Имало едно време един човек. Той ставал всяка сутрин преди зазоряване. Отивал на брега на морето и срещал новия ден с молитва към Бога.
Пораснал синът му. Той също като баща си ставал рано сутрин, отивал на брега на морето и срещал изгрева на слънцето, но не се молел.
И синът имал син. Той поел традицията. Ставал сутрин рано преди изгрев слънце и отивал на брега на морето. Само, че не знаел защо го прави.

За Ерик Лидъл, мисионер и известния спортист-бегач, на който е посветен филма „Огнените колесници“, някой е казал:
– Той проявява безкрайно смирение в победата и безкрайна щедрост в поражението.
Това е една от най-добрите дефиниции за кротост. Ерик Лидъл се е  стремял да използване колкото се може повече възможностите, дадени му от Бога. Но неговата кротост, благост и доброта предразполагали дори и тези, които той побеждавал в състезанията.
Кротостта е немислима без самоотвержеността. Това понятие има две значения, отрицателно и положително. В първия случай то означава отричане и отхвърляне, а във второто – дар.
Тези, които са се посветили да върши волята на Бога, не държат толкова за живота си. Те са научили тайната на себеотрицанието. Предали са живота и волята си на Христос. И в отговор, той им дава живот, който е много по-богат и по-пълноценен, отколкото те някога са могли да си представят.

Тя продължи да върви като се вглеждаше в тревата. Край нея крачеше юноша доста източил се за годините си. Отдавна не бяха се разхождали заедно.

– Знаеш ли, след като се омъжих за баща ти, исках да имам дете. Но минаха три години, а аз още не можех да забременея. Много хора мислеха, че проблема е в мен и аз смятах, че е така.

Въздъхна и погледна вече порастналия си син.

– Не можех да си представя живота си без деца.

Болката, която беше изпитвала тогава се изписа на лицето ѝ. Приближи до едно дърво и затърси нещо по кората му. Засмя се и каза:

– Беше една нощ и аз не можех да заспя ….

Когато отдръпна ръката си от дървото, младежът се вгледа внимателно. Той забеляза букви, които едва се четяха: „МОЛЯ..“

– Не само децата обичат да дълбаят, – усмихна се тя.

– Какво е това? – попита синът.

– Молитва.

– За дете? – очите на юношата се уголемиха.

Тя кимна и прибави плахо:

– Дърветата по цял ден гледат към Бога.

Синът смръщи вежди.

– Знам, че това беше глупаво, но ……

Тя отново докосна дървото, погали го с длян върху издълбаното място и се обърна към сина си:

– Сега знаеш колко много са желани децата, а те често забравят това. Мислят си, че са бреме, а не сбъднато щастие.

Той приближи до нея и я прегърна.

Кой е най-добрия превод на Библията? Когато приложим Библията в живота си, тогава се получава най-доброто ѝ превеждане. Бог иска да изучаваме Библията по начина, по който Той желае.
Бог ни е дал Библията, за да ни преобрази, а не просто да ни уведоми какво да правим. Това трябва да ни даде по-голямо сърце, не по-голяма глава. Не просто да слушаме, но да правим това, което Той казва.
С други думи, Бог иска нашите вярвания да се превърнат в поведение.
Целта на Библията е да ни показва какво не е наред в живота ни или как трябва да живеем. Бог ни е дал Своето Слово, за да промени живота ни.
Библията описва себе си по различни начини. Например, нарича се чук, меч и скалпел. Всички тези инструменти са предназначени да направят основни промени. Бог възнамерява чрез Библията драматично да промени живота ни.
Библията също описва Божията истина като мляко, вода, хляб и месо. Какво означават всички тези неща? Ако не ги ядете или пиете редовно, ще умрете. Ние никога не сме били предназначени да живеем без Библията.
Библията е от съществено значение за живота ни, защото тя ни дава живот. Бог ни е дал Живото Слово, Исус, за да бъде автор и завършител на нашата вяра и Той ни е дал писменото слово, за да живеем това, което вярваме.
Библията е нещо повече от обикновена мъдрост или хранилище на информация. Бог с помощта на Библията преобразява живота ни.
Исус е Словото на Бога.
Трябва да практикуваме Божието Слово, а не просто да го четем.

През гората вървял старият лесничей. Вървял и плачел. В живота му нищо не било, както трябва. Непрекъснато болести и скърби.
Поискало му се да се обърне към Бога и да го попита: „Защо ми се случва всичко това“?
Изведнъж видял кълвач на дървото. Стои, чука с острия си клюн по ствола и откъсва малки парченца дървесина.
– Ей, – извикало дървото. – Боли ме ! Стига толкова!
– Ако не те излекувам, – възразил кълвачът, – Личинките, които аз премахвам, ще те изтощят и ти ще загинеш. По-добре потърпи. Аз ще те излекувам!
Когато чул това лесничеят се засмял. За това не попитал Бога, защо толкова много болка има в живота му. Той сам се досещал, че всичко това е заради греховете му.
А за него това било добро.