Грехът лежи в човека. Да бъдеш грешник не означава да направиш нещо неправилно, а да го правиш съзнателно, провъзгласявайки независимостта си спрямо Бога.

Грехът наистина съществува и действа на човека. Първото нещо с което Исус Христос се сблъска у хората е тяхното грешно наследство.

Бог е направил Своя Син жертва за греха, за да може грешника да стане свят. Не знаещ грях Той стана жертва за грях. Така Бог е заложил фундамента на Изкуплението за цялото човечество.

Исус Христос възстанови първоначалното състояние на човешкия род, върна му предназначеното от Бога място. И сега всеки може да влезе в съюз със Бога на основание на това, което Господ е направил на кръста.

Човек не може да се изкупи сам. Изкуплението е Божие дело. То е направено перфектно и в него няма никакъв недостатък. А дали ще приеме Изкуплението, това зависи от самия човек.

Трябва да правим разлика между Божието откровение за Изкуплението в живота на човека и осъзнаване на факта за неговото собствено спасение.

„Който за нас направи грешен Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни пред Бога“.

Колко много се нуждаем от благодат, за да можем чрез Христовия Дух да понесем възникналите недоразумения или с любов да се отнесем към несправедливото осъждане.

Нищо не изпитва така характера на вярващия, както когато за него се пусне лоша мълва, която той не е заслужил. Това води до действие, което проверява дали наистина сме злато или само декоративни елементи.

Ако осъзнаваме колко благословения са скрити за нас в изпитанията, ние бихме казали като Давид, когато Семей го злословеше: „Нека проклина …. може би … ще ми въздаде Господ благост за проклятието му днес“.

Има хора, които се отклоняват от възвишените цели в живота си и се увличат в преследване на хора, които са ги обидили или са техни врагове, обричайки целия си живот на постоянна дребна конкуренция.

Животът им започва да прилича на гнездо на оси. Вие можете да разпръснете осите, но жестоко ще пострадате от жилата им и нищо няма да получите като награда, защото медът им не си струва изразходвания труд.

Нека Господ да ни дари малко повече от Своя Дух. „Който бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо“. „Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си“.

Веднъж пред свещеника застанал брадат старец с износен костюм и голяма тояга, като на Дядо Мраз и се представил:

– Аз съм господ, творецът на Вселената. Ето тези две ръце са създали целия свят. Сега трябва да го спася. Ще построя космодрум в Ерусалим за летящи чинии. О тях ще слязат моите ангели и ще избавят човечеството от осквернението. Никой друг не може да направи това, само аз, всемогъщия, вездесъщия и вечния творец.

– А ние с нещо можем ли да помогнем? – попитал свещеникът.

– С пари. Като начало за билет до Ерусалим.

Преди да отиде на Небето един богат човек се молил:

– Господи, разреши ми да взема в Небесата поне един куфар от моето богатство.

Виждайки неговата настойчивост, Бог му разрешил и човек напълнил един куфар догоре с кюлчета злато.

Дошло му времето и човекът умрял. Веднага бил пренесен на Небесата. Там го срещнал ангел, стоящ пред вратите на рая, той го поздравил и му казал:

– Забранено е да взимаш куфар със себе си.

– Но аз имам договор с Бога, – възразил мъжът.

– Това е доста необичайно, – казал ангелът, – сега ще попитам.

Уверявайки се, че човекът не лъже, ангелът му разрешил да внесе куфара си.

– Мога ли да погледна в куфара? – попитал ангелът. – Много бих искал да зная какво има в него.

Човекът отворил куфарът и лицето му засияло при вида на златните кюлчета.

Изненадата на ангела нямала граници:

– Носи го, щом искаш …. Но защо са ти тези парчета тротоар?

Запитайте се: Как църквата преди много векове е спечелила хора за Христос? Тя ги е привлякла със своя пример.

Хората, които вярват в Христос са добри, чисти, силни, мъжествени в сравнение всички останали. Езичниците и невярващите са намирали в тях образец на подражание.

Може да се каже, че членовете на църквата са най-добрите хора в страната, независимо от професията, която са упражнявали. Именно това е привлякло към вярата в Христос толкова много последователи.

Силата на хората от църквата се заключава в живот според предписанията на Евангелието и действащия Божий Дух чрез тях.

Но какво правим днес? Говорим на хората около нас за Христос, но пренебрегваме евангелските заповеди. На нас ни стига един път да ходим на църква в седмицата. Казваме си: „Аз сгреших…. аз съм грешник…“, а след това отиваме и живеем като другите в света.

Ако ние не живеем според Евангелието, а по прищявките на своите страсти, няма да бъдем пред хората пример за истински Христови ученици.

Ако сме слаби, вяли, имаме малко вяра и Духът Божий не действа  в нас, то и думите ни ще бъдат безсилни, слабо ще се проявява и нашата вяра, защото чрез нея не действа Господ, а нашият навик.

Днес със нашия пример често отблъскваме другите, позорим християнското име, слагаме петно на чистата дреха на църквата. Ето какво означава тържество на вярата и нашата немощ.

Задайте си въпрос: Как изпълнявам своя християнски дълг? Живее ли в мен Христос? Моля ли Го да ми даде силна вяра и сила в духа? Или аз живея безцветно, равнодушно, напразно, утежнен с грехове, изпаднал в духовен сън?
Ето над какво трябва да помислим.