Тази новина не е за хора със слаби сърца. Особено за такива, които се страхувате от паяци дори, когато намерят един у дома си и това предизвика паника у тях.
А какво ще стане ако паяците са милион пъти повече?
Гигантска мрежа изплетена от армия паяци кръстоносци с размерите на три футболни игрища е била открита в инсталация за обработка на вода в Балтимор, САЩ. Това е станало през 2009 г.
Станцията е била преградена от мрежа на паяци, която е покривала 95 процента от цялото здание. Това са повече от 107 милиона осмокраки твари на площ от около 16 099 кв. метра.
Експертите смятат, че на всеки кубически метър пространство има около 35 176 паяка.
Сред тях основни били паяци, обитаващи влажни и блатисти места. Те се характеризират с удължено тънко тяло, дълги крака и голям корем.
Мрежите, които са изплели паяците са предимно за улавяне на плячката. Други ги използват за размножаване или да намерят път към мястото си.
Според учените, паяжината е толкова тежка, че е повредила доста осветителни тела, а на някои места тя е достигнала дебелината на пожарникарски маркуч.

Една древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. Възможно е тогава да е било така, но днес можеш лесно да се заблудиш на някой кръстопът.
Пътя, по който вървиш може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрия начин да достигнеш целта е да се обърнеш към надежна пътна карта или да попиташ някой, който знае правилния път.
Не всички пътища водят към Бога, както някои си мислят. Защо?
Съществуват пътни заграждения, които не позволяват на човек да достигне до Бога. Такава преграда е грехът.
Но Бог ни е дал отлична пътна карта – Библията, дал ни е и Водач, които знае пътя и може да ни насочи към него – Исус Христос.
Исус каза: „Аз съм пътят, и истината, и животът“.
Това не е арогантност, не е ограничение, не е недостиг на милосърдие. Това е истината, защото Христос дойде от небесата, за да плати за нашите грехове.
Следвай Христос и никога няма да се заблудиш!

Учени от Технологичния институт на Карлсруе твърдят, че са създали наметало невидимка, размерът на който ви позволява да се скрият малки предмети, като например телефони или ключове.

Устройството е кух метален цилиндър. В средата на цилиндъра се образува специална среда с отрицателни коефициенти на пречупване, това може да бъде постигнато чрез изкуствена периодична структура. В резултат на това светлина се изкривява около обекта и по този начин го скрива.

В същото време, както е отбелязано от изследователи, възниква проблем. Изкривената светлина около обекта трябва да измине по-голям път, отколкото в нормални условия.

Въпреки това, учените твърдят, че са преодолели този проблем. Те покриват система с невидима специална боя, която разсейване на светлината. Тя забавя скоростта на светлината, което означава, че по-късно може отново да се увеличи или въстанови.

Устройството лесно се пренася и може да се използва за демнонстрация в училищните класове. За опита не е нужно много, само приглушена светлина и умерено ярко фенерче.

Това е микроскопично наметало, което можете да видите с просто око и да държите в ръцете си. Не изисква фантастично лабораторно оборудване, микроскопи или постобработка на данните от измерванията. Ефектът е видим за всички присъстващи.

В момента учените работят върху нова версия на наметалото невидимка.

Заваля обилно. Доскоро хората изнемогваха от жегата. Които можеха, се криеха на сянка и бяха добре, но не всички имаха такава възможност, работата на някои изискваше да бъдат на открито.

Сега благодатните струи се изливаха като балсам за изгорелите, изтормозени и измъчени тела.

Селската кръчма бе приютила редовните си посетители и хора, застигнати от дъжда.

Дядо Петър, едър мъж, все още запазил осанката си, тъжно каза:

– Една душа никога не е напълно изгубена. Трябва да ѝ се даде шанс, да ѝ се помогне да стъпи на правилния път.

Мислеше горкия за пропадналите си внуци, които бяха се забъркали с лоши хора и ги очакваше затвор.

– Прекомерния технически прогрес, напрегнатия живот, – изсумтя Димитър, – всичко това ни влачи не където трябва. Обществото се стреми единствено към нови технически изобретения и по-лек живот.

– У нас опитват всичко ново така, както се смучи бонбон, – засмя се Лальо, – дай им някоя нова джаджа и пощръкляват.

– Апетита за удобства нараства, – каза Димитър, – с него идва и решимостта да ги придобиеш.

