Велко бе изпаднал в безизходица. Бе обезсърчен. Чувстваше се безсилен.

Дядо Стефан го погледна и го предупреди:

– Отчаянието може да бъде опасен сезон, но то е време и за развитие. Време, в което се учим да се доверяваме на Бог, да се облягаме на Неговото Слово, да разчитаме на Неговите пътища. Изборът е твой.

– Лесно е да се каже, – навъси се Велко, – но как да избера мъдрия път.

– Облекчението ще дойде, това е Божието послание за теб, – насърчи го дядо Стефан.

– Чувствам се унищожен в тази борба, – въздъхна Велко.

– Тогава нека Бог отприщи силата си в теб, за да се изправиш срещу това, – пожела му старецът.

– Де да можеше всичко да е толкова лесно, – гласът на Велко звучеше не много обнадеждаващо.

– Измести фокуса си от предизвикателствата и размишлявай върху силата на всемогъщия Бог, – плесна с ръце старецът.

Петър крачеше разпалено и ръкомахаше с ръце:

– Какви са тези психолози? Раздават съвети наляво и на дясно. Учат ни как да се справим с житейските ситуации!

– Нима ти никога не си давал непоискан съвет? – погледна го изпитателно Руско.

– Е, давал съм, – смънка поразен Петър.

– Забележи, – наклони главата си на една страна Руско, – такъв съвет е основан на собствените ти нужди.

– На моите ли? – смръщи вежди Петър.

– Разбира се, че на твоите. Човекът, на когото е даден непоискан съвет, не го взима под внимание. За него той не става. Как даваш изобщо съвети?

– Обикновено съм бърз и не се колебая много, – призна си Петър.

– Ако човек започне да се замисля сериозно за положението на другия, той ще трябва да вземе предвид много подробности, за да бъде съветът адекватни и полезен, а това ще отнеме доста време.

– Искаш да кажеш, че трябва да се познава ситуацията, какво означава за него или другият, ох …., – изпъшка Петър.

Руско се засмя:

– Освен това непоисканият съвет не винаги е подходящ, защото никой не ти го е искал.

– Да, но понякога са ми благодарили, – възпротиви се Петър.

– Учтивостта в този случай е начин не да се доближат до теб, а желание бързо да ги освободиш от присъствието си.

Студът яко хапеше, но Андрей си играеше навън в снега.

Дрехите му се намокриха и замръзнаха. Краката и ръцете му изтръпнаха от студа, но той не обръщаше внимание, играта го бе завладяла.

По едно време се усети и изтича у дома.

Майка му премахна замръзналите пластове по него. Уви го в топло одеяло и го постави до печката, като му подаде чаша с горещ шоколад.

– Толкова е хубаво, – възкликна Андрей. – Истински комфорт.

– Какво според теб означава думата комфорт? – попита го майка му.

– Удобство, – Андрей изстреля първото, която му хрумна.

– Не съвсем, – поклати глава майка му.

– А какво още? – попита нетърпеливо Андрей.

– Думата комфорт означава „да дадеш сила или издръжливост“ или „да успокоиш по време на страдание или стрес“.

– Интересно, не знаех, – каза замислено Андрей.

– Запомни, – започна да го наставлява майка му, – Бог може да бъде твоята утеха в студеното и хапливо време на живота. Божията любов, изпратена чрез обещанията Му, е покривало от надежда. Подобно на топъл юрган, има парче от Божието Слово, в което можеш да увиеш сърцето си, когато днешните ветрове станат много студени.

– Не е ли чудесно, – плесна с ръце Андрей. – Божията светлина ме заобикаля. Божията любов ме обгръща. Божията сила ме пази. Божието присъствие бди над мен. Където и да съм, Бог е с мен.

Пенчо седеше на прага на къщата си и гледаше минаващите хора. До него дойде Стоимен и го подкачи:

– Какво си се умислил?

– В днешно време е трудно да намериш сигурност, – изпъшка Пенчо.

Стоимен се усмихна:

– Тия дни се натъкнах на две съобщения. И двете говореха за едно и също нещо, но толкова много се различаваха, че се чудех на какво да вярвам.

– Те са гледали от различен ъгъл, – поясни Пенчо, – в зависимост от това, кой каква сметка има.

– Така си е, – сбърчи нос Стоимен, – всеки ден се лутаме в тези фалшиви новини и различни гледни точки. Ако можеше да се намери нещо сигурно и то да е вярно, това би било друга работа.

– Погледни младите, – поклати глава Пенчо, – днес технологиите им дават възможност да живеят във фантастичен свят. Разхождат се като аватари във виртуален свят. Избират си тип създание, с какво да бъде облечено, какви сили да притежава и всичко това без никакви последствия в реалния живот.

– Нищо чудно, че е така привлекателно.

– Ето, по същия начин , човек може да се почувства в днешните празници, щастлив и измислен свят на дядо Коледа, елени, Снежанка, джуджета … и на всичко това се наслаждават.

Стоимен махна с ръка:

– Коледа е сладникава измислица, която ни кара да се чувстваме по-добре в студеното време. Тя ни позволява да бягаме от реалността и ни дава фалшива терапия на дребно.

– Да, но библейската история не е такава, – заяви Пенчо. – Исус напълно изпълнява пророчествата изречени преди толкова много години за Него.

– Ясно е като бял ден, че Исус Христос не е като Дядо Коледа, – плесна с ръце Стоимен.

Пенчо повдигна вежди и каза:

– Един ден всеки един от нас ще се изправи лице в лице с Истината, ще застане пред Исус. Когато умрем или когато Той се завърне, няма да има смисъл, да се опитваме, да избягаме в един измислен свят.

– Това ще бъде един страхотен ден, – изкашля се Стоимен, – но може би и плашещ.

– За това трябва да сме готови да се срещнем с Истината, – дебело подчерта Пенчо.

– Колко е хубаво да намериш сигурност – възторжено произнесе Стоимен. – Тя е само в Исус Христос.

Тодор бе добър фотограф. Той обичаше студеното време.

– Как можеш да обичаш такова време? – попитаха го веднъж.

– Студът означава ясно небе, – обясняваше той, – а това може да отвори прозорец към прекрасното!

– И все пак, едва ли ти харесва студът? – настояваха на своето питащите.

Тодор бе имал възможност да обиколи Аляска. Много от снимките му от там са посветени на светлинно шоу на Земята, така нареченото северното сияние.

– Ако някога сте виждали тази преливаща се светлина да танцува в небесата, ще разберете защо, – усмихна се Тодор.

Дядо Крум не се стърпя и се обади:

– Светлината не е само в северно явление…..

– Че какво друго? – прекъсна го някой от нетърпеливите.

– Йоан в Евангелието си прескача Рождественската история и направо отива при Този, Който донесе истинската светлина на всички. Освен това, когато описва небесния град казва за него:“града няма нужда от слънце или луна, защото Божията слава осветява града и Агнето е неговата светлина“. Там няма да има нощ нито светилници или слънце, защото Господ Бог ще ги осветява.

Мъжете се умълчаха, а старецът възторжено продължи:

– Тъй като с живота си отразяваме тази светлина на света, ние отваряме прозорец към прекрасното.