Ралица и Валери бяха млада двойка. Още преди да се оженят, те говореха възторжено, как ще се грижат за децата си, къде ще ги водят, с какво ще ги запознават….
Но времето минаваше, а очакваната рожба не идваше. Двамата решиха да отидат на лекар.
Той не ги зарадва. Думите му бяха много тежки за Ралица и Валери:
– Вие не можете да имате деца.
Примириха се и се прибраха. Единствено им остана надеждата, че Бог ще се погрижи и за това, както досега в живота им.
Изминаха десет години. Ралица забременя. Бременността ѝ премина леко.
Когато дойде време за раждане Валери придружи съпругата си до болницата. Вълнението им бе голямо.
Часовете в чакане се превърнаха в неочаквана безкрайност. Ралица нямаше достатъчно разкритие, за да започне самото раждане.
Лекарят се притесни и предложи:
– Ще направя кесарево сечение.
Ралица се разплака.
Лекарят се опита да я успокои:
– Аз ще направя всичко, което е по моите сили, но ще се молим, защото само Бог може да направи повече, отколкото очакваме.
Ралица, Валери и докторът се помолиха и след десет минути се роди здраво момченце.
Хубаво е, когато медик признава зависимостта си от Божията сила, защото честно казано всички се нуждаем от нея.
Притъмня. Заваля като из ведро. Сякаш в небето бе зейнала огромна дупка, от която се изливаше пороя. 

