В един от дните за почивка, цялото семейство – майка, баща и дъщеря отидоха на кино.

Момиченцето бе само на четири години.То много време прекарваше в църквата и затова разбираше християнството на определено ниво съответстващо на възрастта му.

На дъщерята в киното и стана скучно. Трудно ѝ бе да седи на едно място.

И когато всички бяха затихнали в киносалона, наблюдавайки ставащото на екрана, се чу звънкия глас на дъщерята.

– Мамо, кога ще започне хвалението?

В Прескадеро на Калифорнийското крайбрежие се намира известният „Силициев бряг“. Пенещият се прибой с неустоим рев безмилостно блъска камъните лежащи на брега. Те изчезват в обятията на безжалостностите вълни, които ги блъскат, чупят острите им ръбове и ги изглаждат. Това продължава непрекъснато, ден и нощ.

Туристи от цял свят се стремят към това място и събират тези прекрасно оформени камъни. С тях украсяват стаите си, приемните зали или камините си, с една дума високо ги ценят.

Ако обиколиш носа, където вълните не блъскат толкова силно, в този тих ъгъл, защитен от бурите, винаги озарен от слънце, също има камъни, които не могат да очароват никого.

Защо никой не им обръща внимание?

Защото те не са докосвани от вълните, живели са си спокойно и са останали груби, ъгловати и лишени от всякаква красота.

Шлифовката се получава чрез триене.

Тъй като Бог знае мястото, което трябва да заемем, предоставяйки Му се, Той ни подготвя за него. Господ знае, за каква работа сме предназначени, за това ни оформя и тренира, за да можем да я изпълняваме не добре, а много повече от това.

Почти всички Божиите скъпоценни камъни са кристализирали сълзи.

Денят бе изморителен и мъчителен, може би поради жегата. Отдавна не бе валяло. Хората навели глави бързаха след работа към магазините, за да напазаруват преди да се приберат.

Марта бе много уморена, но успя бързо да намери необходимото в близкия супермаркет и сега отегчено чакаше на опашка пред касата.

Погледа ѝ бе привлечен от възрастен мъж, навярно дядо и неговия немирен внук, чиито ръце бяха пълни с бонбони, шоколади и всякакви сладки, но детето продължаваше да крещи и да се върти.

– Спокойно, Владо, остана съвсем малко ….. Добро момче!

На интервали момчето отново почваше да капризничи, а дядото спокойно казваше:

– Всичко е наред, Владо. Само още няколко минути и ние ще се приберем у дома. Потърпи, човече!

На касата внукът съвсем пощръкля, сякаш някой демон го бе обладал и изхвърли всички продукти от количката.

Дядото отново каза със спокоен тон:

– Владо, Владо, отпусни се, приятел, не се разстройвай. Още пет минути и ние ще бъдем у дома. Успокой се, моля те.

Това направи силно впечатление на Марта. Когато излезе на улицата, тя се насочи към дядото с внука, които се настаняваха в колата си и каза:

– Това разбира се не е моя работа, но вие се държахте невероятно! Останахте сдържан и спокойно говорехте на момчето, даже когато то започна да се държи още по-ужасно. Владо, ти си голям щастливец, провървяло ти е с такъв дядо.

– Благодаря, – отговори дядото, – но Владо съм аз, а този малък разбойник  се казва Младен.

Всеки от нас зависи от нещо, в голяма степен това се отнася до храната. Някои хора не могат да живеят без сладко, а други не могат да си представят деня без три чаши кафе.

Всичко е добро в умерени количества. Ако забележите, че сте станали зависими от нещо и то ви пречи в живота, вземете решителни мерки и се откажете от него.

В края на краищата ние сме човешки същества, а не безволеви хора, неспособни да управляваме желанията си.

Кафемани замислете се! Защо пиете кафе? То подобрява вашето самочувствие или просто е банален навик?

Ако не можете да живеете без кафе, то сведете употребата му до минимум. Ако за вас това е само мода, то замислете се добре. Тази напитка води до пристрастяване. Прекалената употреба на кафе, няма да ви донесе нищо добро.

Заменете кафето със зелен чай. По вкус той не отстъпва на кафето и ободрява не по-малко.

Ако сте привикнали да си купувате кафе на път към работата или когато се прибирате вечер, откажете се от тази зависимост. Това е отличен начин, да икономисате малко пари.

Празникът „Ден на независимостта на Централна Америка“ се отбелязва на 15 септември от Хондурас, Салвадор, Гватемала, Коста Рика и Никарагуа.

Тъй като в Коста Рика няма армия, на празника преминават колони от празнично облечени ученици, които тържествено носят флаговете на страната.

Страната не разполага с армия след края на Гражданската война, която е била през 1948 г.
Година след края ѝ властите напълно разпуснали армията.