На Нестор Киряков  му предстоеше важно пътуване. Имаше среща с чуждестранни бизнес партньори. Ако успееше в договарянето го очакваше голяма печалба. Бяха са уговорили няколко месеца преди това.

Но времето се случи много ветровито и всички полети бяха отменени. Плановете на Нестор бяха провалени.

– Срещата няма да се състои на предвидената дата, – крачеше нервно Киряков на летището.

Той бе много ядосан. Това съвсем не го бе предвидил. И най-лошото бе, че всичко бе заложил на тази карта, а сега всичко се сгромоляса.

Изведнъж в него настъпи неочакван мир.

„Това закъснение ще ми даде повече време да бъда със семейството си, – помисли си Нестор. – Колко пъти съм пренебрегвал жена си и децата си, заради разни бизнес сделки. Дори на семейни празници, тържества, особени случаи съм се измъквал с думите, че имам среща с бизнес партньори“.

Киряков седеше на една от пейките в чакалнята и плачеше:

– Това е дар от Бога, за да се осъзная колко съм пренебрегвал хората, който най-много ме обичат. Трябва да се възползвам от тази възможност.

Хората, които минаваха край него клатеха глава и казваха:

– Горкият, сигурно е изпуснал важна среща.

Неговите сълзи за околните бяха признак за неуспех, провал, ….

Нестор седеше на пейката, но вече разсъждаваше по-трезво върху случилото се.

– Ето и апостол Павел извличаше най-доброто от непредвидените обстоятелства. Собственият му народ не приемаше Евангелието, това обаче не го спря. Той намери нова възможност и започна да проповядва на езичниците.

Нестор наведе глава и тихо се помоли:

– Господи, благодаря ти за възможността, която ми даваш да бъда по-дълго със семейството си. Боже, помагай ми да виждам всяка възможност, когато пред мен се появят спънки и препятствия ….

След това той стана и тръгна към изхода. На лицето му грееше щастлива усмивка.

При избиране на място за пътешествие, много туристи се тълпят на най-известните точки на планетата. Наситили се на тези утъпкани места, взискателните личности търсят места, които рядко ще срещнеш на туристическите карти.

Такъв е малко известният град, съхранил паметта за своята дълга история Лептис Магна.

Преди близо две хиляди години този град е бил търговски център на богат район, основан от римляните. Той се е намирал в Северна Африка, Либия.

Мощно цунами през 365 г. нанесло удар по неговите жители и архитектурата му. След катастрофата изоставените постройки постепенно опустели и били засипани от пясък.

Останките били открити едва в 1930 г. Археолозите изчистили добре запазения калдъръмен площад и оцелелите части на архитектурния ансамбъл.

Сега Лептис Магна се отнася към древните, но малко изучени паметници на античността.

Ласкер дошъл в Париж и се установил в комфортен хотел, както го посъветвал негов приятел от Лондон.

Той оставил багажа си и отишъл в едно кафене, където прекарал цяла вечер.

Късно след полунощ световният шампион открил, че е забравил къде се намира неговия хотел.

След като пренощувал у познат, сутринта изпратил телеграма, да му изпратят адреса на хотела.

А през това време купил карта на Париж и започнал внимателно да я изучава. И накрая търсенето му се увенчало с успех.

Когато влязъл в стаята си, той забелязал на масата телеграма от Лондон.

Поради разсеяност Ласкер изпратил телеграмата без обратен адрес и неговият приятел, добросъвестен англичанин, не могъл да разбере, какъв е смисъла на това мистериозно запитване.

Моряците бяха уплашени. Вилнееше ужасна буря и някои от тях бяха изхвърлени от кораба и се удавиха. Те се чувстваха загубени. Много въпроси без отговор им пречеха да вземат правилните решения. Къде бяха? Колко дълго ще продължи това пътуване? Щяха ли някога да намерят пътя за вкъщи?

Беше 1492 г. и капитан на тези мъже беше Христофор Колумб. Той също не можеше да отговори на техните въпроси, нито на своите. Това пътуване бе предприето от другата страна на Атлантическия океан в търсене на пряк път за Индия. Вместо това, Колумб откри един остров между Северна и Южна Америка. Там той и неговите моряци намериха прясна вода и бяха спасени.

Подобна история не би се повторила днес. С точни карти капитаните на кораби насочват своя курс. Те не биха изгубили пътя.

Въпреки това на земята има много хора, които се чувстват така, сякаш са се загубили в бурния океан. Те си задават въпроси. Къде отивам? Изгубих ли се? Ще мога ли някога намери правилния начин?

Бог е чул нашите въпроси и Той вече ни даде една Книга, за да направлява живота ни. И това е Библията. Чрез нея можем да получим отговорите на много въпроси, ако позволим на Божия Дух да ни разкрива истината, когато четем Божието Словото.

При излитане и кацане в Юта и Уайоминг, на земята могат да се забележат истински големи стрелки. Оказва се, че подобни стрелки не са десетки, а стотици.

Дължината на всяка стрелка е не по-малка от 25 метра. Те са разпръснати от Западния бряг до Източното крайбрежие на САЩ.

Историята на тези стрелки е започнала на 20 август 1920 г., когато в САЩ е започнала да  функционира въздушна поща.

По това време не е имало авиационни карти и летците са се ориентирали по обекти на повърхността на Земята. Проблемът се състоял в това, че при лошо време или през нощта полетите били изключително опасни.

Пощенската служба на САЩ решили проблема,като създали земна визуална навигационна система, състояща се от наземни маяци, прожектори, който се простира от Ню Йорк до Сан Франциско.

На всеки 10 мили били излети бетонни стрелки, които били боядисани в яркожълт цвят, а в центъра ѝ поставяли  кули с въртящи се прожектори, т.е. вид маяк за самолет. Прожекторът се захранва с дизелов генератор, който се намира в основата на стрелката.

В началото на 40-те години на XX век се наложило системата да бъде закрита, металните кули били претопени, защото военната промишленост изпитвала недостиг от метал, а самите стрелки са останали и до сега.