Важното е да разберем, че ако искаме да избегнем нещо, закъснението е един от начините за избягване, ние не искаме да го правим.
Има ли човек, който би закъснял да отиде до тоалетната?
Това звучи даже смешно. Такова нещо е трудно да се случи. Това е физиологична нужда, която за нашия организъм се явява изключително важна.
Ако в живота си имате неща, които вие не смятате за важни, защо си губите времето за тях?
Трябва да престаните да вършите това, което за вас не е важно!
Но трябва да се съобразяваме и със следното. Боли ви зъб и трябва да отидете на зъболекар. Това е неприятно за вас, но има и нещо друго.
Тук влияе друг принцип. Трябва правилно да разграничим кое е важно за момента и кое не. Такъв филтър ни е необходим, независимо от предпочитанията ни.

Молитва e написана от Антоан дьо Сент-Екзюпери в един от най-трудните периоди от живота му. Тя напомня за много важните неща и дълбоко засяга душата и ума.
„Господи, не моля за чудеса и миражи, а за сила за всеки ден. Научиме на изкуството на малките крачки.
Направи ме наблюдателен и находчив, така че в пъстротата на ежедневието да се спирам пред отрития и опита, който ме е развълнувал.
Научи ме правилно да се разпорежда с времето в живота си. Дай ми фин усет, за да разграничавам първостепеното от второстепеното.
Моля за сила да се въздържам и мярка, така че да не пърхам и да не се плъзгам, а разумно да планирам деня си, да мога да видя върха и по-нататък, и понякога да намирам време да се наслаждавам на изкуството.
Помогнете ми да разбера, че мечтите не могат да бъдат от помощ. Нито мечтите на миналото, не мечти за бъдещето. Помогни ми да бъда тук и сега, и да приемам всяка минута като най-важна.
Спаси ме от наивната ми вяра, че всичко в живота трябва да бъде гладко. Дай ми ясно съзнание, че трудностите, пораженията, паденията и неуспехите са просто естествена част от живота благодарение, на които можем да растем и узряваме.
Напомняй ми, че сърцето често спори с разума.
Прати ми в нужното время някой, който има смелост да ми каже истината, но да ми я каже с любов.
Зная, че много проблеми се решават, ако нищо не се предприеме, така че научи ме на търпение.
Ти знаеш, колко много се нуждаем от приятелство. Помогни ми да бъда достоен за този прекрасен и нежен дар на съдбата.
Дай ми богата фантазия, така че в нужния момент, на точното време и място, да мълча или да говоря, за да подяря на някого необходимата топлина.
Направи ме човек, който умее да достигне до тези, които са съвсем на „дъното“.
Премахни от мен страха, че ще пропусна нещо от живота.
Дай ми не това, което искам, а това, от което се нуждая.
Научи ме на изкуството на малките крачки“.

Известният оперен певец от Перу Хуан Диего Флорес решил да внесе музика в живота на бедните деца.
Той основал благотворителен фонд „Симфония за Перу“, подържащ създаването на детски оркестри и хорове по цялата страна.
Перуанският тенор казва, че целта му е да насърчи децата към творчество, за да им се даде възможност да се развиват и в същото време да се промени обществото към по-добро чрез музиката.
Хуан Диего Флорес, тенор казва:
– Музиката винаги е с мен. В училище бях критикуван, че все нещо си свирукам или пея. Това е необичайно, но аз исках винаги да го правя. Знаете ли, когато децата имат възможност да слушат музика, разцъвтяват. Точно това им е нужно. Нашата система понякога е доста формална и не се вземат тези деца, които изглеждат по различно, но имат специален талант.
Скоро Флорес придружил деца, подкрепяни от фонда, на първата им публична поява в Националния Гранд театър в Лима. Концертът имал голям успех.
Родителите са забелязали, че чрез тези занимания, децата им наистина се променят. Майката на един от малките музиканти каза:
– Не очаквах, че това ще бъде толкова прекрасно. Дъщеря ми не знаеше как да пее, но сега пее чудесно.
Оркестърът „Симфония за Перу“ е съставена от деца на възраст 8-13 години. Фондът финансира 13 учебни центрове, които работят в различни райони на страната. Флорес също е открил работилница за деца, където те могат да правят свои собствени музикални инструменти.

Ежедневно участваме в унищожяването на природата около нас, неразбирайки, че това се връща като бумеранг върху нас.
Искаме толкова много места да посетим и видим, но има и райони, за които бихме казали:
– По-добре не отивайте там.
И защо ли? Било опасно за здравето ни, застрашавало човешкия живот.
А кой го е направил? Ние, чрез нашите действия или премълчаване и ненамесата в дадени райони, където се вършат безобразия.
Погледнете Сомалийското крайбрежие – Могадишо, Сомалия
Този бряг не може да се използва за плаж и отдих от хората. Защо?
Според някои данни почвата на незащитеното сомалийски крайбрежие се използва от мафии за „погребение“ на ядрени отпадъци и токсични метали в голямо количество.
Това било потвърдено през 2004 г., когато там се издигнали високи вълни характерни за цунами. След оттеглянето на голямата водна маса били намерени няколко стари ръждясали барела, които имали повишени нива на радиоактивност.

Понятието родител хеликоптер се е появило за първи път през 1969 г. в САЩ в книгата „Между родител и тийнейджър“ написана от доктор Haim Ginott.
В нея се говори за проблемите между родители и тийнейджъри.
В книгата се посочват думите на един юноша, който се оплаква:
– Майка ми витае над мен като хеликоптер….
Оттогава, терминът се използва за обозначаване на специална категория родители, които прекалено много надзирават децата си и са напълно фокусирани върху живота им.
И това се отнася не само за периода на ранното детство и живота в училище, но също така и за времето, когато децата пораснат и станат студенти.