо не пиеш? Болен ли си? Какво мога да говоря с теб щом не пиеш?
– Така навсякъде ли е? – попита го съчувствено Павел. – Как те възприемат в непозната компания?
– Виж, – започна да ги оправдава Димитър, – те не са алкохолици, но според тях човек не може просто да спре да пие без някаква основателна причина.
– Може би смятат, – каза Павел, – че щом не пиеш ти скриваш някакво страшно заболяване?
– Аз станах баща, – засмя се Димитър. – Искам да имам ясен ум и да бъда пълноценен помощник на съпругата си.
– В нашето общество, – поклати глава Павел, – трудно се приемат хора, които се различават от общата маса, това се отнася не само за пиенето.
– Е какво, – с болка каза Димитър, – трябва да бъда на щрек? И ако направя нещо различно от другите, трябва да обяснявам защо постъпвам така?
Въпросите бяха много, но те не решаваха проблема. Ако не правиш, както другите, значи се цепиш от обществото. А кое е правилно или не, няма значение!?

Кое можем да наречем сценарий на живот ни?
За сценарий на живота можем да считаме това, което човек „още в детството си планира да извърши в бъдеще“.
Тъй като малкото дете не е в състояние да подреди приоритетите си, то неговите планове се раждат под влияние на родителите му. А те често оформят детето си по свой образ и подобие. Момичетата наблюдават майките си, попиват привичките им, стилът и начина на общуването им, и буквално ги копират.
За момчетата, такъв пример на подражание е бащата. Е разбира се и родителските гени, които също влияят на пътя на индивида.
Това означава ли, че от нас в живота практически нищо не зависи и ние всички сме заложници на някакъв натрапен сценарий?
Нашият живот може да се раздели на няколко психологични етапа.
До пет години ние изпитваме доверие към това което ни обкръжава, живеем интуитивно. До десет години сме влюбени във възрастните. Струва ни се, че те са всемогъщи и знаят абсолютно всичко. Те за нас са съвършенни, образец на мярка за добро и лошо, безпорен авторитет и идеал. Тук се случват понякога и трагични ситуации, когато родителите налагат своите правила на детето, които са му чужди относно разбирането му на света. На 12 години вече сме разочаровани от възрастните, до 14 години преживяваме самотата и имаме чувството, че никой не ни разбира, а след това критикуваме принципите и насоките на нашето наследство и започваме да ги проверяваме.
Често се случва да спрем на етапа създаване на семейство и спираме да се развиваме като личности, тогава копираме и наследяваме родителския сценарий.
Как можем да изменим сценария?
По-добре късно, отколкото никога. Само желанието да изпълним несбъднатите си мечти, ни карат да осъществим своите планове. Именно своите, а не тези, които са предписани за нас по наследство.