Един ден ще дадем отчет за живота си пред Бога. Когато имаме това предвид и  такова дългосрочно мислене, то ние ще внимаваме в това, което казваме това, което правим и когато се опитваме да впечатлим някого. За тези хора, които угодничат, за да бъдат харесвани има противоотрова.
Осъзнавайки, че трябва да даваме сметка за всяка дума, която казваме, постоянно ще се запитваМе: „Бог одобрява ли това, което току-що казах, или не, или търся одобрение от човек, на когото говоря в момента“.
Знам, че когато кажа, че съм христянка ми задават възможно най-трудните въпроси, за да ме поставят в неловко положение. И в действителност, някои хора умишлено се опитват да ме накарат да се откаже от това, което казва Библията.
Когато моята човешка природа иска да бъде харесвана, тогава правя компромис, отклонявам се, шегувам се, и не казвам истината.
Чувал съм някои хора да казват: „Аз просто оставям това на Бога“ или „Всеки трябва да се осланя на собствения си ум“. За това има само една дума – измъкване! Такива „коректни“ хора, които искат да бъдат харесвани, не стоят зад истината.
В тези моменти, когато ми се е искало да кажа нещо, което е било коректно и няма да обиди никой, но е било лъжа, си напомням какво ме очаква, когато трябва да отговарям за това.
И в този момент, когато съм под натиск, си припомням какво Исус Христос е направил за мен на кръста. Той не се отрече от Мене, а умря за греховете ми. Аз му дължа живота си. Той ме е създал. Той ме е спасил и ми е простил. Няма да се отрека от Него.
Спомням си, че един ден и аз ще давам отчет пред Бога. И в този момент Бог ще каже: „Какво каза в разговор с еди кой си по време на работа? Какво каза на приятеля си в училище?“ Почтеността е по-важна от популярността.
И накрая, казвам истината и всичко ненужно отпада.
„Защото, ако се срамува някой от Мене и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава, и в славата на Отца и на Своите ангели“.

Аз мълчах, не казах нито една дума …. , но в страданието ми стана още по-зле и аз бях обзета от безпокойство. Колкото повече мислех, толкова по-разтревожена ставах.
Първата стъпка за пробив след като са злоупотребили с вас, независимо дали това е сексуално, физически, словесно или емоционално, сподели с някой, който може да ти помогне, за да се освободиш.
„Истината ще ви направи свободни“. Свободата идва, когато се отворите и признаете болката на някой друг.
Направено е проучване в 10 нации и е открито, че между 55-95 процента от жените, които са били малтретирани от партньорите си никога не са казали на някого, а при мъжете е дори още по-малко вероятно да се говори за това или да се потърси помощ.
Злоупотребата често е наричана тихата епидемия, защото това е най-големия, розов слон в много бракове, за които никой не иска да говори. Хората страдат в мълчание.
Има много хора, които искаха да нараняват, убиват, злоупотребяват, клеветят и осмиват, това  е списакът на всички видове насилие.
Класическият отговор на злоупотреба е мълчанието. Страхуваме се да говорим за това в присъствието на своите насилници, но мълчанието го направи още по-лошо.
Ако изпитвате това точно сега, искам да знаете, че Бог се грижи за вас. Той се интересува от вас. Има надежда. Вие не трябва да останете с тази болка, притеснение и страх.
Но първо ще трябва да спрете да си мълчите. Трябва да се говори и да се каже на някой, да му се доверите.
А когато някой сподели с вас болката и мъката си, трябва да го доведете до светлината така, че Бог да може да започне и да доведе човека до изцеление.
Как можете да помогнете на приятел, който страда? Защо мислиш, че много хора, които са претърпели насилие е трудно да приемам Божията любов?
Защото никой не ги е обичал истински и те на никой не биха се доверили. Единственият начин е познанието за Бога и Неговата безусловна любов.

