Някога имали ли сте слон в къщи? Едва ли. Ако бяхте имали, щяхте да знаете къде се намира.

А щурец имали ли сте у вас? У дома имаше такъв. Слушах песните му непрекъснато. И когато си мислех, че съм открила от къде се обажда, той млъкваше. Дълго време изгубих да го търся. Накрая спрях да се занимавам с него и той просто изчезна.

Понякога в живота си се срещаме със „слонове“, като смърт на близък човек, развод, неизлечима болест, но повечето от дните ни преминават под свирнята на щуреца, малки неща, които ни дразнят, стресират и отклоняват вниманието ни от важните неща в живота.

Когато шумът от щурците започне да ни уморява, можем да потърсим Божията помощ чрез Библията и молитва. Можем да размишляваме върху това, което е истински важно.

Когато се настроим да чуваме Божиите думи, няма вече да чуваме щурците.

Когато някой губи любим човек, за него казват, че е с разбито сърце. Понякога това се случва в буквален смисъл.

Силните емоционални преживявания, могат да предизвикат стресова  кардиомиопатия или „синдром на разбитото сърце“, което може да доведе до остра сърдечна недостатъчност, смъртоносно камерно мъждеене или разкъсване на стените на камерата.

Въпреки, че в повечето случаи даденото заболяване не води до сериозни усложнения или смърт на пациента.

Когато човек е много беден, за него казват, че е „гол като сокол“.

Тук под думата сокол не се разбира птица, а древно стенобитно оръжие, което се използвало при обсада на крепости.

То било гладко, направено от дърво или излято от чугун, без стърчащи части, затова го наричали и голо.

Ирландия в популярната култура се асоциира преди всичко със зеления цвят.

Въпреки това на ирландския герб арфата се намира върху син фон, който официално се нарича „синият цвят на Св. Патрик“.

Това име се употребява, за да се опише формата на ирландските спортни отбори, баретите – подразделение на британската армия в Северна Ирландия, академичния дрескод на Националния университет на Ирландия и много други елементи.

Норвежкият биатлонист Магнар Солберг практикувал стрелба през лятото, лежейки в мравуняк. Това било замислено от треньора му.

Такова упражнение учел спортиста да се концентрира в мишената и да не се разсейва от външни фактори и умора.

Солберг, до извършването на подобни тренировки, не е печелил медал дори на световното първенство.

През 1968 г. е станал олимпийски шампион в Гренобъл и повторил успеха си в Сапоро.