По време на бързото развитие на стоматологията в 17-19 век един от най-популярните източници на изкуствени зъби са на загиналите на бойното поле.
С особено качество на материала в историята влязла марката „зъби от Ватерло“.
Причина за това е фактът, че в битката са загинали много млади мъже със здрави зъби.
Ракът като болест, обезсърчение, мъка и болка споходи семейство Петрови. Нина, най-малкият член в дома им губеше последната битка с тази коварна болест.
Баща ѝ и майка ѝ постоянно бдяха над нейното легло. В молитвите им се усещаше тъгата, която чувстваха поради наближаващата раздяла.
Един ден, гледайки угрижените лица на родителите си, Нина помоли майка си:
– Мамо, кажи ми една радостна молитва.
Майка ѝ я разбра веднага.
„Дъщеря ми не иска да чува молитва за болест и болка водещи до депресия, – помисли си майката. – Тя иска да чуе молитва на благодарност към Бога за семейната любов помежду ни, за това, че през всичките тези години сме били заедно и за вярата, която ще ни събере отново в небето“.
Молбата на Нина завинаги промени молитвите в този дом. От тогава те станаха по-позитивни.
– Боже, ние знаем, че ни обичаш, – мълвеше майката на Нина. – Исус умря за нашите грехове и ни е приготвил вечен дом в небето. Имаме ли по-голяма причина за радост? Тъгата е неизменна част от живота ни, но аз съм Ти благодарна, Боже, за това, че чрез дъщеря ми, ми напомни нещо много важно – призива да се радваме. Ако погледна внимателно, той изпълва цялата Библия. Сега вече съм напълно сигурна, че ти се радваш на молитви изпълнени с радост и благодарност“.
Бащата на Нина гледаше с болка дъщеря си и тихо шепнеше:
– Господи славя Те за Твоята милост. Помогни ми да разбера, че Ти Си Изворът на радост в нашия живот.
Това не бяха вече онези опечалени родители, които живееха с мисълта, че губят нещо много скъпо в живота си. Техните лица грееха и сияеха вследствие на една радостна молитва, която изтласкваше скръбта и даваше нова надежда.
Някои от нас избират да се изолират, като прекарат дълги часове на компютрите си или в стаите си със смартфони си. Но други се изолират не по избор, като например, военни съпрузи по време на мисии, разведени, болни, бедни или възрастни хора, които изпитват самота в най-висока степен. Каквато и да е ситуацията, разрушителен ефект да бъдеш изолиран е свързано с чувството, че си необичан.
Когато Агар се озова сама с малкия си син, без храна или питие в пустинята, тя се почувства отхвърлена, вцепенена и унила. И изведнъж заплака.
Един ангел от Господа се явява, за да ѝ говори думи на утеха и надежда. Той назова сина ѝ Исмаил, което означава „Бог чува.“ Тогава Бог отвори очите на Агар и тя видя кладенец с вода наблизо. С променено сърце, тя го нарича “ Ти си Бог, Който вижда“….“ Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда?“
Молете се Бог да ни даде очи, за да виждат хората около нас, които са самотни, чувстват се необичани, водят битка с депресията. Нека бъдем готови да съобщим в страната си, че наистина Бог чува и вижда.
Веднъж избухнала война между животните и птиците.
По това време в много неудобно положение попаднал прилепът. Тъй като той можел да лети като птица, така че можел да мине за такава, а същевременно бил и животно.
Трябвало да направи избор към кои да се присъедини. Но прилепът се отказал да избира и решил да хитрува:
– Просто ще изчакам, а после ще се присъединя към победителя.
Той останал по средата, където бил смазан под натиска от двете страни по време на битката.
Не чакайте последния момент, когато е наложително да вземете решение.
Забавен случай станал в Маринския театър по време на репетицията на операта „Франческа да Рамини“.
Желаейки да блесне, Фигнер се обърнал към диригента с молба да даде възможност във военния марш, когато на сцената маршируват статистите, отправящи се в битка, да се направи фермата – увеличение на нотата си бемол.
– Не! – решително казал диригентът.
– Но защо? – изненадал се Фигнер. – Нали ще бъде красиво…
– Разбира се, скъпи приятелю, – съгласил се диригентът, – но как ще маршируват войниците под тази музика? Докато вие държите фермата, те трябва да стоят на един крак!