Той отива там, където ви е заповядано да напуснете.
Ако Бог ви е изпратил някъде, а вие си останете в къщи, защото трябва да се грижите за близките си, със своето непослушание лишавате тези хора да чуят учението и проповедта от Самия Исус Христос.
Ако вия сте послушали Христос и сте се доверили на Бога, Господ Сам ще дойде да проповядва във вашия град, ако не сте Го послушали, сте Му попречили.
Оставете всички спорове и в никакъв случай не противопоставяйте това, което наричаме „задължение“ на заповедите на нашия Господ.
„Аз знам, че Той ме изпрати там, но мой дълг е да остана тук …“. Тогава не вярвате, че Христос е говорил сериозно.
Не взимаме ли върху себе си ролята на Божий промисъл относно живота на другите хора? Не вдигаме ли много шум, разяснявайки на хората, че Бог е до тях и не може да се приближи? Ние трябва да си държа устата затворена и да не дремем духовно.
Бог иска да ни покаже Своя Син, Той желае нашите молитви да се превръщат в изкачване на планината на Преображението, но ние не Го остави да го направя.
Той се труди там, където ни изпраща да чакаме.
Чакайте Бог и Той ще направи това, което е необходимо. Просто не се мръщете, защото не можете да видите какво ви очаква! Не ни ли държат на каишка нашите собствени истерии?
Да чакаш не означва да скръстиш ръце и да седиш на едно място, да чакаш означава да се учиш да правиш това, което ти е казано.
Всички тези етапи са от Неговия път и ние трябва да се научим да ги разпознаваме.

В Сицилия властвал цар Хиерон. Той имал в двореца си мъдреци, сред които изпъквал Симонид.
Веднъж Хиерон се обърнал към Симонид:
– Използвай цялата си мъдрост и ми обясни, какво е това Бог?
– Труден въпрос, господарю, – казал мъдрецът. – Разрешете ми да помисля ден-два върху него.
– Добре, – съгласил се владетелят.
Минали два дена. Симонид дошъл при царя и вместо да му отговори на въпроса, го помолил за още четири дни да си помисли.
Минали и четирите дни и Симонид помолил за нова отсрочка:
– Дайте ми още осем дена, господарю!
Хиерон се намръщил:
– Ти шегуваш ли се с мен, Симониде? След това ще дойдеш и ще поискаш още 16 дена за размисъл, а после 32. Кога най-накрая ще ми дадеш окончателен отговор?
– Вие познахте, господарю. – казал спокойно Симонид. – След като свършеха 8-те дни щях да поискам още 16, а след това 32 и така всеки път щях да удвоявам срока. Що се отнася до въпроса, аз ви дадох вече отговор.
– Как така си ми дал! – удивил се Хиерон. – Ти още нищо не си ми казал за Бога, а все искаш нова и нова отсрочка, за да помислиш.
– Ето, това е и моя отговор, – казал мъдрецът. – Вашият въпрос, господарю, не е по силите на никого. Колкото повече мислиш над него, толкова по-малко знаеш и трябва да искаш още дни за размисъл. Този въпрос е като планина. От далече ти изглежда голяма, а колкото повече я приближаваш, тя повече се извисява над теб и ти се чувстваш малък, жалък и нищожен пред нея. Ако не можеш да обхванеш планината с поглед, да я обгърнеш с ръка, как можете, господарю мой, да обхванете с ума си Този, който е създал планината и човека?
Разбрал владетелят думите на мъдреца. Вдигнал благоговейно глава към небето и прошепнал:
– Да, Бог е необхватен!

Защо трябва да живеем в мир със всички ?
Защото нерешените конфликти имат три опустошителни последствия в живота ни.
1. Вашето общение с Бога ще бъде блокирано. Когато сте в конфликт с другите, вие не можете да бъдете в хармония с Бога, няма да имате ясна връзка с Него.
2. Неразрешеният конфликт възпрепядства молитвите ви. Когато има конфликт, грах и дисхармония в живота ни, нашите молитви са блокирани.
3.Всеки конфликт пречи да бъдете щастлив. Ако конфликтът влиза през предната врата, щастието тихо се изнизва през задната.
Така че, ако искате да се отървете от конфликтите си трябва да поемете инициатива за разрешаването им. Не чакайте някой друг да стори това вместо вас. Бъдете миротворец!
Не пренебрегвайте, не отричайте и не скривайте конфликта си!
Казват, че времето лекувало, ако е така нямаше да ходим на лекар. Колкото по-дълго време изминава от дадено спречкване, толкова нещата стават по-зле.
Ако имаш отворена рана и не се справиш с нея навреме, тя се движи навсякъде с теб и отравя живота ти. Гневът се превръща в негодувание, а възмущението в огорчение.
Конфликтът няма сам да се разреши, трябва сами да се справите с него.
Само смелите хора разрешават конфликтите си. Най-смелото, което можете да направите е да се изправите пред проблема, който дълго време сте игнорирали в брака, във взаимоотношенията с децта си, с шефа си, с тези, с които работите …
Ако нямате достатъчно смелост, искайте от Бога. Смелостта се проявява, когато любовта стане по-силна от страха. Ако сте изпълнени с Божията любов човекът, с който сте били в конфликт, няма повече да ви дразни.