Една жена на средна възраст получила инфаркт. Била докарана в болницата за операция. На операционната маса жената изпаднала в клинична смърт.

Явил ѝ се Бог.

– Господи, – попитала тя, – моето време свършило ли е вече?

– Не, – отговорил Бог, – ти ще живееш още 40 години, два месеца и 8 дни.

След като се възстановила след успешната операция, жената се замислила за своята 40 годишна перспектива и оставайки в болницата, решила да се погрижи за външния си вид.

Направили ѝ серия от пластични операции: изгладили бричките по лицето ѝ, постегнали кожата на стомаха ѝ и т.н. – пълна програма.

Най- накрая тя си боядисала косите и си сменила прическата.

Изписали я и жената си тръгнала, но пресичайки улицата, била ударена от линейка.

Тя застанала възмутена пред Бога:

– Господи, нали ми каза, че ще живея още 40 години? Защо позволи на тази кола да ме блъсне?

– Извинявай, Аз не те познах.

Всеки, който казва, че вярва в Господа, но упорито продължава да води неморален начин на живот, оказва дестабилизиращо влияние върху другите. Той е като квас.

Духовният живот не може да бъде компромисен.

Както по време на старозаветната Пасха евреите трябвало да отделят всичкия квас, така и християните трябва да премахнат от живота си кваса на греха.

Христос, нашето пасхално Агне, умря за нас, за да бъдем очистени.

Пред кръста ние сме длъжни да се покаем за греховете си, а не да се оправдаваме или да крием какво сме направили.

Той е надежден Бог. Именно поради тази причина, уверено можем да кажем: „Наистина благост и милост ще ме следват през всичките дни на живота ми“.

Ако Господ е Пастир, водещ Своето стадо, то благостта и милостта са двете кучета пазачи, които охраняват стадото Му.

Грешникът се нуждае от милост, и не само от милост, но и от благост.

Ние се нуждаем и от двете.

Благостта е източник на удовлетворение за всяка от нашите нужди, а милостта е източник на прощение за всеки наш грях.

Благостта удовлетворява, Милостта прощава.

Благостта и милостта са участниците в божествения ескорт придружаващи Божието стадо.

Ако това не е достатъчно, за да се укрепи вярата ни, обърнете внимание на следната фраза: „Във всичките дни на живота ми“.

Няма да ни остави, в Него е упованието ни.

Дошло върху човека греховно желание. Ако той тръгнел на една страна, то вървяло след него. Тръгнел ли на друга страна, то навсякъде го следвало.

Нашепвало му, съблазнявало го:

– Хубаво ще ти бъде! Ще си прекараш чудесно!

– Първоначално да, а после, – мръщел се човекът.

Прехапвал устни, но това не помагало.

Желанието станало толкова силно, че го завладяло и човекът бил готов да съгреши.

Изведнъж блуждаещият му поглед попаднал на масата, където лежала Библията. Човекът сякаш се събудил и дошъл на себе си.

– Господи! – изстена човекът. – Моля Те, помогни ми!

И греховното желание го напуснало.

Тогава на човекът му станало ясно едно, че ако иска да победи изкушенията,  първо трябва да потърси Господа.

В църквата на колене бе застанал посивял мъж. Главата му бе леко приведена, а очите леко притворени.

Той доста сърцераздирателно изливаше молитвата си пред Бога:

– Води ме, Господи, там където трябва да бъда, а там където не трябва да ходя, аз сам се изкатервам ….