На перваза на прозореца в стаята на сина си една майка постви две саксии с цветя.

– Поливай ги и те ще те радват, – каза майката.

Момчето хареса едното цвете, но не и другото. Всеки път, когато поливаше любимото си цвете, то казваше:

– Колко си прекрасно! Аз те обичам!

А когато поливаше другото цвете, смръщваше вежди и казваше остро:

– Колко си грозно. Трябва ли изобщо да те поливам? Бих те изхвърлил през прозореца, но мама ще се обиди.

Минало доста време. Веднъж майката забеляза, че цветето в едната от саксиите увахва и загива.

– Какво му е станало? – обезпокои се майката. – Може би не го поливаш редовно? – попита тя сина си.

– Поливам го, както и другото, – отговори момчето.

Майката взе саксията с увяхващото цвете и го занесе в стаята си.

– Ще те излекувам, мило мое цветче, – каза ласкаво тя на цветето.

Всеки път, когато го поливаше, тя си представяше как то расте буйно и излъчва прекрасен аромат.

И веднъж …..

– Чудо! – извика майката.

Синът ѝ също се изненада. Цветето, което умрираше, бе оживяло. То бе станало красиво ….

– Мамо, какво си направила с него?

– Не знам, – отговори майката.

Само земята в саксията, знаеше тайната за възкресението на цветчето, но тя не знаеше да говори.

Генетичните мутации, които водят до развитието на аутизъм могат да влияят на размера на мозъка с участието на RhoA протеин по време на ембрионалното развитие на детето.

Това е показала група изследователи от Медицинския факултет на Университета на Калифорния.

Учените изучили множество изветни мутации, свързани с аутизма. Те изследвали къде и кога гените се изявяват по време на развитието на мозъка.

Цяла група от гени, по-специално, KCTD13 и CUL3, показа подобен модел на активиране. В резултат на това е установено, че протеините кодирани от тях, влияят на комплекса, който регулира нивото на RhoA.

Протеиновото семейство Rho играят важна роля в невроната миграция и морфогенеза на мозъка в ранните етапи на развитие.

Екипът от учени планира да тества инхибиторите на RhoA в модели на аутизъм с използването на стволови клетки.

Автобусът щеше да пристигне скоро. Стамат нервно пристъпяше от крак на крак. Секундите му се струваха минути, а минутите часове. През целия ден беше напрегнат, но сега бе доволен, че всичко беше приключило.

Когато пристигна автобусът настани измореното си тяло на първата му се изпречила свободна седалка. До него бе седнала жена. Той се вгледа по внимателно в нея, стори му е доста позната.

Притвори очи и едва не подскочи, това бе първата му ученическа любов. Невероятно….. бяха минали толкова години от тогава.

Състарената преждевременно жена по едва забележими признаци напомняше на стройната и пъргава девойка, която познаваше.

Много отдавна не беше я виждал, но изминалото време беше преобразило и двамата. Някаква невидима стена се бе издигнала помежду им. Това не беше омраза. Някога се бяха раздели като приятели, без оскърбителни думи.

Стамат упорито се стараеше да прогони миналото, но то като вихрушка нахълтваше и изгонваше всичко друго от главата му. Предишните хубави и мили черти, се настаниха на това сбръчкано, бледо и погрозняло до неузнаваемост лице. Спомени нахлуха като буен поток …….

От тъмните ѝ гъсти плитки, които достигаха чак до кръста, не бе останало нищо. На тяхно място се белееше късо подстригана коса. Беше облечена в поизносена рокля, без украшения.

Жената бе леко прегърбена и неспокойно движеше ръцете си, като ги мачкаше една в друга. Пръстите ѝ бяха загубили предишните меки линии. Те бяха леко изкривени и изгърбени, сякаш някой ги бе удрял с камък.

Ах, очите ѝ черни и игриви, с топъл блясък, които караха Стамат да примира едно време от вълнение и копнеж, сега бяха почти сухи, притиснати от бръчки, с почти угаснали зеници.

Всичко това беше толкова внезапно и странно, че Стамат се чувстваше като хипнотизиран. Два образа се преплитаха непрекъснато – някогашното весело момиче и съсухрената жена днес, а между тях стоеше времето, което ги правеше чужди и непознати.

Унесен в спомени за онези весели и радостни младежки дни, Стамат не забеляза кога бе слязла жената. Той дори не бе успял да размени и дума с нея. Тя навярно не бе го познала, иначе не би го подминала.

Той още дълго седеше на седалката опиянен от спомените нахлули в съзнанието му.

Въпреки всичко Стамат бе благодарен за тези мигове, които го бяха върнали назад и за малко го бяха направили по-млад.

Духовни наранявания и натъртвания всеки е имал. И както обикновено вътрешната болка не иска да си тръгне. Много от нас познават този род страдания, но не знаят какво да правят с тях.

Ние куцаме през цели си живот, надявайки се, че тези скрити рани по някакъв удивителен начин ще престанат да ни болят. Навярно си мислите, че допълнителен сън или малко повече от десерта ще ви освободи от тази натрапчива депресия, всичко това ще изчезне и ще ви остави на мира.

Но това никога не се случва.

Ако са те набили физически, след няколко дена почивка се възтановяваш, но изцелението на духовни рани не става толкова лесно. Дори с течение на времето състоянието на човек става още по-лошо.

Причината е следната, вместо да забравим тези болезнени провали, ние често продължаваме да живеем с тях, при условие че тези неуспехи не са по-реални от Божиите обещания. Ние се концентрираме върху тях, изпадаме в депресия и се парализираме от страх, че като направи още една стъпка, ние отново ще бъдем победени.

Но има един изход. Ако депресията ви е смачкала, за да се измъкнете от нея, просто трябва да спрете да гледате назад в миналото и да започнете да  гледате в бъдещето – бъдеще, гарантирано от Христа Исуса чрез великите и скъпоценни обещания в Словото.

В началото това няма никак да е лесно. Умът ви ще иска да се връща назад към миналото, но вие не му позволявайте това. Размишлявайте над Божието Слово и променете мисленето си чрез Него.

И вместо победен войник, вие ще бъдете победител, както е планирал Бог.

Руските експерти са разработили уникален костюм, който в случай на аварийна ситуация по време на работа в откритото пространство, е в състояние да върне на кораба или станцията астронавта. Светът все още няма такива разработки.

Системата за спасение, била внедрена в скафандър „Орлан“, който често се използвал в космоса. Уникалността на това устройство е, че всичко става автоматично, така че влиянието на човека е сведено до минимум.

Тестовете се провеждат на специален стенд на земята. А на станцията ще трябва да се установят някои радиомаяци, които ще управляват по радиосигнал спасителна система.

Известно е, че скафандърът ще има 16 микродвигателя, необходими за стабилизиране, обръщане и преместване в безтегловност. Важно е, че тук се използва реактивна струя, която е кислород под голямо налягане.

Устройството е доста умно. То може да определи разстоянието до кораба или станцията, а след това приеме необходимите решения. В този случай става въпрос за отдалечаване на разстояние повече от 100 метра.