Командировката за японецът е било най-опасното пътуване за целия му живот.
По нещастно съвпадение, Цутому бил в Хирошима в деня, когато Военновъздушните сили на САЩ пуснали атомна бомба върху града. Човекът по това време е бил само на няколко километра от епицентъра, за това е пострадал от радиацията. Но най-важното е, че Ямагучи оцелел.
Въпреки това, само след няколко дни му е било съдено да преживее втората американска бомбардировка, но този път в родния си град Нагасаки.
По ирония на съдбата, по време на втората бомбардировка той е седял в кабинета на шефа си и разказвал подробно за това, което се е случило в Хирошима.
Това е може би единственият човек на земята, който е оцелял след две атомни катастрофи.

Хората често се интересуват:
– От къде черпиш вдъхновение? Как се справяш със трудностите в живота?
Обикновенно отговарям:
– Спасява ме чувството за хумор. Това съвсем не е шега.
Ето какво казваше моята баба:
– Най доброто упражнение за ръцете е броенето на пари. Отнема болката в ставите, нормализира налягането, премахва болката в зъбите и главата.
Мога да прибавя като резултат, от това чудесно занимание още:
– Подобрява зрението, апетита, гардероба, външния вид и жилищните условия.
Сега навярно ще се съгласите, че хуморът е универсално средство за всеки случай!

Човек е хитър, умен и стратегически изобретателен, когато трябва да се изкарат много пари. Но това прави ли го щастлив в живота?
Замисляли ли сте се някога, че това, което имате, дори и парите принадлежат на Бога. Това е дар от него. Внимавайте да не го загубите?
Време е, ако вече не сте решили, да изберете номер едно в живота си. Ако спечелите много пари и ги направите цел в живота си, ще загубите много повече. Бог ви дава всичко и успеха, и благата в живота, ще го замените ли за нещо по-малко, което няма стойност?
Не можете да служите на двама господари. Ако обикнете парите, ще намразите Бога.
Какво значение има колко пари имаш? Винаги можеш да ги загубиш. Ако искате да сте стабилни и сигурни, центърът на живота ви трябва да бъде изграден на нещо, което никога не може да се отнеме от вас. И има само едно нещо, което никога не може да загубите: Божията любов към вас.
Ако смятате, че притежаването на огромно количество пари ще ви направи щастливи, жестоко се лъжете. „Който обича парите никога няма да има достатъчно. И всеки, който обича изобилието никога няма да бъде доволен от доходите си“.
За това пазете се от всякаква алчност. Животът не се измерва с това на колко пари, имоти или предмети сте собственик…..

Човешко желание да направи всичко по най-добрия начин, но не за себе си, а за някои оценител, чието присъствие играе ключова роля. Първо, тези оценители са родители, учители, а след това работодателя, съпругата, колегите и обществото като цяло. Болезнената зависимост на човека от похвалите на другите е явно проявлението на този синдром.
Колко опасен е синдрома на отличника?
Странно е, но желанието да бъдем най-добрите във всичко, по-скоро е пречка, отколкото да помогне на човека в живота.
Първо „отличникът“ е твърде много зависим от чуждото мнение. Той може да стане прекрасен изпълнител, но там където трябва да се прояви самостоятелност, той се проваля.
Второ, „заразените“ със синдрома на отличника се страхуват да поемат ангажимент, опасявайки се, че няма да успеят да го реализират на нужното ниво и не ще получат желаната похвала.   Трето, тези хора обикновено са много взискателни към себе си и другите. Те трудно общуват и често остават сами. Ако успеят да създадат семейство, прекомерните им изисквания често са причина за семейни конфликти.
Четвърто, такива хора се страхуват да направят грешка. Те не умеят да падат. Отсъствието на похвала или наличието на критика ги води в състояние на апатия, която постепенно се превръща в депресия.
И накрая, ефективната дейност на „отличника“ обикновенно е снижена. В стремежа си да направят най-доброто, те неоправдано губят много време и енергия за несъществуващи детайли. Такива хора не са в състояние да правят разлика между необходимост и достатъчност.
Може ли да се преодолее този синдром?
Може! Разбирането и осъзнаването на проблема е вече малка крачка към неговото отстраняване.
И най-важното, такъв човек трябва да се научат да мисли за себе си като любящ и любим човек, независимо от това дали е извършил „отлична“ грешка или направи всичко както трябва. Той често трябва да си казва, че близките му го обичат и тогава, когато той е несъвършен.

Ето този млад човек е честен, порадъчен и интелигентен. Той иска да защити някаква дисертация, нещо там да построи. Живее спокойно и с никого не се заяжда. За какво му е да бъде християнин?
А когато влезе в църквата какво вижда? Изстрадали хора, които плачат и се молят. Може ли да бъдеш честен, порядъчен, да работиш и да постигаш целите си без тази религия?
Много такива хора съм срещала. На първо място, за съжаление, за тях обективната истина може да им донесе щастие, но те се заблуждават.
В действителност те живеят с някакви илюзии. Творят, създават, постигат това, към което са се стремели, но в тях ….. остава пусто. А после какво?
Човек трябва да разбере, че животът му е един. Ти можеш да се реализираш външно, да имаш големи успехи, но как е твоята душа?
Случвало се е изведнъж живота на човек да се разклати и той се пита: „Аз наистина ли живях както трябва?“
Но има хора, който съвсем не се замислят. И това е страшно. Те са имали проблеми, искали са да постигнат нещо в живота си, но…
След години виждаш човекът е станал само движеща се плът, достигнал е деградация, която той сам не е забелязал.
Хората са различни, но пътят е един и това е Исус Христос.