В църква влезе човек и поиска пари, щял да пътува. Дадоха му.

Беше зима. Вятърът пронизваше до костите. Човекът се задържа малко вътре, да се постопли. Той бе приклекнал и протегнал костеливите си ръце към огъня. Нахлупил бе смачкана и износена фуражка. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки, трудно можеше да се познае възрастта му.

Мъжът огледа стенописите и каза:

– Тази картина за съда, за всички нас в живота ни е много близка. От детството си така живея. Баща ми и майка ми, брат ми, съучениците, всеки в своята зона … За това Бог за мен е като прокурор. И за всички, които познавам е така.

– А какво ще кажеш а вярата? Как може без нея да се живее?

– Вяра … Който и където да се намира за своята вяра не говори и аз няма да го направя. В токова …. по-добре е да не навлизам. Животът е вълчи, за каква вяра може да се говори.

– За някои хора грехът не е вина по Наказателния кодекс, а болест. Покайват се и излекуват се от греха. За тях Бог не е прокурор.

– Щом не е прокурор, значи е доктор. В болницата ще полежат, това е хубаво, значи си почиват. Лежиш, а времето минава. И при доктора трябва да знаеш кога да отидеш, но и той е началник. Така че избирай, кой е за теб Бог, прокурор или доктор, няма значение все за прокурора се работи …

– А какво ще кажеш за милостта? Нали Бог е любов?! Той обича грешника и му прощава така, без нищо…

– Без нищо … В животът дори и бълхата не скача без нищо, отче. Имало един човек, а къде ще се постави, винаги ще се намери място. А тези за „Бог любов“, които говорят, това е просто … романтика. Те не са седели сами и живота не познават.

Така си и поговориха край огъня двамата скитникът и свещеникът …

А после човекът си тръгна.

2016 -та е станала година на мигновената диагностика. Все по-малко хора стоят на опашката за да получат направление за изследване, а други при силно желание не успяват да се доберат до болница със съвременно оборудване.

Преносимите устройства и нанотехнологиите са позволили да се създадат необичайни инструменти, които определят болестта бързо, една капка кръв, слюнка, сълзи и дори самото дишане.

В Хонг Конг е бил създаден нанобиодатчик за диагностика на грип и Ебола. С помощта на смартфон е станало възможно да се извърши компютърна периметрия, която определя границите на зрителното поле, това е важен анализ за диагностициране на глаукома.

Израелски учени са изобретили устройство, което прилича на трикодер от „Стар Трек“ – анализатор на дишането, който идентифицира 17 заболявания на базата на едно издишване.

Станало е възможно да се зададе диагноза само по гласа.

 – Завърших тежък проект и се разболях от бронхит, – оплаква се един работохолик.

– Синът не искаше да ходи на градина и през цялото време все е настинал, – оплаква се една майка.

Връзката между емоции и заболявания е очевидна. Защо преживяванията провокира заболяване и променят нашето физическо състояние?

Болестите се появяват, когато те са единствения начин човек да се справи със ситуацията или да получи това, от което се нуждае.

Ако майка има нужда да е по-близко с детето си, тя не може да си позволи да почне работа. Детето с радост“ ще се разболее, за да угаси своята и тази на майка си потребност“.

Ако жена се нуждае от повече внимание, тя ще се разболее, за да получи повече внимание от съпруга си.
Разбира се, този избор „да се разболея“ или „да не се разболея“ е несъзнателен.

Единственият начин да се справим с появата на психосоматични заболявания е да се „чуят“ собствените ни нужди и изисквания.

Ако вие често боледувате, задайте си въпрос: От какво се нуждая? Какво искам всъщност?

Постарайте се да разберете това сами, след това говорете с човека, от когото зависят вашите потребности.

Старайте се да направите живота си комфортен, създайте добри отношения с околните, научете се да говорите за това, което ви вълнува. Намерете си работа, която ви радва.

И накрая научете се да приемате това, което не може да се промени и се обичайте такъв какъвто сте.

Петър и Рангел разговаряха:

– Алкохолизмът е болест, – каза авторитетно Петър. – Това не е мое мнение, а на Световната здравна организация. –

– Да, но терапевтите се противопоставили срещу това твърдение, – поклати глава Рангел. – И за него болнични не дават.

12 годишният Конър Принц живее във Великобритания и страдал от разтройство, което го принуждава да спи в продължение на седмици. В света този синдром е поразил 1000 души.

Проблемът бил забелязан, когато Конър бил на девет години. Тогава той заспал и родителите му не могли да го събудят цяла седмица. Следващия път детето заспало през ноември през 2012 г., а се събудило през януари.

По време на съня си Конър се изправял за няколко минути, за да се облекчи и яде, но през това време той бил объркан и неадекватен. Когато сънят отстъпел, той живеел като обикновено дете, с изключителен апетит.

До сега Конър не бил срещал Рождество, поради дълбокия си сън, но тази година на 25 декември, той се събудил и бодърствал достатъчно дълго, за да поиграе на шах. Родителите му били „на седмото небе“.

Синдромът на Клайн-Левин не се лекува. Родителите се надяват, че болестта ще премине сама. Известни са няколко случая, когато болестта е изчезнала спонтанно след 40 години.