Петър и Иван бяха съседи, делеше ги само една ограда. Разбираха се и си помагаха, кой с каквото може, докато един ден две от кокошките на Петър попаднаха в двора на Иван.

Попаднали в зеленчуковата градината на съседа, кокошките се заеха бързо да си клъвнат това, което им се харесваше, а останалото разринаха и разровиха с краката си.

Когато Иван видя опустошената си градина, се хвана за главата. Ядоса се, грабна „нахалничките“, тресна ги о земята и те не мръднаха. След това набрал инерция, Иван изпълнен със злоба и омраза, прехвърли клетите създания в двора на Петър.

Като чу тупването, Петър излезе да види какво става. Видя окървавените птици. Първоначално се ядоса и бе готов да отмъсти за безжалостното изтребване на кокошките си, но …

Сдържа първият си порив.

– Ако бяха седели мирно в двора ми, нямаше да ги постигне такава участ, – започна да разсъждава на глас Петър. – Кой знае колко поразии са направили на съседа. Трябва да намеря мястото, от където са се проврели или прехвръкнали и да сложа преграда, така че повече да не пакостят, но …. първо ще ида при Иван.

Когато комшията видя Петър на вратника си, обърна му гръб и закрачи към дома си. На Петър му стана тежко, но наведе очи и извика:

– Иване, прости ми, не забелязах кога са се вмъкнали в двора ти.

Иван се обърна, очите му бяха кървясали, а ръцете му свити в юмруци, готов да удари неканения гост.

– Вероятно са ти сторили много поразии, – смирено каза Петър. – Готов съм да ти заплатя загубите.

Бурята в сърцето на Иван утихна, погледът му се проясни и виновно погледна комшията си:

– Прощавай, Петре, в яростта си убих животинчетата ти.

Двамата се засмяха и седнаха под големия орех в двора на Иван. Поприказваха си. Мирът и спокойствието отново се настани между тези два съседни двора.

От малките неща могат да възникнат големи крамоли. Но човек не трябва да се поддава на гнева, защото той е лош съветник.

Нека бъдем миротворци, хора, които не само леко преживяват огорченията, но и насаждащи миролюбие навсякъде и спрямо всекиго.

–

Държавата Израел е основана само преди 69 години, Въпреки това нейните корени са от библейски времена. Ето защо толкова много национални символи на Израел се коренят в вековните истини на юдеизма.

Прекрасен пример за това е знамето на Израел. То не е много сложно – две хоризонтални сини ивици около звездата на Давид на бял фон. Какво означава това?

Добре известен флаг на държавата Израел е приет през 1948 г. Основата на неговия дизайн е призван да ни напомня молитвения шал, с който евреите покриват главите си.

На иврит това покривало се нарича талит טלית, т.е. „покритие“, точно както държавата Израел действа като защитно покритие за своя народ.

Отличителният синия цвят известен като тхелет תכלת, така се нарича нишката, която според Тора, трябва да се закрепи към края на дрехата (кн. Числа 15:38).

В сърцето на израелското знаме е шестолъчна звезда, наречена „звездата на Давид“. На иврит се нарича Маген Давид מגן דוד, което означава „щит на Давид“.

Този знак не води началото си от библейския цар Давид, но въпреки това той е бил еврейски символ за не по-малко от 1000 години.

Първоначално са го използвали евреите в средновековна Прага.

Централният символ на знамето е избран на първия ционистки конгрес през 1897 година.

В Швейцария е създадено мобилно приложение Bubo за смартфон, подбиращо саундтрак по сюжета на книгата.

Достатъчно е да се отвори една или друга книга и веднага се анализират ключовите думи, скоростта на четене на читателя и автоматично се подбира музикалния съпровод.

Разработчиците казват, че композицията „синхронизация с биенето на сърцето на историята“ не само ще съпровожда сюжета, но ще може да ускорява и забавя темпа в зависимост от ставащото и скоростта на четене.

Разработчиците обяснили, че са създали такова приложение, защото много хора обичат да четат на фона на музика, но чести избраната самостоятелно такава, не съответства на атмосферата на произведението и пречи на читателят да се потопи във всички перипети на сюжета.

Новата платформа  Bubo подобрява емоционалния опит на четене на книги с добре подбрана музика и уникални илюстрации.

За сега приложението Bubo е достъпно само за устройства на Android и се тества в бета версия.

Учител научил, че негов ученик се стремял настойчиво да добие нечия любов.

– Не настоявай за любовта на някой, така няма да я получиш, – казал учителят.

– Но защо?

– Какво правиш, когато чупят вратата ти неканени гости, когато крещят, удрят по вратата, настояват да им отвориш и скубят косите си, защото не им отваряш?

– По-здраво я подпирам.

– Не чупи вратите на чуждите сърца, защото те още по-здраво ще се затворят пред теб. Стани желан „гост“ и пред теб ще се отвори всяко сърце. Просто обичай хората. Любовта, колкото малка да е и незабележима, е този ключ, който може да отвори вратата на всяко сърце, даже и това, което отдавна не се е отваряло.

Основното нещо е любовта да е искрена, а не фалшива. Вземи пример от цветята. те не гонят пчелите, а им даряват нектар, привличайки ги към себе си. Любовта е нектар, който привлича хората.

Днес много хора се окуражават, но всичко се разпада на прах, а обещанията като че ли пропадат някъде. Никой не иска да отговаря за напразно дадените обещания на заблудените от тях хора.

От друга страна , хората винаги са се интересували от благополучието в различни направление, като финанси, жилище, здраве, благодарни и грижливи деца…..

Но грехът е извратил пътя, по който можем да дойдем до тези мечти.

На фона на големия крах и скачане в пропастта за всички тези направления в живота, тук там се появяват плакати с обещания за стабилност. Ключовата дума в тях е именно „стабилност“.

Но какво представляват обещанията на хора, съюзи и партии? Не е ли по-добре да насочим сърцата си към обещанията на Господ Исус?