Списъкът на необичайните професии постоянно се актуализира. Понякога дори е трудно да назовеш името на самата работа. Но щом плащат за това, няма значение как се нарича самата професия.
Знаете ли какво е скатолог? И аз не знаех, но прочетох.
Това е специалист, който изучава изпражненията.
Не е най-блестящата професия, но такъв специалист по фрагмент от животински екскременти не само може да каже всичко за храненето, но и за възрастта, здравето, местообитанието и даже привичките на животното.
Работата е там, че по бактериалният състав на изпражненията може да се съди за състоянието на червата и целия организъм.

Можеш да вземеш едно прасе, да го очистиш от мръсотията, да го напарфюмираш, на врата му да сложиш панделка и да го пуснеш в стаята си. Но веднага щом усети, че е на свобода, то ще побърза да се пъхне в мръсната локва. Явно това животно вътрешно не се е променило, то си е останало прасе.
Ние непрекъсното се опитваме да се поправяме и променяме. Множество книги в книжарниците, ни предлагат начини как да преобразим себе си, но всички тези опити са временни. Нужна ни е вътрешна промяна, трансформация на душата ни.
И това е напълно възможно! В Библията пише, че идвайки при Христос, ние се раждаме отново. В нашите сърца започва да живее Святият Дух, който ни преобразява. Изменят се стремежите ни, целите ни, нашите отношения и накрая смисълът на живота ни.
Разбира се, това не става изведнъж. Обучението ни да следваме Христос се извършва през целия ни земен живот, но нашето ученичество започва от момента, в който отворим сърцето си за Него.
Нека животът ни да започне да се „преобразува …. от слава в слава“.

Афганистан е мюсюлманска страна с повече от 30 милиона души.
Там живее само едно прасе.
Неговото име е Ханзир и се намира в зоологическата градина в Кабул.
Независимо, че животното било изолирано, през 2009 г. по време глобалната пандемия на „свински“ грип Ханзир бил сложен под карантина.

Дългите заешки уши и потръпващите им нослета се губеха в облак от козина. Повечето топчици бяха бели, но имаше и бежови, сиви или черни. Някои бяха с лилав оттенък, а други бяха пъстри.

 – Добро утро, мъничета, – поздрави с гальовен глас Минка и обясни на Донка. – Английските ангорски зайци са най-дребните. Може да изглеждат едри, но това е от козина. Най-големите животни рядко стигат до четири килограма.

Минка се приближи до една от клетките, отвори я и бръкна вътре. Пъхна едната си ръка под корема на заека, другата сложи върху ушите му, вдигна го и го гушна до себе си.

– Това е Габи, – представи тя животното.

Донка изобщо не виждаше очите му. Те бяха скрити под изобилие от козина.

Минка едва седна на един стол до масата и заекът се озова в скута ѝ.

 – Подръж Габи, докато им сложа вода и храна, – предложи Минка на Донка

 – Хапе ли? — попита Донка, леко притеснена.

 – Не. Това е моето терапевтично зайче. Тук една баба е на деветдесет години и страда от тежка форма на деменция. Щом сложа Габи в скута ѝ, се успокоява мигновено.

Като се пребори с притеснението си, Донка бе заинтригувана от топлината и мекотата на козината на животинчето. Нямаше буболечки по него, никакви сплъстени косми, нито неприятна миризма. Започна  боязливо да гали зайчето, но животното явно нямаше нищо против, затова тя стана по-смела. Заекът се поотпусна в скута ѝ.

 – Здравей, – прошепна Донка.

Наистина се чувстваше по-спокойна, докато държеше малкото зайче. Затова остана така, галеше ушите му, решеше с пръсти козината му и следваше извивките на тялото му с плавни, нежни движения. Усети, че диша по-леко, отпуска се все повече и дори обърна заека настрани, за да му види нослето.

То беше съвсем розово и потрепваше.

Немската овчарка Габи служила като куче пазач в зоологическата градина в Белград.
Веднъж по време на обхода на зоопарка със своя стопанин, тя забелязала избягалия от клетката ягуар и се хвърлила към опасното животно.
През това време друго куче, усещайки опасноста, си плюло на петите.
Докато Габи се борила с огромната дива котка, пазачът успял да звънне в полицията и да дочака пристигането ѝ.
За съжаление ягуарът трябвало да бъде застрелян.
На смелата Габи, която спасила живота на стопанина си и посетителите в зоопарка, бил издигнат паметник.