Мъдрият човек се стреми към разумни действия, а глупавия започва да действа в много посоки.

Повечето от това, което правим ежедневно няма да има значение за дълго време.

Наистина правим много неща, но колко от тях са полезни за по-дълъг период от време?

За да постигнете мечтите си в живота, трябва да решите, кое е важно в живота ви и да се съсредоточите върху него. Поставете си цели, достатъчно големи, за да се изисква вяра в Бога.

Той благославя, а благословението му зависи от размера на нашата вяра. В Библията Исус казва:

„Нека ви бъде според вярата“.

Бог ни дава сами да изберем съда, който Той ще изпълни, но според вярата ни.

Матей се роди с диагноза артрогрипоза. Това заболяване засяга опорно двигателния апарат. Характеризира се с деформация на крайниците, недоразвити стави и мускули, а също и фиброза. Най-тежката форма е свързана с нарушение на почти всички стави, включително и тези на челюстта.

Лекарите веднага казаха на майка му:

– Детето няма да живее дълго и трябва да се приготвите за погребението му.

Околните си шепнеха тихо:

– Защо изобщо го храни? И без това всичко е напразно.

Въпреки всички прогнози Матей оцеля. Той имаше силно деформирани ръце и крака, а главата му е толкова много извита назад, че опира гърба му.

Когато бе малък той постоянно търсеше подходяща работа за себе си. Матей не искаше да бъде в тежест на другите.

Колкото и странно да е, той успешно завърши училище, а след това университет със специалност счетоводство. Започна да изнася и лекции за мотивацията, които имаха голям успех.

– Ние никога не се отнасяме към него като непълноценен човек, – казват членовете на семейството му. – Ако той поиска да прави нещо, което правят и другите, ние не го спираме, независимо от това, че не може да ползва инвалидна количка поради заболяването си и трудно се придвижва.

– Той дълго ме молеше да ходи на училище наравно с другите – каза майка му – и аз му позволих.

През целия си живот Матей е трябвало да адаптира с изкривеното си тяло към света около него. Но сега той е успял  напълно да се приспособи и се чувства като нормален човек.

В момента Матей се занимава със счетоводство и дава консултации, чрез телевизията, мобилния си телефон, компютъра и Интернет.

Сега той работи като счетоводител и е се проявява като отличен оратор. Матей живее пълноценен живот. Той има много приятели, които го подкрепят.

В болницата докарваха много безнадеждни случаи. Светла бе присъствала не на една раздяла между много близки хора. Тя им съчувстваше, но с какво можеше да им помогне?

Днес докараха Катерина. Съпругът ѝ Стоян доста нервничеше, докато я настаниха в стаята.

Жената имаше рак и не ѝ оставаше много време да живее. Но тя бъбреше весело и се усмихваше на всички.

Светла влезе в стаята и попита Катерина:

– Искате ли още нещо?

– Покажете ми само как се пуска телевизора, – усмихна ѝ се възрастната жена.- Много харесвам сериалите.

Катерина беше романтична жена, тя харесваше книги и филми, в които се говореше за любов.

Един ден тя сподели със Светла:

– Вече 35 години сме женени със Стоян, но нито един път не ми е казал: „Обичам те“. Обикновено ме нарича „глупавичката ми“.

– Навярно ви обича нищо, че не го показва явно – опита се да я укоражи Светла.

– Да, вярвам, че ме обича, – каза с тъга Катерина, – но ми се е искало да получа някога от него картичка с надпис „С много любов“ или „За скъпата ми съпруга“. Поне да ми беше казал : „Обичам те“. И това щеше да ми е достатъчно.

Стоян всеки ден идваше в болницата и сядаше до нея, доката тя гледаше сериалите. А когато Катерина започна повече да спи, той просто я гледаше или се движеше по коридора като изгубено дете.

Веднъж Стоян каза на Светла:

– Нямахме деца, но пътувахме и видяхме много интересни места. Когато излязохме в пенсия, пътешествахме и се радвахме на живота. А после тя се разболя ….

– Виждам, че ви е било хубаво с нея, но защо никога не сте ѝ казвали, че я обичате? – попита Светла.

