Знаете ли, че има животни, които постоянно остават безразлични?

За тях няма значение, какво се случва около тях.

Те остават спокойни, безучастни и апатични във всяка ситуация.

Тяхното поведение напомня на хора, които живеят по свои собствени правила.

Пролетта дойде. Цветята разтвориха красивите си цветове, но това не радваше Димо, Любка и четирите им деца. Те бяха останали без дом. Живееха в старата си кола, която вече не беше в движение.

Миеха коли по бензиностанциите, събираха хартия, желязо, найлон, стъкло и какво ли още не, за да изкарват прехраната си. Всеки ден водеха борба за оцеляване.

Не веднъж се бяха обръщали към приятели и роднини за помощ, но освен осъждания, присмех и подигравки, нищо друго не получиха.

Много хора виждаха как живеят, но ги отминаваха, сякаш не съществуваха.

Продадоха всичко, за да си намерят подслон някъде, но не сполучиха. Оставиха си само малко дрехи, одеяла, съдове и Библията.

Вечерно време на уличната лампа загрижените Димо и Любка четяха от Словото.

Любка постоянно плачеше и питаше Бога:

– Защо, Господи, ни дойде това на главата? Какво да направим, за да си осигурим подслон и нормален човешки живот?

– Не плачи, – успокояваше я Димо, – няма да бъде все така. Бог ще ни даде изходен път.

– Кога? – едва не крещеше Любка.- Отчаяна съм до смърт. Повече не мога да издържам.

Тази вечер отново отвориха Библията, за да прочетат нещо за насърчение. Любка прочете на глас:

– „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“. – Тя ги повтори няколко пъти тези думи и усети силата, която носеха в себе си.

Осъзна ги напълно и каза смело:

– Каквото и да се случва, колкото и да ни е тежко, Бог ни е дарил със сила, за да се справим със всяка ситуация.

Димо ѝ се усмихна, а тя продължи:

– Сега преживяваме неща, които ни сломяват. Всичко това ни изглежда невъзможно за преодоляване, но нали сме в Божиите ръце. Помощта ни е от Него.

Скоро дойдоха две семейства и им помогнаха. Те вече не живееха в колата.

Скоро след това Любка се усмихна на Димо и каза:

– Сега знам, че в коя да е борба, която водим, не сме сами. Всяка победа получаваме от Бога чрез Исус Христос.

Бог никого няма да остави, но ще го укрепи и привдигне.

Нашите убеждения определят нашето поведение. Те ни мотивира да заеме позиция и да действаме в съответствие с нашите ценности.

Когато за първи път човек стане християнин, често прави неща, просто защото други  около него така правят. Моли се, чете Библията, помага на другите, защото вижда примерите на останалите повярвали.

Това е добре за нов християнин; малките деца се учат по същия начин. Въпреки това, както човек израсте във вярата, трябва да развият свои собствени причини за това, което прави. Тези причини стават убеждения.

Библейски убеждения са от съществено значение за духовен растеж и зрялост на християнина. Колко смешно е днес, че хората често имат силни убеждения относно футбол, мода и т.н., но не се интересуват за такива важни въпроси, като кое е правилно и кое не е…..

Бог ни подкрепа, докато се развиват убеждения ни, които определят вашата вяра.

По време на една антирелигиозна кампания внимателно проверявали всички помещения и отстранявали иконите в Московския художествен театър.

Актьорите, трябва да отбележим, са склонни към мистицизъм, по-скоро са суеверни, отколкото религиозни.

Из целия театър се разнесъл слух, че една от възрастните актриси Л. Коренева категорично отказва да даде иконата на Св. Николай от своята гримьорна.

Когато актьорът Борис Ливанов чул това казал:

– Напразно се занимават с нея, старицата никога няма да я даде.

– Но защо?

– Иконата ѝ има автограф от самия светец.

Трябва да се отбележи, че Св. Николай, Мирликийски чудотворец е живял през III век.

Някой, който събирал тор, казал:

– Вярно е казал Давид: „Човекът не пребъдващ в чест; Прилича на животните, които загиват“.

Като чул това, един богат човек казал:

– Къде е твоята чест и къде е разума ти, не трябва ли да те уподобя на добитък? В края на краищата ти приличаш на него. Целия си живот прекарваш в овчите лайна.

На това човекът отговорил:

– Моята чест се заключава в това, че аз се храня от труда на своите ръце и не прибягвам към милостта на такива като тебе.