Състраданието е това, от което повечето хора се нуждаят днес, в този свят. Те имат нужда от някой, който да им покаже състраданието на Бога.
Състраданието е желанието да се отговори на нуждите на хората.

Това е повече от съчувствие. Не е достатъчно само да седим с хората и да тъгуваме с тях. Състраданието изисква да се направи нещо, за да им се помогне.

Животът на Исус на тази земя се явява отличен пример за състрадание в действие. Цялото Му служение е движено от него.

Именно състраданието Го подбуди да преумножи хляба и рибата, да изцели болните, да изгони бесовете и да възкреси мъртвите. Това състрадание накара Исус да отиде на кръста.

Той иска това състрадание да излива чрез нас.

Неговото изцеление трябва да тече през ръцете ни и вярата ни. Неговото състрадание ни подбужда да се грижим  за гладните, да изгонваме бесове и да освобождаваме пленените.

Не казвай, че не изпитваш състрадание!

Щом в теб обитава Божия Дух, ти го имаш, защото то е израз на Неговата любов. Ние трябва просто да го пуснем в действие.

Човек, който няма вяра и не е познал Бога, е безотговорен и опасен  за обществото.

Такъв човек няма мотивация да постъпва честно, благородно и разумно. Той се грижи само за днешния ден и когато има изгода. Съвършено му е безразлично какво ще стане по-нататък, защото тогава него може и да го няма вече.

За това няма и отговорност за действията, които е извършил преди или сега.

Човек, който има вяра разбира, че всяко негово действие, думи и даже мисли водят към едно едно или друго последствие.

Такъв човек знае, че рано или късно, пряко или косвено, но резултатите от действията, неизбежно ще се върне върху онзи, който е бил първопричина за проявлението.

Дори смъртта не освобождава човек от отговорност за престъпленията, изречените думи и мисли.

Ето защо, човек, който не вярва и не гледа „отвъд хоризонта“ и за когото живота, в който той сега живее е единствения и реалния е безотговорен.

Такъв човек е неспособен да действа в интерес на обществото и да направим безкористни действия, мотивирани от духовен импулс.

Ако искате да пораснете духовно, направете го като семената, засадени в земята. Как расте семето? Изведнъж ли? Не, то расте постоянно, 24 часа в денонощието, постепенно, малко по малко, докато не достигне до това, за което е създадено.

Повечето от нас постъпват по друг начин. Да кажем, известно време усилено изучават Божието Слово и усърдно се молят, а след това спират. По-късно, когато им се случи нещо лошо, отново започват усилено да се молят и опитват да се опрат на Словото. Накрая осъзнават, че не са така силни, каквито трябва да бъдат.

В Божието царство няма мигновен успех. Истинската сила идва, когато всеки от нас постоянно се храни с Божието Слово и постъпва според Него.

Вземи решение днес, всеки ден да вливаш Божието слово в сърцето си.

Започни да постъпваш според Него, независимо от това какво се случва или как се чувстваш. Подхранвай вярата си като размишляваш върху Словото всеки ден, изповядай го.

Какво ни кара да мислим, че можем да доведем стотици хиляди в църквите? Отговорът е, че ние имаме един голям Бог.

Хората казват: „Кой мислиш, че си ти?“ Точният въпрос е: „Кой си мислим, че е Бог?“ Моят Бог може да направи всичко.

Бог иска да ни използват и да ни благослови. Той иска да направи невероятни неща в живота ни. Бог ще направи от нас чудесни благовестители, но Той чака да му се доверим.

Трябва да спрем да казваме: „Аз не мога.“ „Не съм в състояние да извърша тази работа.“ „Не мога да се справя с това, което Бог иска от мен“. Това е лъжа! Всичко е възможно за Бога.

Ние имате огромен потенциал много по-голям от този, който някога сме си представяли. Бог иска да го използваме и според вярата ни, той ще се задейства.

Знаете ли каква е опозицията на вярата ни? Това не са други хора, нито критика. Това не е дори и дяволът. Това е нашето собствено неверие. Ние сме най-големият проблем в собствения си живот.

Защо не вярвам в Бога повече? Всеки сам избира.

Има много неща, които не можем да контролираме, но можем да изберем да вярваме в Бога.

Искате ли Бог да направи големи неща в живота ви? Започнете да вярвате в Него и да Му се доверявате..

Авраам е бил подложен дълго време на изпитание, но след това е бил щедро възнаграден. Бог го изпитвал, като дълго отлагал изпълнението на обещанието Си.

Сатана го подлагал на изкушения. Хората му завиждали, недоверчиви били спрямо него и му се съпротивлявали. Сара го смирявала със своето недоволство.

Но той понесъл всичко с търпение. Авраам не се е съмнявал в Божията правда, подчинил се е на безкрайна мъдрост на Бога и мълчаливо е преживявал дългите отлагания, като е очаквал Божижиите обещания на определеното време.

Търпеливо чакайки, той е получил обещаното.

Обещанията на Бога не могат да останат неизпълнени. Дълготърпеливото очакване няма да бъде излъгано. Това, което с вяра очакваме, непременно ще се осъществи.

Поведението на Авраам осъжда нетърпеливия дух. Прекратява ропота, поощрява търпението и покровителства кроткото упование и подчинение на Божата воля и Неговия път.

Не забравяйте, че Авраам е бил изпитан, той търпеливо чакал и когато е получил обещаното е бил удовлетворен.

Подражавайте на неговия пример и ще споделите същите благословения.