Заседнал начин на живот при 20-градусовата жега в стаите, с палта и пуловер води до изнежен живот, без каквито и гимнастически упражнения, разходки и техническа работа….

Все зад книгата, дали са уроци или романи, но това е „нормално“ за образованието на децата в средно състояние.

До какво ще доведе подобно възпитание?

Книгоеди поглъщащи десетки книги, четенето на които не води до никакво добро, защото да се напише нещо сносно или да се изкаже ясна мисъл, са нужни воля и навик, а училището дава знания, знания и още знания, преминавайки от едно към друго.

Развитието на ума и съвършеното безсилие на характерите води до способност всичко да разберат и за много неща да мечтаят, но не можещи да направят каквото и да е.  Това е плодът на такова възпитание.

Нека по-малко да знае, но да умее да действа, тогава детето ще бъде по-полезно.

С такова възпитание, разстройващо и дразнещо нервната система на децата, ние сме развалили цели поколения. Най-лошото е, че сега не виждаме начин как да поправим тези грешки във възпитанието.

Този, който разбира какво зло е причинено, ще намери множество средства, за да му противодейства.

Компания Life Change е създала първата „християнска“ криптовалута „Christ koin“. Хората  могат да я заработят чрез благотворителност и религиозни практики.

За сега не е ясно, за каква сума става въпрос. Можете да я заработите като четете Библията, участвате в доброволчески акции и църковни мероприятия.

„Оставете своя отпечатък в света, поддържайки хуманитарна дейност, инвестирайки  в криптовалута, своят духовен живот, получите допълнителен доход, поддържайте своята църква чрез десятъци и дарения“ – призовават вярващите.

Въпреки това, този призив предизвика много съмнения. Тъй като включването на икономическа система с разпределение, пропорционално на капитала в религията е съмнително начинание от гледна точка на вярващите.

Можем да станем християни само веднъж в живота си, когато се покаем за извършените грехове и повярваме, че Христос е изработил нашето спасение.

Но да бъдеш християнин е ежедневна и непрестанна задача. Това е непрекъснато действие на покаяние и вяра, процес на превръщане от греха към нов живот в Христос чрез силата на Светия Дух.

Макар че вече сме се обърнали и Бог вече живее в нас, нашата стара природа е все още жива и „рита“.
Истинските ни желания все още се опитват да поставят нашето аз над Христос.

Не е лесно да подчиним желанията си на волята на Христос, но когато успеем, ние чувстваме огромно облекчение, защото вместо постоянно напрежение и безпокойство, ние намираме хармония с Бога.

Един от новите богаташи в края на живота си построил църква, много пари пожертвал и накрая отишъл на оня свят.

Казват му:

– Вие сте в ада.

А той започнал да крещи:

– Как така? Аз жертвах, църква построих, толкова много пари изразходвах!

Отговарят му:

– Изчакайте, сега ще изясним …

След час се връщат и му казват:

– Взето е следното решение: Отивате в ада, а парите ще ви бъдат върнати.

Семейство Петерсън имаха къща сред безкрайната прерия. Двора им бе обрасъл с градински чай.

Семейството бе малко, но успяваше да се справи със всичко до сега. Татко Боб, мама Аня и малката тригодишна Мери смогваха и преуспяваха в трудния живота, които им предоставяше областта.

Рано тази сутрин Боб отиде до колата си, забра нещата си, а Мери го последва и се накани да се качи в колата.

Боб бе разтревожен и бе толкова погълнат от мислите си, че не забеляза, как немската овчарка Рони и питбула Макс последваха Мери.

Изведнъж бащата чу малкото момиченце да крещи:

– Защо ме буташ? Престани!

Той се обърна и забеляза две неща: озъбен питбул и двойка гърмящи змии.

Първи Макс бе забелязал във високата трева една от неканените гостенки близо до автомобила и кучето веднага бе решило да не позволи на змията да докосне момиченцето.

Рони със закъснение бе забелязал  другата гърмящата змия, но бързо след това я атакува.

Боб измъкна лопатата от колата и уби едната змия. Питбулът беше се разправил вече с другата.

Но Рони изчезна някъде.

Мери бе уплашена, тя изтича при баща си, прегърна го и се разплака.

– Рони, Рони….. къде е Рони? – хлипаше малкото момиченце.

Аня чула виковете и лая на кучетата. Бързо дойде и взе Мери на ръце.

– Навярно Рони е ухапан от змията ,  – каза тъжно Боб, – Избягал е в степта, за да умре там сам.

– Той винаги е бил благороден, – добави с болка в гласа си Аня.

До вечерта немската овчарка не се върна.

На следващия ден Рони се появи с чудовищно подута буза.

– Сериозно е бил ухапан, – каза Боб, – ще го заведа при ветеринара.

– Дано не е късно за него, – прошепна притеснено Аня.

– Рони ще оздравее, ще видите, – плесна с ръце Мери.

Всичко изглеждаше доста страшно и безнадежно за немската овчарка, но ветеринарът помогна на кучето и то оздравя.

Когато всичко приключи, Мери вече знаеше, че без татко и мама не трябва да се отдалечава от къщи. Това, което преживя, бе важен урок за нея.