Стоян погледна медицинската сестра в недоумение:

– А защо трябва да ѝ го казвам? Тя знае, че я обичам.

– Жените, макар и да знаят това, искат по-често да го чуват. Помислете върху това.

След три дена Стоян се бе подпрял на стената. Лицето му бе мокро от сълзи, а устните му трепереха.

Светла вече знаеше от друга сестра, че Катерина е починала. Тя приближи до Стоян, искаше да го успокои и утеши.

Той вдигна очи, въздъхна и каза:

– Знаете ли? ….Казах ѝ: „Ти си най-прекрасната жена …. и аз те обичам“. Тя беше толкова щастлива.. … трябваше да видите усмивката ѝ ….

Василев беше добър ветеринар. Днес му се падна да преглежда безнадежно болно дванадесетгодишно куче.

Неговите собственици го наричаха Вълчо. Те го бяха взели от улицата и се грижеха много добре за него. Тогава бе само само малко кутре, което дори не можеше да лае, а само издаваше някакъв писклив звук.

Ники и Рени много го обичаха. Към Вълчо силно се бе привързал и петгодишният им син Данаил. И тримата се надяваха на чудо. Искаха много кучете да оздравее.

Василев прегледа Вълчо и разбра, че има рак. Той каза на Ники и Рени:

– Нищо не мога да направя, той си отива. Ако искате мога да го освободя от болките му само с една инжекция, поне няма да се мъчи повече.

Ники и Рени дълго мълчаха навели глави. Ники бавно вдигна глава и каза:

– Добре, докторе, щом е безнадеждно, поне да не се мъчи повече …..

– Може ли на тази процедура да присъства и синът ни Данаил? – попита Рени.

– Щом смятате, че е необходимо, ….аз нямам нищо против, – каза Василев.

Ники и Рени смятаха, че момчето не бива да пропусне този момент, момчето беше привързано много към кучето. След това много трудно щяха да му обяснят, какво точно е станало. Надяваха се малкият сам да осъзнае положението.

На другия ден тримата доведоха Вълчо. Василев инжектира кучето. Данаил прегърна животното и започна да гали стария си приятел за последен път. След няколко минути Вълчо се отпусна и животът го напусна.

Момчето беше спокойно, гледаше кучето и не откъсваше поглед от него.

Василев се опита да успокои и тримата:

– Какво да се прави, животните живеят по-малко от хората…… – и вдигна безпомощно ръце.

Данаил погледна ветеринара и каза:

– Аз знам защо е така.

Възрастните изненадани се обърнаха към детето.

– Хората се раждат, за да се научат да обичат всички и да станат добри, – каза Данаил. – А кучетата още от раждането си знаят това, за това на тях не им е нужно дълго да живеят.

Животът е труден. Това не е изненада за теб нали? Ти живееш с тази истина всеки ден. Някои от нас са емоционално затруднени, други имат физически проблеми. ….

Всички ние имаме някакво затруднение в живота.

Дори и апостол Павел премина през трудни времена. В Библията се казва, че той също е бил депресиран и е искал да умре.

Какво получи Павел в такива трудни периоди?

Той бе включен в Възкресение властта на Исус.

Тогава Павел спря да разчита на себе си и се научи да уповава само на Бога, който възкресява мъртвите.

В Библията се казва, че Павел се чувстваше смачкан и претоварен отвъд способностите си. Той бе стигнал до края, но Бог Му помогна.

Има само едно условие Божията сила да действа в живота ни и това е да бъдем смирени. Имаме нужда да бъдем такива. Бог не дава власт си на арогантни хора.

Смирението казва на Господа: „Ти си Бог, Ти си правия, у Тебе е силата, Ти си мъдрия. Аз съм безсилен да промени тази ситуация, за това я дам на Теб“.

Тогава Бог въздейства със силата на Възкресението на Исус във вашето положение.

Бог връща обратно към живот мъртвите неща.

Какво е мъртво в живота ти? Помисли си само, ако Бог може да привдигне мъртъв човек, Той може да съживи един мъртъв брак, да възстанови една пропаднала кариера, …..