В зависимост от условията на околната среда в мравуняка могат да бъде няколко майки, това се нарича полигамия, а може да има и само една, тогава имаме моногамия.

Във втория случай могат да се появят няколко претендентки, които устройват помежду си ритуални битки, в които се стремят да поразят съперничките си с антените си.

Тези схватки не причиняват на самките значителни вреди.

Наблюдаващите ги мравки работнички правят своя избор в полза на една от тях, а след това убиват или изселват останалите съпернички.

На 5 май 1945 г. се състояла битка, в която войници на Вермахта са се сражавали заедно с американци, защитавайки в Австрия замъка Иттер, където се намирали френски пленници.

През деня началникът на охраната на замъка и неговите подчинени от СС избягали и пленниците взели замъка под свой контрол. Те успели да съобщят за това на разположената наблизо американска рота, която организирала спасителна операция.

Към тях се присъединили  и десет немски войника, водени от майор Йозеф Гангля, които малко преди това се предали на американците.

Обединените сили от 25 човека, а също и помагащите им бивши пленници били атакувани от танкове на СС, но успели да отбият нападението, а след това и разбили врага с извикани след това подкрепления.

Австралийските термити Cryptotermes secundus живеят в колонии от по 50-100 индивида, начело с „цар“ и „царица“ – само двойката участва в размножаването.

Когато главният термит умира, няколко от работническите индивиди заявяват своите права за първенство.

Те се срещат в директен сблъсък и губещите  в битката ядат другите термити.

Въпреки това борбата за власт преминава много мирно.

Претендентите за престола действат, както срещащи се с избирателите политици. Използват много време за контакти с мустаците на обикновените работници термити и ги хранят с допълнителни порции храна.

В крайна сметка колония избира нова царска двойка с най-малко жертви.

По време на бързото развитие на стоматологията в 17-19 век един от най-популярните източници на изкуствени зъби са на загиналите на бойното поле.

С особено качество на материала в историята влязла марката „зъби от Ватерло“.

Причина за това е фактът, че в битката са загинали много млади мъже със здрави зъби.

Ракът като болест, обезсърчение, мъка и болка споходи семейство Петрови. Нина, най-малкият член в дома им губеше последната битка с тази коварна болест.

Баща ѝ и майка ѝ постоянно бдяха над нейното легло. В молитвите им се усещаше тъгата, която чувстваха поради наближаващата раздяла.

Един ден, гледайки угрижените лица на родителите си, Нина помоли майка си:

– Мамо, кажи ми една радостна молитва.

Майка ѝ я разбра веднага.

„Дъщеря ми не иска да чува молитва за болест и болка водещи до депресия, – помисли си майката. – Тя иска да чуе молитва на благодарност към Бога за семейната любов помежду ни, за това, че през всичките тези години сме били заедно и за вярата, която ще ни събере отново в небето“.

Молбата на Нина завинаги промени молитвите в този дом. От тогава те станаха по-позитивни.

– Боже, ние знаем, че ни обичаш, – мълвеше майката на Нина. – Исус умря за нашите грехове и ни е приготвил вечен дом в небето. Имаме ли по-голяма причина за радост? Тъгата е неизменна част от живота ни, но аз съм Ти благодарна, Боже, за това, че чрез дъщеря ми, ми напомни нещо много важно – призива да се радваме. Ако погледна внимателно, той изпълва цялата Библия. Сега вече съм напълно сигурна, че ти се радваш на молитви изпълнени с радост и благодарност“.

Бащата на Нина гледаше с болка дъщеря си и тихо шепнеше:

– Господи славя Те за Твоята милост. Помогни ми да разбера, че Ти Си Изворът на радост в нашия живот.

Това не бяха вече онези опечалени родители, които живееха с мисълта, че губят нещо много скъпо в живота си. Техните лица грееха и сияеха вследствие на една радостна молитва, която изтласкваше скръбта и даваше нова надежда.