– Техниката е хубаво нещо, не съм и против удобствата, но какво става с човека, – философски отсече Димо. – Няма вече време да се занимаваш с околните, всеки се е свил в черупката и мисли само за себе си.

– А кой ще отсее грешките на правосъдието, – обади се дядо Петър. – Там няма милост и не се предоставя възможност за поправление, а се навява само страх. Със страх се контролира всичко, но докога?

– Властите, които са отговорни за общественото спокойствие, рискуват да си навлекат неприятности, но гледат да спасят човека, – намеси се Димо.

– Ако това е така, би било прекрасно, – накак недоверчиво с полуусмивка каза дядо Петър.

Разговорът замря. Дъждът непрестанно барабанеше по стъклата, а всеки от присъстващите се се бе затворил в невеселите си мисли.

Уж за радост ливна този дъжд, да напои жадната земя. Но влажното време, светкавиците, които раздираха мрака и нестихващия порой вода , навяваха само тъжни размишления.

В Кападокия в едно семейство се роди момче. Георги бе голяма радост за баща си, който служеше като офицер в римската армия и майка му Лида. Георги още от малък загуби баща си, но когато порастна тръгна по неговия път.
Той беше добър войник и бързо се издигна във военната йерархия. Дори в Никомедия започна да служи в личната гвардия на император Диоклециан.
Това бяха тежки години за християните. Императорът издаде едикт за преследване на християните. На Георги му бе заповядано да вземе участие в преследването. Той раздаде имуществото си и се яви пред императорския съвет в Никомидия. Там Георги застана пред Диоклециан и смело каза:
– Аз вярвам в Исус Христос и не мога да преследвам християните.
Разгневен императорът заповяда:
– Да бъде бит с пръчки.
След това го хвърлиха в затвора, там претърпя много изтезания. През цялото време устните му мълвяха:
– Благодаря ти, Господи, че ми даваш сили да изповядам вярата си в Исус Христос и да свидетелствам на мъчителите си, че ти си истинския Бог.
Въпреки мъченията Георги остана твърд пред съда и императора.
Завързаха младия войн на дървеното колело и стъргаха тялото му с железни остриета. Императорът, който присъстваше на мъченията, помисли, че Георги вече е мъртъв, за това отиде да принесе жертва  в храма на Аполон.
Но тогава стана чудо. Появи се ангел, който изцери и освободи мъченика. Когато Анатолий и Проталеон, двама от съдиите,  видяха това с очите си, изповядаха:
– Христос е Господ.
Веднага последва заповед за обезглавяването им.
Императорът разярен се разкрещя:
– Хвърлете Георги в ямата с негасена вар за три дни.
Мъченикът влезе в ямата с молитва на уста и излезе невредим.
Мнозина от народа, които станаха свидетели на тези чудеса повярваха в Господа.
На другия ден Диоклециан повика магьосника Атанасий.
– Заповядвам ти, – крещеше императорът, – да сломиш вярата на този човек в Христос.
Василий приготви силна отрова. Георги я изпи без страх и каза:
– Не вярвайте на идолите! Повярвайте в истинския Бог!
Магьосникът Василий като не знаеше вече какво да направи, обясни на останалите присъстващи:
– Исус Христос е възкресявал много мъртви, нека да видим сега дали Георги ще възкреси някой със силата на Бога, Когото изповяда.
Заведоха мъченика при един нов гроб извън града. Там Георги се помоли и мъртвецът излезе от гроба. Падна на колене и завика:
– Слава Тебе, Господи! Да се слави вечното Ти Име!
Множеството хора, като видяха какво стана повярваха и прославиха Бога. И веднага бяха убити на място.
Атанасий довчерашният магьосник започна да слави Бога заедно с възкресения мъж и двамата веднага бяха убити.
Георги отново бе хвърлен в тъмница, но там не престана да върши чудеса.
На сутринта последва нов разпит пред императора. След това заведоха Георги в храма на Аполон да му се поклони, но там той изгони множество бесове, а статуите паднаха и се разбиха на земята.
При това чудо царица Александра падна в краката на Георги и изповяда вярата си в Господа. Оковаха я заедно с Георги и ги поведоха на смърт.
Царицата склони глава на един камък и предаде душата си на Бога. След това посякоха и Георги пред стените на Никомидия.