Виктория работеше в много скъп ресторант. Един ден тя отиде в луксозен салон, за да си направи прическа. Там тя видя Людмила, която често посещаваше ресторантът, в който тя работеше.

– Здравейте, радвам се да ви видя, – каза дружелюбно Виктория.

– Вие сте сервитьорката от ресторанта зад ъгъла? – изненадано попита Людмила.

– Да. Как вървят нещата при вас?

– Мисля, че хора с такава професия, не могат да си позволят такъв салон, – повиши леко тон Людмила.

– Моля?

Изведнъж Людмила започна да уговаря фризьорката:

– Вие знаете ли, че това момиче е сервитьорка? Сигурна ли сте, че тя има пари да си плати? Може би трябва да я проверите преди това?

– Госпожо, тази девойка идва тук вече втора година, тя е надежден клиент; – каза с укор фризьорката.

– Колко лекомислено от ваша страна! Такива бедни момичета не трябва  да дават парите си за такива неща. Нима няма къде другаде да ги дадат?!

– Извинете, госпожо, – каза Виктория. – Работя в този ресторант, защото искам да прекарам времето си продуктивно. Аз съм студентка в престижно учебно заведение и уча биомедицинско инженерство. И ако сте толкова много заинтересовани, имам достатъчно пари.

В салона всички се бяха умълчали и наблюдаваха двете жени.

– Дори и да съм бедна сервитьорка, – започна още по-настъпателно Виктория. – Нямам ли право да използвам парите си, както намеря за добре и да ги харча за каквото си искам?

Людмила бе зяпнала от изненада с уста.

– Между другото, – продължи атаката си Виктория, – Вашият мъж два пъти в седмицата идва в ресторанта ни. Поръчва си кафе и постоянно се оплаква от вас. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, госпожо!

Офис. Криза. Намаляват заплатите….

Началникът извика един от работниците при себе си. Говори му около 20 минути, че сега е криза и т.н. Като накрая заключи:

– Като цяло намаляваме заплатата ти с 40 %.

Мъжът, без да му мигне окото, попита:

– Добре, а през кой три дена от седмицата трябва да работя.

Анелия работеше в болницата. Един от главните лекари е служител в храма към болницата. Може би за това в много кабинети висяха икони. Разбира се такава имаше и в стаята на Анелия, но тя реши нищо да не променя.

Един ден Анелия влезе в кабинета си и иконата ѝ падна. Тя беше окачена навътре в шкафа. Никакъв вятър не я бе духнал, никой не я бе докоснал, просто тя сама излетя и падна на пода.

Анелия не бе суеверна. Всякакви черни котки, „не преминавай пътя на покойник“ и всякаква друга ерес на нея не ѝ действаше.

Но имаше нещо, заради което тя приемаше нещата особено остро и болезнено. Скоро пристигаше в града много близък за нея човек.

И Анелия реши да се допита до свещеника на храма към болницата. Тя много се вълнуваше, когато му обясняваше:

– Изненадващо иконата в кабинета ми падна ….не знам какво да мисля…. означава ли това нещо?

А той напълно сериозно ѝ отговори:

– Това означава, че пироните зле са забити.

И си тръгна.

На Анелия и олекна.

Нищо лошо не ѝ се случи този ден и на следващия също ….

Една млада двойка донесе на своя духовен баща хиляда лева. По това време тези пари бяха много.

Но духовният им баща не искаше да вземе тези пари, защото нямаше нужда от тях, за това им каза:

– На мен не ми трябват тези пари. Благославям ги. А сега ги дайте на първия, който срещнете по пътя към гарата.

И двойката си тръгна. По пътя срещнаха овъргалян в калта пиян мъж.

Младата жена се изплаши и каза объркано на съпруга си:

– Какво ще правим сега? Та той е пиян. Как да дадем на такъв човек толкова много пари?

– Ще постъпим така, както ни каза нашия духовен баща, – невъзмутимо отговори мъжът.

Когато дадоха парите на този пиян човек, той изведнъж изтрезня и каза:

– Вие сте най- прекрасните хора, които срещам в днешния ден. Как няма да ви благодаря……вие ме спасихте от смърт.

Двойката го изгледа недоумяващо. Тогава пияницата им разказа следното:

– Аз работех в областта на търговията. При мен се появи недостиг точно от 1000 лева. Нямах пари в къщи, за да добавя от тях към останалите и да покрия дефицита. Очакваше ме затвор.

Двамата млади го гледаха съчувствено.

– Изпаднах в отчаяние и реших да сложа край на живота си, – каза окаляният мъж. – За да имам кураж да направя това, си пийнах малко.

Така отказаните пари от един свещеник, послужиха за спасението на живота на този търговец.

В основата на покаянието лежи жаждата за очистване, стремеж да се запази неопетнена съвест пред Бога.

Както постоянно се отстранява нагара от свещниците, за да горят равномерно и без сажди, така и Христовите ученици са призвани да водят непрестанна борба с мислите и желанията, които спъват молитвите им.

Важното е да се разбере, че благоприятния ефект, от признаването и отказването на греха, е стремеж към Бога, бдително внимание към душата, ходене пред лицето на Бога през целия ден.

Господ прощава след искрено покаяние и просветлява душата. Вразумява я и я наставлява със Своята благодат. Разрешава много затруднения и вътрешни смущения.

Това се извършва чрез непосредственото въздействие на Святия Дух. Всеки християнин го е изпитал, ако е незлоблив в отношенията си с хората.