За радост или забавление не знам, но в Япония е пуснато интересно устройство.

Фотоапаратът Retro Camera, може да записва звук във mp3 формат и видео с  резолюция от 720p (30 к / сек), както и да правите снимки 1280×1024 пиксела.

Устройството тежи само 43 грама, а струва 27 долара.

Характеристиките му не са кой знае какви, но интересното е, че корпуса му е направен от картон. Дебелината на продукта в най-широката част е само 6 мм.

Овен това производителят се е погрижил за поставяне на слот за карта памет формат microSD и обем до 16 GB и USB 2.0 порт за синхронизация с компютър и презареждане във вграден източник на енергия 120 мАч.

Има бутон за включване, светлинен индикатор и копчето, за да изберете режима на работа за снимка, видео и аудио. Размери на камерата: 68 × 20 × 6 мм.

Този симпатичен продукт е малко вероятно да заинтересува професионалистите, но добре ще дойде за начинаещи млади фотографи.

Лицето на Камен бе напълно безизразно. Държеше се така все едно нищо не се бе случило. Валери го наблюдаваше и си мислеше: „Това момче е лудо“.

Камен се разсмя  весело, когато видя вторачения поглед на Валери в него и каза:

– Виждал ли си как лихварите играят шах?

– Да.

– Играят предимно старци, но има и деца, дори много по-малки от мен. Едно от тези хлапета винаги побеждава. Дори старият равин с брадата и смешната шапка не може да го бие.

– Наистина ли? – ококори очи Валери.

– О, да. И аз се чудех, как го прави. Както и да е, онзи равин казва, че умението да се играе шах е дар от Бога, все едно да видиш божествения план за себе си. Онова хлапе, едва може да чете. Това не е ли знак за нас, че зад всичко се крие някакъв порядък?

Валери го гледаше изненадано. Такава прозорливост, а бе само момче.

– Аз имам две дарби, – продължи самоуверено Камен. – Мога да убивам животно също тъй лесно, както ти трошиш чиния… А другото е, че щом погледна карта или застана в някоя местност, веднага виждам как да се нападне или да се отбранява. Просто ми идва отвътре, както на онова момче.

Валери го погледна недоверчиво. За убиването бе съгласен, защото го бе видял с очите си, но за другото.

– Макар че това едва ли е дар от Бога. Ако не ми вярваш, толкова по-зле за теб.

Камен стана и недоволен се отправи към вратата. Усещаше, че не му вярват и не го приемат на сериозно.След малко се чуха отдалечаващите му стъпки в коридора.

Учителят обяснявал как да се чете географската карта.

Той разяснил какво е географска ширина и дължина и как те се измерват в градуси и минути.

След това ги попитал:

– Да предположим, че ви помоля да дойдете с мен на обяд на 3 градуса, на 4 минути северна ширина и 45 градуса и 15 минути източна дължина…..?

След дълго мълчание един плах глас се обадил:

– Мисля, че ще ядете съвсем сам.

Защо един от островите близо до Магадан е наречен Недоразумение?

Хидрографска експедиция, работеща в края на 1910 г. в Охотско море близо до Магадан, не забелязала и не нанесла на картата малък остров, който се намирал на три километра от брега.

Грешката скоро била поправена.

А острова нарекли Недоразумение.

Вярата е сляпа. Когато виждаме, това не е вяра, а философстване.

Ако преплуваме Атлантически океан, правим го с вяра. Ние не забелязваме набелязания път във водата, нито някакъв признак за бряг, когато сме сред нея.

Въпреки всичко ние се движим всеки ден следейки своя път по картата с такава точност, все едно ни е оставена широка диря, начертана от тебешир.

На разстояние 20 мили от брега, ние знаем точно къде се намираме, все едно сме видели това място преди три хиляди мили, когато ни е заобикаляла само вода.

Как сме измерили и набелязали своя път? Всеки ден капитанът е взимал своите инструменти, гледал е небето и е планирал пътя си по слънцето. Той е плувал по указание на небесните светила.

Така и вярата гледа нагоре и плува по указанията на Бога, без да вижда бреговете, нито пътя пред себе си.

Честите спирания, като че ли ни водят в пълна неизвестност, в тъмнина и бедствие. Но Бог навреме открива път и често тези мрачни среднощни часове се превръщат в предверия към светлината.

Твърде много от нас бързат да видят края на пътуването си, без да са се хванали за работа. Ако можехме и ни се отдадеше това, как щяха да се развият у нас християнските добродетели?

Вяра, надежда и любов не се откъсват от дървото като зрели ябълки.

В сравнение с нашите крака, упованието в Бога по-бързо ще ни доведе до края на пътуването ни.