Когато летите със самолет знаете, че земята от високо не изглежда така, както от повърхността.
Бог иска да гледаме на живота от Неговата височина. Ако не гледаме на нас и обстоятелствата, а на Бога, ще виждаме нещата в съвсем друга светлина.
Не се срамувайте от житейските трудности. Сега ние виждаме само непосредствените проблеми и изпитания, но Бог вижда цялата картина. Пред Неговите очи е не само настоящето, но и бъдещето.
Той иска да се издигнем над сегашните проблеми и да погледнем на всичко в светлината на Неговия замисъл.
Не се отчайвай! Погледни към Бога, който вижда нещата изцяло и знае, кое е най-доброто за теб. Ти можеш да му се довериш, защото Той те обича.

Бог ни говори тихо с любов. Ако не го чуем, Той ни говори чрез съвестта. Ако човек не послуша съвестта си, Бог говори чрез мегафона на страданието.
Бог не наказва. Ние сами себе си наказваме, чрез постъпките си. А когато ги забравим, те се връщат към нас като лавина.
Това е повече от закон на Вселената. А Бог е повече от нея….
Не слушаме , а после се чудим, от къде ни е дошло това или онова….. А всичко е толкова просто….
Духовните закони действат, независимо дали искаме или не….
Няма значение дали човек има вяра или не….това работи.
Страданията на хората винаги са привличали вниманието на другите хора и са ги карали да се замислят.

Вярвам, че няма Бог Творец и Промислител, а има вечна и сляпа еволюция.
Че вселената сама е възникнала от нищо и е започнала да се развива, въпреки нарастващия хаос.
Вярвам, че в резултат на случайния хаос е възникнал космоса, от смърта живота, от безумието – разума.
Признавам теорията за Големия взрив, сътворил небето и земята, всичко видимо и невидимо и едината еволюционна хипотеза, от сингуларните точки чрез звезния прах и амебите, към Дарвин до Опарин. За тях всичко е било създадено: за нас, те са висши примати и поради нашето просвещение, са създали и развили хипотеза и са я обосновали чрез термините във физиката и биологията.
Експеримента, от теотия към практика във възходяща линия и еволюционата теория се подвърждават, въпреки фактите.
Вярвам в единото, свято и гигантско вариране.
Изповядвам хуманизъм, либерализъм и комунизъм.
Очаквам трансформация в хумус и топлинната смърт на Вселената.

Какво ви тревожи и не ви дава спокойствие? Навярно ще кажете: „Нищо“.
Но всеки от нас има нещо, което го тревожи, не му дава мира. Обикновено това са мислите за настоящето и най-вече за миналото, в което се осъждаме и не можем да си простим.
Единственото, от което трябва да се боим е Бог. Нужно е да осъзнаем Неговото присъствие.
Майката винаги присъства в съзнанието на детето си, дори и когато то не мисли специално за нея. Така трябва и ние да живеем, да се движим и да съществуваме в Бога.
Ако Бог е винаги с нас навсякъде, в нас не може да проникне нищо, нито безпокойство, нито мъка, нито вълнения…. Осъзнавайки това разбираме, защо Нащият Баща толкова сериозно говори за греха на безпокойството и опасенията.
Как може да не Му се доверяваме, когато Той ни е оградил отвсякъде? Ако Бог е навсякъде с нас, ние имаме надеждна броня срещу всички атаки на врага.
В скръб, в недоразумение, при клевета, във всяко подобно нещо, ако нашият живот е скрит с Христос в Бога, Той ще ни пази. Ние сами се лишаваме от това чудно откровение, а трябва непрестанно да общуваме с Бога.
„Бог е нам прибежище“  и нищо не може да проникне през тези стени, ако ние сами не позволим това.

Голяма красива църква. Проповядвал пастор. По време на своята проповед, той забелязвал един човек на последния ред с каубойска шапка, мърлява риза и дънки. Веднага след проповедта пасторът отишъл при мъжа.
– Здравейте, господине. Радвам се, че сте дошли в нашата църква. Моля ви, преди да дойдете следващия път, помолете Бог за съвет как да се облечете.
Една седмица по-късно, по време на проповета пасторът забелязал същият мъж. Той пак бил облечен със старите окъсани дрехи и нахлупил протърканата си каубойска шапка. Пасторът едва съумял да довърши проповедта до края и веднага отишъл при мъжа.
– Нима не ви помолих да попитате Господ, как трябва да се облечете за църква?
– Да казахте ми.
– И вие помолихте ли се?
– Да, помолих се.
– И какво ви каза Бог?
– Той ми каза, че не знае, тъй като нито веднъж не е бил тук …..