Много отдавна живял старец. Често при него идвали да играят деца. Най-палав от всички бил Павел.

Веднъж, докато момчето си играело долетели три врабчета. Едно от тях казало:

– Най-великото нещо на този свят е слънцето. Благодарение на него светът е тъй прекрасен. Но хората толкова много са свикнали с него, че го приемат за нещо обичайно.

Когато чу това едно от другите две врабчета възрази:

– Няма по-велико нещо в този свят от водата. Без нея няма живот. Но хората я приемат като нещо, което им се полага.

Най-накрая заговорил и третия врабец:

– Това, което казахте е истина. Слънцето и водата са прекрасни дарове, но най-ценното, за което дори хората не се досещат е въздуха. Без него бихме загинали.

Слушайки разговора на врабчетата, Павел се замислил. Той никога до сега не бе благодарил за слънцето, водата и въздуха.

Павел отиде при стареца и му разказа, какво бе чул.

– Ние хората сме толкова невежи, – каза в заключение Павел, – а тези птички се оказаха по-мъдри от нас.

Старецът добродушно се усмихна и каза:

– Поздравявам те за това, което си открил. Хората наистина изпускат важни неща в живота си. Всичките им грешки могат да се простят, ако се научат да се обичат. Човек има доста пороци, но той не може да се избави от тях чрез волята си, колкото и силна да е тя. За да се избавим от тях, Бог ни е дал любовта. Само чрез нея хората могат да останат върха на Божието творение. Само чрез любовта има усъвършенстване и развитие. Бог ни изявява Себе си, като ни изпраща любовта Си. Благодарение на любовта хората прощават един на друг, помагат си и се възприемат, така те създават добри взаимоотношения помежду си.

Бог желае да си спомним за достойни желания и стремежи на нашите сърца, които ние жадуваше за себе си, а може би и за някой близо до нас. Такива, които са останали неизпълнени, завинаги изгубени и невъзможни за осъществяване. За тези, за които сме изгубили всяка надежда, че могат да се изпълнят.

Ако това съответства на Неговата воля, Бог непременно ще го извърши, колкото невъзможно и смешно да ни се струва. Бог е готов да го направи, ако Му дадем тази възможност.

„Има ли нещо невъзможно за Бога“?

Разбира се, че не. Дори Сара и Аврам не можаха да преградят, с неверието си, пътя на Господа за изпълнение на Неговия план.

Единственото, което е много трудно за Бога е преодоляването на нашето неверие в Неговата любов, сила и окончателно отхвърляне на плановете Му, които Той има за нас.

Няма нищо невъзможно за Бога относно тези, които уповават на Него.

Не трябва през цялото време да се държиш в ръце, иначе в доста труден момент ще се съкрушиш, ще бъдеш смазан и съсипан.

Човек не може постоянно да бъде силен. Той не може през целия си живот да крие тъгата си и преживяванията си.

Трябва да дадем простор на чувствата си. И това е моментът, когато сълзите  ни освобождават от нервно напрежение и отрицателни емоции.

Запомнете, че да плачеш е полезно за здравето.

Сълзи донесат облекчение и това е първата стъпка към промяната. Сега остава да признаем чувствата си и да им даде воля, а след това да ги пуснем.

След като поплачем ние се успокояваме, отпускаме и по-лесно оценяваме нещата, след което взимаме по-правилни решения.

За това не се стремете да изглеждате до толкова силни, че да си забранявате да поплачете.

Когато здравото житно зрънце попадне в земята, то се съкрушава от смъртта и дава стотици други като него. Такива примери има не само при растенията, но и  в духовния живот.

Бог употребява това, което е съкрушено или разбито.

Святият Дух избира и употребява за Божия слава тези, които чрез загуба на своето състояние са съкрушени. При тях е съкрушена волята, честолюбието и световната слава При тях се разбиват прекрасните идеали, привързаност и често физическо здраве.

Той избира тези, които са презрени, от всички забравени и безпомощни. Пророка казва, че „когато големи корести се разделиха“, участваха и „хромите“.

Ако искате да опишете Божията воля с една дума, то тя е свобода. Бог иска хората да бъдат свободни от греха, болестите, бедността, насилието и всяко проклятие.

Исус дойде, за да ни даде свобода. Той е казал:  „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите, прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените“. Именно това Той е учил своите ученици. Ако вие сте новородени християни, то това е, което Той очаква от вас.

Някой може да каже: „Не знам. Може би днес това не е Божията воля“.

Чуйте и разберете, Библията казва, че Бог никога не се изменя. Той не е променил волята Си спрямо земята.

Животът на Исус ни е разкрил Божията воля и продължава да ни я разкрива. Именно за това, той ни е казал идете и правете това, което е правел Той. За това ни е дал Святия Дух, за да имаме сила да го правим.

Исус все още иска да върши волята на Отца тук, на земята, но той го прави чрез нас. Той трябва да работи с нас, докато ние не сме готови да оставим настрани нашите традиции и не Му позволи да направи това, което Той иска.

Така е било и с ранната църква. В нея хората са имали успех, защото са постъпвали, както ги е учил Исус. Където и да отивали, хората ставали свободни.

Нека се молим за Църквата, тя да носи Божията свобода в този свят. Спрете да спорите за Божията воля, по-добре започнете да я изпълнявате. Ние трябва да продължим това, което е започнал Исус и да пуснем угнетените на свобода.