Това е един малък остров до Венеция. Около него витаят ужасни истории.
В продължение на няколко десетилетия на XIV век, когато царяла чумата, тук откарвали всички заразени. Закопавали ги в общ гроб, но преди да ги заровят ги изгаряли.
През 1922 г. на острова била установена психиатрична болница. Нейните пациенти страдали от непоносимо главоболие и се оплаквали, че клиниката е изпълнена с духовете на мъртвите от времето, когато е върлувала чумата.
Но за главния лекар тази ситуация била изгодна. След оплакване пациентите се тъпчели с невролептици. С тях се правели жестоки експерименти.
До сега на острова все още са останали порутените постройки на клиниката. Тук се намира и камбанария, от която се хвърлил полуделият лекар, експериментиращ с пациентите.

Ексцентричен 62 годишен бизнесмен решил буквално да погребе чисто новия си Bentley Flying Spur, след като гледал документален филм за Древния Египет, в който се разказвало за фараоните и техния навик да погребват с тях всичко, което са използвали във живота си на земята, включително слуги, украшения и домакински съдове.
Бизнесменът вдъхновен от такъв подход, спрямо устройването в задгробния живот, си купил чисто нов Flying Spur за 310 хиляди фунта стерлинги. В края на краищата няма да се вози в употребявана кола и каква е разликата в кой свят прави това?
След покупката бизнесмена започнал да копае съответстващо място за колата до гроба си. Последното убежище на водещия модел Bentley  било в задния двор на дома му.
Вероятно „съвременния фараон“ е решил, че ако постави колата си близо до дома, ще опрости „доставката“ й на онзи свят.
Интересното е, че през 2009 г. милионерът е прекарал в кома 63 дена. За този период два пъти официално са го обявявали за мъртъв и два пъти са викали свещеник за последно причастие. Но всеки път упоритият бизнесмен успявал да се измъкне на този свят.

Веднъж Любовта и Раздялата наблюдавали една млада двойка. Раздялата потрила ръце и настървено казала:

– Обзалагам се, че ще ги разделя!

Любовта помолила:

– Позволи ми да отида само един път до тях, а после прави каквото искаш и ще видим дали можеш да ги разделиш.

Раздялата се съгласила. Любовта дошла до младата двойка, докоснала я. Погледнала ги в очите и видяла как между тях преминала искра. След това се отдръпнала и казала:

– Сега е твой ред.

Раздялата казала:

– Не, сега аз нищо не мога да направя, защото сърцата им са изпълнени с любов. Ще погледна към тях по-късно.

Минало време. Раздялата влязла в дома им и видяла млада майка с бебе и баща. Тя се надявала, че любовта е преминала, но когато погледнала в очите им видяла благодарност. Раздялата вдигнала рамене и казала:

– Добре, ще дойда по-късно.

Минали години, Раздялата отново се появила в дома им. Там шумели деца. Мъжът си дошъл уморен от работа, а майката успокоявала децата. Сега е времето вече да бъдат разделени, защото любовта и благодарността трябва вече да са напуснали сърцата им. Но когато погледнала в очите им Раздялата видяла уважение и разбиране.

– Ще погледна по-късно, – измърморила Раздялата.

Тя отново дошла. Погледнала, децата били вече възрастни, побелелите родители ги съветвали. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала, в тях се четяло доверие.

– Няма къде да отидат, ще дойда по-късно, – извикала Раздялата и затръшнала вратата.

След известно време Раздялата пак надникнала в дома им. Там тичали внуци, а до камината седяла прегърбена бабичка. Раздялата се зарадвала:

– Е, дойде и моето време.

Поискала да погледне в очите на старицата, но тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата отишла на гробищата и седнала до един гроб. Това бил гроба на мъжа ѝ.

– Закъснях времето, – натъжила се Раздялата, – времето е свършило моята работа.

Когато погледнала в очите на старицата тя видяла сълзи и спомени за любовта, благодарността, уважението, разбирането и доверието….

Мъж погребвал съпругата си. На гроба стоял до свещеника, а по лицето му се стичали сълзи.

– Обичах я, – прошепнал той.

Свещеникът кимнал с глава.

– Искам да кажа….. наистина я обичах.

Мъжът рухнал.

– И веднъж почти й го казах.

Свещеникът го погледна тъжно и си помисли: „Нищо не ни тежи повече от нещата, които не сме казали“.

Група хора били около един гроб, където изпращали един от своите приятели. Когато ковчегът бил пуснат в гроба един от присъстващите казал:
– Скъпи приятелю, повече няма да те видим!
Скоро след това на същото гробище, много хора стояли около гроба на една вдовица. По-големият син на починалата погледнал към гроба и казал:
– Иди с мир, съпа майко, Ние ще се видим пак при Господа.
Тези думи направили силно впечатление на събралите се. Един от тях казал:
– О, де да можех и аз да бъда толкова спокоен и щастлив, като този младеж!
Между двата гроба имало голяма разлика. От единият зеела безнадежност и вечна раздяла, а от другия обратно, надежда да се видят скоро в Небесното царство.
Надеждата е единственото благо, на което не можем да се наситим. Тя е невидимото богатство предхождащо истинското, което получаваме в бъдеще.