Младен вдигна безпомощно ръце:

– Провалите винаги ни намират. Не можем да се скрием от тях.

– Интересното е, че те са универсални, а никой не говори за тях, – усмихна се Петър. – Книжарниците са препълнени с томове за това как да успеем, но не и какво да правим при неуспех.

– Може би никой не знае какво да каже по въпроса, – предположи Младен.

– Но Бог го прави, – плесна с ръце Петър. – В книгата Му е пълно с хора, които са се провалили, но са получили втори шанс.

– Бог?

– Например, – започна да изброява Петър, – Давид морално се провали, но въпреки това стана човек по Божието сърце. Йона попадна в корема на риба поради непокорството си, но когато искрено се помоли, видя съживлението в Ниневия.

– Знам, че няма перфектни хора, – изпъшка Младен, – но ние създаваме изключителни бъркотии.

– Осъзнай, – наблегна Петър, – Бог използва провалите ни, за да ни променя и уподоби на Сина Си Исус Христос.

Камен умееше да разказва увлекателно. И този път бе така.

– Перлите се образуват, когато малка песъчинка се впие в стрида, дразнейки я, – говореше той. – За да смекчи раздразнението, стридата покрива песъчинката с гладък слой от така наречения седеф. Докато стридата усеща раздразнението, тя продължава да покрива пясъка със слоеве перли.

Мишо потри ръце и възкликна:

– Какъв вид раздразнение би било необходимо, за да се оформят перлите, които изграждат портите към небесния град?!

– Колко големи са тези врати? – попита Сашо.

– Толкова са големи, че могат да се поберат в стена, дебела двеста фута, – поясни Мишо.

– О, това е било повече от обикновено раздразнение, – ококори очи Петър.

– Трябва да е било ужасно, тежко страдание! – въздъхна Симо.

– Чудя се . . .. – почеса се по главата Мишо. – напомняме ли са перлите всеки път, когато вие и аз влизаме в Къщата на Отца?

– Ние влизаме само поради голямото страдание и смъртта на Божия Син, – отговори Мишо.

– Сякаш тези порти отразяват кръста на Исус Христос, – заяви Камен, изненадан от мислите си по въпроса.

Времето ли бе се развалило или нещо лошо витаеше във въздуха не знам, но Тодор бе сериозно притеснен.

Мони го видя, приближи се до него и го попита:

– Забрави ли какво си говорихме преди два дни?

Тодор повдигна глава и го погледна, сякаш се събуждаше от сън. След което тръсна глава и въпросително повдигна вежди.

– Спокойствието не зависи от обстоятелствата, – въздъхна дълбоко Мони. – Ако зависеше, ти отваряш врата за безпокойството и страха.

– Лесно е да се каже, – усмихна се тъжно Тодор.

– Бог е по-голям от предизвикателствата, за това се успокой и престани да се тревожиш, – посъветва го Мони.

– Да, но те ….

– Твоят мир не зависи от хората, защото те не са постоянни, – плесна с ръце Мони.

Тодор само повдигна рамене.

– Спокойствието ти не зависи от правителството, защото то рано или късно се сменя, – продължи настъпателно Мони. – Дори и да имаш мирен дом, децата и съжителстващите с теб понякога причиняват тревоги …

Тодор само свъси вежди, сложи ръце на кръста и зачака:

– Дълготрайният мир зависи само от Бог, – възторжено възкликна Мони. – С Исус Христос, който живее в теб, можеш да поемеш контрола над мислите си, преди те да започнат да те контролират. Отпусни се. Безпокойството е излишно, когато Бог е близо.

„Духът, който живее във вас, е по-велик от духа, който живее в света“.

Никола и Петър разсъждаваха върху безсмислието на живота.

– Удоволствието е безразсъдно и суетно, – твърдеше Петър.

– Защо мислиш така? – попита Никола.

– То не постига нищо. Търсенето на удоволствие може да ти причини само големи разходи на време и пари, – обясни Петър.

– Е, да, – съгласи се Никола, – има разточителство в това.

– Освен това удоволствието е гонене на вятъра. Опитваш се да уловиш нещо, което не може да бъде уловено, – продължи настойчиво Петър.

– Не винаги е така ….

– В този свят удоволствията са мимолетни. Колкото повече очакваш да получиш от него, толкова по-неудовлетворен оставаш, – настояваше на своето си Петър.

– Ако човек търси само удоволствие в живота си, – присви очи Никола, – възможно е да не се чувства напълно удовлетворен.

– Какви удоволствия търсиш, за да се освежиш и обновиш? – настървено попита Петър.

– Зависи от случая, – нерешително отговори Никола.

– Мисля, че от присъствието на Бога в Неговото Слово, човек се чувства напълно задоволен, – затвърди позицията си Петър. – Не различните и разнообразни промени в света ще изпълнят със смисъл живота ни. Истинската радост и удовлетворение можем да намерим единствено в Исус Христос, нашия Господ.

Никола бе вдигнал ръце и арогантно настояваше:

– Ако добрите ми дела надделяват над лошите, Бог по някакъв начин е длъжен да ги приеме.

Крум само поклати глава и попита:

– Какво носят такива като теб вместо жертвата на олтара?

– Добри дела, морал или филантропия, какво друго? – повдигна рамене Никола. – Това малко ли е?

– Нали няма прощение на греха освен чрез проливането на кръв? – повдигна въпросително вежди Крум.

– Кръв та кръв, какво си се захванал за нея? – размаха възмутено ръце Никола.

– Много хора не искат да дойдат на мястото на жертвоприношението, Кръста на Исус Христос, – отбеляза Крум, – защото той ги изправя пред собствения им грях и ги осъжда. Напомня им, че небесната порта е затворена за грешниците.

– Ако спазваш определени правила …., – започна неуверено Никола.

– Човек не може да се оправдае чрез закона, – наблегна на думите си Крум.

– Тогава как? – присви очи Никола.

– Кръвта на Исус е достатъчна, за да прости всеки грях. Тя очиства съвестта ни от дела, които водят към смърт.