Колата взе да пълзи нагоре. Горският път бе доста стръмен. Под вековните дървета се тъмнееха сенки. Надвисналите иглолистни клони разреждаха светлината.

Когато колата изкачи стръмнината и тръгна по билото, Катя възкликна:

– Какво е това?

– Изглежда тук е имало пожар, – каза Теодор.

– Как са почернели дърветата само, – с болка се обади Герасим. – Целите са овъглени, умъртвени, загубили предишната си красота.

– Ето това правим ние хората, – въздъхна дълбоко Вълко. – Умишлено или небрежно, но пожарите не стихват в нашите гори.

– Непоносима гледка е една обгоряла гора, – сбърчи нос Катя.- Гледате с мъртвите си очи и сякаш пита: „Защо ме овъгли?“

– То тук пак навреме успяхме да загасим пожара, – каза Вълко, – но на много места пламъци и пушеци се вият дни и нощи.

– Заедно с дърветата и растенията в гората гинат птици, животни, мравки и множество насекоми, – констатира Герасим.

– Казват, че тези пожари подсилвали токсичните валежи, – уточни Теодор.

– Как няма да ги подсилват, – ядоса се Вълко, – нали така горим кислорода, който дишаме, изпълваме атмосферата с въглероден окис. Какво да говорим повече, с една дума се самоунищожаваме.

Малко по-долу от върха Вълко паркира колата до хижата и групата смело закрачи нагоре. След половин час бяха вече на върха. Щом стъпиха на него седнаха да си починат..

Въздухът беше чист. Залязващото слънце багреше зъберите на планината отсреща.

– Каква красота! – възкликна Герасим.

– Виж, – засмя се Катя, – как се преливат планините. Същинска симфония.

След първите възторжени възклицания малката група замълча. Всекиму по своему възприемаше тази затрогваща хубост.

Герасим извади кавала и тихо занарежда мотива на една доста позната народна песен, която бе запяло сърцето му. Теодор нагласи гуслата и подсили силно докосващите звуци.

Катя обгърна с поглед планината и зареди като бисери думите на самата песен. Гласът ѝ се извисяваше високо, пречупваше се и политаше над върхарите.

Вълко не остана назад и се включи към песента, той успя майсторски да улови втория ѝ глас.

Когато свършиха песента, всички тръпнеха. Сякаш планината ги бе споила в едно, омагьосала ги със своето очарование. А песента още дълго отекваше в сърцата им ….

Той е на мястото, където винаги е бил, точно до вас. Бог е с вас, дори и да не го чувствате.

В Библията се казва, че ако имате връзка с Христос, тогава Бог е с вас през цялото време. Той казва: „Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“.  Бог е винаги с вас. Вие никога не сте напълно сами.

Самотата е време да опознаете по-добре Бога. Във вашето време на самота, трябва да признаете Божието присъствие.

„Молитвата е силна противоотрова за самота. Бог е на разположение 24 часа. Можете да говоря с Него по всяко време, навсякъде и Той разбира, как се чувствате, когато казвате: „Господи, аз съм самотен. Наранен съм! Аз съм нещастен. Чувствам се празен. Помогни ми, Боже „. Можете да говоря с Него по всяко време.

Давид казва в псалмите: „Къде мога да избягам от присъствието Ти?“ Никъде. Вие никога няма да бъдете на място, където Бог не е. Ако сте се доверили на Христос, Той е с вас в сърцето ви. Съсредоточете се върху това, когато се чувствате самотни.

Един войник попитал местния мъдрец:

– Бог приема ли покаяние?

Мъдрецът отговорил:

– Кажи ми, скъпи, ако наметалото ти се скъса, ти изхвърляш ли го?

– Не, – казал войникът. – Ще го зашия и пак ще го нося.

Тогава мъдрецът му казал:

– Ако ти щадиш толкова своята дреха, колко повече Бог, нима Той няма да пощади своето творение?

И войникът си тръгнал с радост в сърцето.

Хората смятат, че глупостта е недостатък на интелекта и гаранция за отсъствието на здрав разум. Тя произтича от липсата на страх от Бога.

Неприлично е да се почита безумния и глупав човек. Глупаците са мъдри в своите очи  и сами себе си хвалят. Те ругаят и проклинат другите, дори и добрите хора, но техните проклятия не се сбъдват.

Не постъпвайте с глупаците според глупостта им, за да не станете като тях.

Глупав човек е този, който не приема възпитание и не слуша никакви съвети. Такъв човек няма шанс нещо да научи, той през цялото време повтаря своите глупости.

Мързелът е вид глупост. Ленивият мисли, че е по-мъдър от всички останали. Но краят на мързеливите е нерадостен.

Коварството, клюките, разприте и омразата са дела на лошите хора. Злото живее в техните сърца и то не може да се скрие с нежни думи. Тези, които копаят яма другиму, сами падат в нея.

Исус ни учи, че преди всичко трябва да очистим нашите сърца.

На една от потъмнелите маси Панайот прикачи един към друг броевете на новите вестници, за които се бе абонирало читалище „Светлина“, на което той беше секретар и библиотекар.

В съседното помещения бяха шкафовете с книгите на читалищната библиотека.

Ако за първи път дойдеше ученик, будно селско момче или любознателен селянин, Панайот му препоръчваше:

– Първо прочети разказите и повестите на Иван Вазов, стихотворенията на Ботев, песните на Чинтулов, разказите на Георги Стаматов и Елин Пелин. Интересна е и сатирата на Стоян Михайловски, смешките на Михалаки Георгиев, Песните на Цанко Церковски. Тук има книги от Пушкин, Гогол, Лермонтов, Шевченко, Джек Лондон, Виктор Юго, Толстой, Тургенев, Горки, и много преводни автори.

Панайот видеше ли, че на някой му доставя удоволствие четенето, му казваше:

– Я сега вземи нещо от чуждите автори. Виж какви повести е написал Иван Петрович Белкин. Запознай се как в Русия се търгува с мъртви души. А тук ще узнаеш как дивото си остава диво – и му подаваше „Белия зъб“ на Джек Лондон.

Когато в библиотеката се събираха повече от двама души, Панайот изказваше „философските“ си мислите на глас:

– Учените много неща обясняват, но пред тайните на Библията вдигат рамене.

И като придобиеше вид на пророк, повтаряше  трите тайнства, които силно го бяха впечатлили:

– Как лети орел без да си маха крилете? Как пълзи змия по отвесна скала? Какви са неведомите пътища на жената към мъжкото сърце?

Понякога в библиотеката се отбиваше Дамян Бедния, да си вземе някоя книжка.

– Дай ми една, но нека да бъде тънка и с едри букви, – поръчваше си Дамян.

Веднъж, когато прочете „Книга за оскърбените и онеправданите“от Стоян Михайловски, Дамян каза на библиотекаря:

– Бай Панайоте, то наред със сиромашията, имало и друг свят на книгите, ама и той бил беден.