Мони погледна приятелите си и попита:

– Знаете ли, че гробището е най-богатото място на земята.

Последва моментална реакция:

– Глупости.

– Това е невъзможно.

– От къде ти хрумна такова нещо?

Мони вдигна ръка, за да успокои приятелите си.

– Там са погребани мечти, които никога не са били преследвани, – сви един от пръстите си на дясната ръка Мони, – призивите, на които никой не се е подчинил и целите, които не са осъществени.

– Повечето хора не губят живота си наведнъж, – отбеляза Тони. – Това става бавно чрез разсейване, компромиси и комфорт. Безкрайни купони. Пристрастяването е маскирано като свобода. Часове, загубени от превъртане, вцепеняване и избягване на отговорност.

– Странното е, че в началото нито едно от тези неща не се чувства да е опасно, но с течение на времето те заглушават спешността, – забеляза Тошо.

– Писанието казва, че трябва да изкупваме благовремието…. – задълбочи разговора Пепи.

– Какво означава „да изкупваме благовремието“? – полюбопитствува Досьо.

– Това означава да се откупи обратно, да се спаси от загуба, – опита се да обясни Пепи.

Всички го гледаха в недоумение, за това той продължи:

– Да се възползва максимално от всяка възможност. Все едно някой умишлено вади време от отпадъци и го поставя на работа с цел. Изкупителното време не означава да правиш повече, а да реагираш бързо на Бога. Подчинението често е чувствително към времето. Когато Бог ви побутне да прощавате, да говорите, да служите, да се молите, давате или да излизате с вяра, забавянето може да се превърне в непокорство.

Някои махнаха с ръка, а Атанас се изпъчи:

– Ти цяла проповед ни изнесе за твоя Бог.

Пепи вдигна рамене и прибави:

– Наследството се изгражда в обикновените моменти, казвайки „да“, където си. Да бъдеш верен на невиждани места. Да внимаваш на малки възможности, които изглеждат незначителни, но са тежки с цел. Нямате нужда от нов сезон, за да се подчиняваш на Бог, просто осъзнай сезона, в който вече си.

Повечето бяха престанали да го слушат, но Пепи се бе засилил и не млъкваше:

– … потенциалът сам по себе си не е наследство. Той трябва да бъде настроен. Това, на което последователно се подчинявате, оформя това, в което в крайна сметка се превръщате.

Групата се разпръсна.

Местната група, която се събираше на обед в някои дни от седмица, изгони Галя.

– Тя не оправдава очакванията в групата, – каза организаторката на събиранията. – Когато сме заедно, всяка от нас има сблъсъци в семейството и ние очакваме това да бъде споделено. Тогава Галя става и казва: „Наистина обичам съпруга си. Той е страхотен човек, дрън-дрън-дрън“. Наистина убива настроението на всички останали жени.

Когато Галя разбра, че я гонят от групичката за това, че харесва съпруга си, тя въздъхна:

– Толкова съжалявам, че ви разочаровах. Просто мисля, че съпругът ми е страхотен и не обичам да казвам ужасни неща за него. Искам да кажа …. той не е перфектен, но все още съм най-големият му фен. Иска ми се дамите да могат да говорят за книги или забавните неща, които децата ни правят или каквото и да е, а не колко са нещастни със съпрузите си.

Групата реши да изгони Галя на един от скорошните обеди.

– Тя няма какво да добави към едночасовия разговор за това как съпрузите на жените не отговарят на стандартите, които дамите са им поставили, – заяви категорично една от жените.

– Галя обикновено е мълчалива, а когато я попитаме за мъжа ѝ, тя казва:“Миладин не е перфектен, но и аз не съм такава. Той е страхотен съпруг и аз съм благодарна за него, – разказа друга.

– Нямахме друг избор, освен да я изгоним, – трета се опита да оправдае жените от групата.

Димо разказваше на приятелите си:

– Четох за едно езеро в Западен Тексас. Представете си локва от солени кал с размерите на футболно игрище. За разлика от истинските езера, то няма чист извор. Няма река, която да го пълни, за да тече през него. Локва и изпарения от газ, петрол и солена вода.

– Не е приятна гледка, – сбърчи нос Сашо.

– Езерото без вход или изход смърди, – добави Светльо с неприязън.

– Така е и с живота без Божествен източник, – обади се бай Григор, който незабелязано се бе приближил до групата младежи. – Оттук идва и поканата на Исус: „Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие. Реки от жива вода ще бликнат и ще се излеят от дълбините на всеки, който вярва в Мен по този начин“

Младите хора го изгледаха недружелюбно за намесата му.

А той само се усмихна и прибави:

– Както растението абсорбира светлината от слънцето, така и вярващият абсорбира духовна сила от Божественото.

И си продължи пътя, а младежите дълго гледаха след него със зяпнали уста.

Симеон бавно обясняваше:

– За да се закали стоманата и другите метали се поставят на интензивна топлина, където се пречистват и укрепват. Топлината навлиза в метала, а примесите излизат на повърхността и се отстраняват.

– Да, но твърдостта на метала под действието на огъня намалява, – възрази Живко.

– Но гъвкавостта му под налягане или пластичност се увеличава, което води до повишаване на общата здравина и гъвкавост, – поясни Симеон.

Ръководителят на групата Дамян каза:

– Има моменти в живота ни, когато преминаваме през пожари и натиск, които са всичко друго, но не и удобни. Независимо дали става въпрос за физическо заболяване, финансови затруднения, свързани предизвикателства или духовна сухота, тези времена тестват самото ядро на нашата личност. Огънят изважда на повърхността примесите, но всеки от нас трябва да избере да ги премахне от живота си.

– Пламъкът разрушава собствената ни твърдост, но има сила в това да се научим да бъдем гъвкави, – добави Захари.

– Въпреки че тези „огньове“ не са желани, когато подчиняваме живота си на волята на Светия Дух, те започват да излагат нечистотиите в нашия живот, да намаляват нашата „твърдост“ и да ни дават сила и гъвкавост за целта, която Бог има за нашия живот, – обобщи Дамян.

Чавдар докладва на групата:

– Научно проучване, което изследвало до каква степен музикалната чувствителност на хората е културна и до каква степен е инстинктивна, е пускало барабанни ритми на новородени бебета, докато е наблюдавало активността на мозъчните им вълни.

– Интересно, как са реагирали бебетата? – прекъсна го Зарко.

– Навярно младите им умове вече са очаквали този такт и са реагирали на неговото отсъствие, – предположи Филип.

– Открили, – продължи Чавдар, – че мозъчните вълни на бебетата са се покачвали точно когато нотата е била пропусната.

– Изследването ми напомня за удивителния начин, по който Бог ни е създал – усмихна се Стефан. – Той дори ни е дал програма за прекрасния дар на музиката. И очаква да откликнем с радост на благодатта Му със собствена музика, която да хвали святото Му име.

– И все пак болката, изтощението, съжалението или скръбта понякога могат да натежат на сърцата ни и да заглушат хвалебствените ни песни, – въздъхна Светльо.

Йовко възкликна:

– Докато Бог изцелява сърцата ни и ги изпълва с ритмите на радостта, можем да свидетелстваме: „ Господи, Боже мой, ще Те хваля до века“ .