Христов беше член на финансовия местен елит. Бизнесът му беше успешен. Занимаваше се с търговията на недвижими имоти. Имаше участие и в туристическата индустрия.

Но него го познаваха и бедните. Веднъж един побелял старец, живеещ в квартала каза:

– Ако не е господин Погребение…., – и махна с ръка.

Така го знаеха те.

Христов развиваше необичайна дейност. За своя сметка организираше погребения на бедните. Поддържаше връзки със всички морги, болници и погребални агенции.

Днес умря Васето. Той нямаше близки и роднини. Беше дошъл в болницата късно една вечер. Откриха му рак. Не можеха да му помогнат, метастази бяха плъзнали по цялото му тяло. Когато почина, в моргата Симо каза:

– Обадете се на господин Христов! Дори този човек да няма събрани пари за погребението си , той ще се погижи за него.

– Какви времена бяха едно време, – въздъхна Стефан, той от скоро беше постъпил като санитар в болницата. – Бедните ги погребваха в общи гробове, понякога и по десетина наведнъж. Нахвърлят ги така в една изкопана дупка без ковчези.

Колегата му Симо се засмя:

– Господин Христов сложи край на тази практика.

Току що влезлия анатом Славов се обади веднага:

– Той покрива не само разходите по погребението, но организира и скромни погребални церемонии. Разказват, че плащал по малко и на „оплаквачките“.

– Благодарение на господин Погребение, – каза Радой, главният хирург на болницата, – всеки може да бъде спокоен, от околността, че няма да бъде заровен като куче и винаги ще има кой да го изпрати подобаващо от този свят.

– Брей какъв човек, – затюхка се Стефан, – а пари от къде взема?

– От своите пари взема, – каза Симо, – никой не му помага. Добър човек е. По този начин е решил да помага на хората….

В Ашхабат нв местното гробище на една могила се издига солиден паметник от розов гранит. На постамента седи куче.
Странно нали, за мюсюлманите кучетата са нечисти, а да ги погребват с хората, това е немислимо. Но това куче наистина е заслужило толкова да го почетат.
През 1948 г. Ашхабат е сринат от земетресение. Загинали повече от 90 %, а почит всички домове са останали в развалини.
Малко преди това един арменец празнувал раждането на сина си. И разбира се в дома му имало гости, пиене…. Кучето започнало да лае, без да спира. Дали му мръвка, но то не млъкнало. Стопанинът го набил с пръчка, но то продължило да лае.
Изведнъж кучето се откъснало от веригата си, влязло в къщата, грабнало бебето и побягнало. Всички хукнали да го гонят. След като изминали 50 метра, всичко се разтресло и градът рухнал. Земетресението траяло само 10 секунди, но било достатъчно да смете всичко.
А кучето се върнало назад и подало на стопанина си бебето. Това било единственото семейство в град, а разбира се и гостите, които успели да се спасят от месомелачката. Така кучето решило трудната задача да изкара хората от това място, за да ги спаси.
Когато кучето Джулбарс починало, го погребали като човек, с оркестър в гроб на гробищата, даже и паметник му издигнали.
На паметника има надпис: „Джулбарс, благодарим ти за живота“. След това следват имената на хората от семейството и още 50 човека.

Картофи са почти като хляба, сега те се считат за почти незаменим продукт за всяка маса. Историята на  тяхното пътуване из Европа е наистина интересна и сложна.
В Южна Америка, индианците наричали този корен баща. Ние го наричат ​​“картофа“. Tази дума е модификация от италианската „tartyufel“, което означава „гъба на трюфел“.
Сега много харесваме ястия, направени от този прекрасен земен орех, както са го наричали по-рано. Въпреки това, в края на 16 до началото на 18 век, европейците са се страхували да се хрaнят с картофи. Видът им на мнозина не се харесвал. Хората не одобрявали мириса и странните цветове на растениието.
Като цяло от този индийски продукт сега се подготвят голямо разнообразие от ястия, от него са успели да получат нишесте, вино, масло и т.н. Скоро се беше изострил дебата за определяне на това, кой е донесъл картофите в Европа. Някои вярват, че това е мореплавателят Франсис Дрейк, други, че с този кореноплод е запознал европейците Валтер Ромеф, но по-често първенство се дава на монаха Нердон Кордан.
Хранителните картофи  често са спасявали хората от глад, който периодично е преследвал хора в Европа. Но яденето на картофи, така упорито и дори може да се каже насилствено се натрапвало, че плашело хората в много страни.
Някои консерватори разпространявали много слухове за картофите. Например, че тези, които ги ядат, непремено ще отидат в ада, защото този корени са израстнали на гроба на разпуснатата дъщеря на митичен цар.
Пържените картофи запонали масово да се ядат само след като били опитани от френския крал. Постепенно хората придобили вкус към яденето на картофи, така че сега трудно можеш да ги откажеш от тях.

Той е разположен в графство Тайн и Уип, на скалист нос, известен като скaлата Pen Bal. Комплексът включва замък и руини на манастир на бенедикците, където са погребвали кралете на Нортъмбрия. Гербът на градът, както преди, включва три корони, което показва, че тук са погребани трима крале.
Първият е бил Освин, кралят на Дейра убит от войник на Освия от Bernicia. Тялото му било докарано за погребване в Тайнмаф. По-късно, Освин станал светец и гроба му се превърнал в място за поклонение.
Редовно тук идвали от континента, като ограбвали и разрушавали манастира. За първи път това се е случило през 800 г., след което монасите засилили отбранителните съоръжение. Това спасило монасите при обсадата през 832 г.
Въпреки това през 865 г. църквата и манастирът били отново разрушени от датчаните. Именно по това време монахините на Св. Хилда се прибрали на това място с надежда, че там ще намерят убежище и защита. Всички били убити.
Ерл Тостиг направил Тайнмаф своя крепост по време на царуването на Едуарт Изповедника. По това време манастирът бил изоставен и гроба на св.Освин бил забравен.
Според легендата, Св. Освин се явил на Едмунд, който живеел там като отшелник. Светията показал на Едмунд, къде е погребан и това място било преоткрито през 1065 г.
През 1538 г. манастирът е бил разпуснат от Робърт Блакеней последния игумен на Тайнмаф. Манастирът и неговите земи са били дадени на крал Хенри VIII и върху средновековните стени били построени нови артилерийски укрепления.
Въпреки, че носът е бил първоначално изцяло заобиколена от външна стена, кулите на северната и източната стена се сринали в морето, а по-голямата част от южната стена била нацяло разрушена. Западната стена и кулата на портата все още са в добро състояние.
Съвсем наскоро, на територията на замъка са се намирали модерните сгради на брегова охрана на Нейно Величество, но днес Тайнмаф се намира под грижите на организацията „Английско наследство“.

Ангел влезе в градината, където в гроб бе положено тялото на Исус. Той отвали камъка от входа. В гробницата нахлу свеж въздух и светлината на утринта. Саванът беше празен, но студената крипта излъчваше силата и славата на живия Бог. От сега нататък тя ще стана място за празника на живота.
Гробът престана да бъде мрачен. Безжизнената пещера се преобрази. Тя напомняше за небесната светлина, която прогонва смъртната сянка.
Възкръсването на Исус завинаги измени облика на това място.
Никакви думи, нито на ангели, нито от човек, могат да предадат напълно височината и дълбочината, големината и широчината на славата, която бе открита на света, когато Исус излезе от мрака на смъртта в живота.
Свърши се! Обещанието на Исус е факт: „Аз живея и вие ще живеете“.