Веднъж С.И.Ожегов заедно с колеги дошъл в Ленинград. Той помолил един шофьор на такси:

– Закарайте ни до академията, – Ожегов имал в предвид Академията на науките.

Шофьорът просто погледнал Сергей Иванович и видял свещеническо лице, акуратна с годините посивяла бяла брада и маниери на стар аристократ.

И шофьорът ги откарал, но ….. до Духовната академия.

Ожегов е автор на обемния тълковен речник на думите в руския език.

Първото издания на този огромен труд е излязло на бял свят през 1949 г. под редакцията на академик С.П.Обнорски.

Ожегов е работел до края на живота си върху речника, като е усъвършенствал структурата и състава му.

Специалисти от Кеймбриджкия институт са създали робот, който може самостоятелно да се развиват и да усъвършенстват определени умения.

Автори на уникален дизайн са отбелязали, че по време на създаването на роботизираната машина, те са се ръководили от принципите, заложени в законите на природата.

Създаденият нов робот музикант ще се развива на биологично ниво.

По време на проведения изследователски експеримент учените са създали роботизирана майка, която можела да се движи за сметка на манипулиращо устройство.

По-късно група учени са разработили баща и синове роботи можещи да свирят на инструменти.

Първото описание на хеликоптерна перка откриваме в текст от 4 век, чийто автор е философът и алхимикът Гъ Хун.

Става ясно, че през този период пропелерът е обичайна играчка в Китай. Наричали го „бамбуково водно конче“.

Перките са прикрепени към ос под ъгъл с помощта на въже. При дръпването на въжето, особената перка издигала човека във въздуха.

Тази простичка, но фундаментална конструкция е оказала огромно влияние върху пионерите на авиацията.

Учени се заявили, че ако родителите разговарят с децата си за техните чувства и емоции, риска да се формира у тях агресивно поведение значително намалява.

В експеримента са участвали 89 деца на възраст от 18 до 24 месеца.

Майките трябвало да покажат на детето си изображение на човек, който е попаднал в конкретна житейска ситуация. Например, момиче, което е загубило топката си.

След това е било нужно майката да обясни, в какво емоционално състояние се е намирало  момиченцето, защо е изпитвало такива чувства и да накара детето да си припомни за ситуация, в която то е било в подобно положение.

Авторите на изследването твърдят, че ако родителите разказват на децата си, какво е това емоция и кога се изпитва, децата ще бъдат по-малко агресивни.

По-лесно ще контактуват и ще предпочетат да изразяват желанията си с думи, а не с действия.

Според учените, тези разговори за емоциите са особено важни за деца от социално слаби или проблемни семейства.

Разговорите бяха замрели в стаята. Точно тогава поднесоха чая. На Кремена и направи силно впечатление сервиза. Беше направен от бял порцелан и имаше хармонични форми, които бяха съобразени с функциите на отделните части. По него нямаше излишни украшения и рисунки.

– От къде имате този сервиз? – попита Кремена.

– Той е подарък от господин Кочев, – обясни домакинята. – За моделът си е получил награда на доста популярен конкурс у нас.

– Сега се сетих къде съм виждала този сервиз, – обади се Зоя. – На някаква доста нашумяла изложба. Само че името на автора май беше друго. Започваше с Д ….. Името не запомних, но сервизът ми направи силно впечатление.

– Дамар, – помогна ѝ господин Кочев, като се усмихна притеснено. – Това е псевдонимът ми.

– Защо сте използвали псевдоним? – попита изненадано Кремена. – Не харесвате ли собственото си име? Според мен е глупаво човек да използва фалшиво име, все едно иска да скрие нещо.

– Глупости, – намеси се компетентно домакинята. – Почти всички хора на изкуството използват псевдоними.

На Мартин му бе дотегнал този разговор и реши да смени темата:

– Господин Кочев, чух, че искате да организирате изложба, на която да се представят всички постижение не само в техниката, но в други насоки.

– Да, – кимна Кочев самоуверено.

– Не се ли страхувате от организацията на такова мероприятие? – попита Зоя. – Как ще прецените, кое трябва да се покаже и кое не?

– Знаете ли, – започна малко неуверено Кочев, – когато човек мечтае, той намира път, колкото и труден да е той, за да осъществи мечтата си. За награда той вижда нещата преди другите хора. Това може да ви се стори и като наказание, всичко зависи от гледната точка.

– Искате да кажете, че идеята не ви е спечелила само приятели? – попита съчувствено Кремена.

– Много точно го формулирахте – и Кочев дари Кремена с усмивка. – Но аз не се оплаквам. Понякога и приятелството е първата стъпка към враждебността.

Кремена избухна в смях. Досега не бе срещала толкова очарователен и остроумен събеседник. Тя намираше, че идеите му са доста оригинални.

– Винаги ли търсите и намирате път за мечтите си, по толкова труден начин? – попита, вече съвсем сериозна, Кремена.

– Боя се, че съм се родил с тази болест, – каза Кочев.

Срещата тази вечер бе към края си. Гостите се надигнаха и се насочиха към вратата. Но в сърцето на Кремена се бе появило нещо ново, тя разбираше, че това няма да бъде единствената ѝ среща с господин Кочев……