Не си мислете, че авторките в тези романи описват своя бурен живот изпълнен с различни превратности на любовта. Понякога животът на писателите може да бъде тих и спокоен, когато изведнъж ги споходи необичайно вдъхновение.

Стефани Майер се срещнала с бъдещия си съпруг още в тийнейджърска възраст. Тя е многодетна майка и домакиня. Има три деца. Посещава мормонска църква.

Сънувала момиче с вампир. Вдъхновена от сюжетът на този сън и песните на група Muse, Майер прекарвала няколко часа в едно уютно кафене, където разработила историите за своите нашумели книги.

Въпреки, че преди Стефани да напише романите си са съществували много книги за вампири „Здрач“ остава най-популярната сага за духове, особено сред младите хора.

Спас заедно със семейството си се премести в една малка ферма. Той отдавна мечтаеше да има много място за животните.

– С какво да започнем? – попита Рени, съпругата на Спас, която изцяло желаеща да се посвети на спасяването на животни.

– Да започнем с конете, – предложи малкият Живко.

Четиримата седнаха пред компютъра, за да търсят сайтове, чрез които да си закупят бъдещите „домашни любимци“.

– Вижте, – извика Весето, жизнерадостно малко момиче, две години по-голямо от Живко, – тук продават нежелани коне на доста ниски цени.

– А ако никой не ги купи? – попита Живко.

– Изпращат ги в кланицата, – тъжно въздъхна Весето.

– Нима може да има такива сайтове, – възкликна шокиран Спас. – Колко жестоки са хората към тези, които до скоро са им помагали.

Семейството разгледа предложените коне.

– Вижте това малко пони, – каза Весето, – изглежда толкова тържно….

– Като го гледа сърцето ми се свива, – каза Рени.

– Тук пише, – започна да чете Живко обявата, – че ако до края на деня, някой не го вземе, ще го изпратят за клане.

Всички бяха единодушни:

– Това малко пони, трябва да дойде в новата ни ферма.

Освен понито Спас купи още няколко нежелани коня. Когато ги доведоха във фермата, животните се държаха много притеснено. Явно към тях са се отнасяли с пренебрежение. Особено тъжен бе Тони, малкото пони. То постоянно гледаше в земята….

– Вижте по гърба му има незараснали белези, – мрачно констатира Живко.

Те започнаха да хранят животните и да ги поят, но ги оставиха на свобода, за да свикват с обстановката.

След няколко дни Тони позволи на Спас да го приближи. Мъжът започна да гали понито по гривата. Искаше да му покаже , че го харесва.

Този жест изведнъж промени Тони. Понито се приближи и сложи главата си на рамото на Спас. Прегръдката продължи няколко минути.

След това понито се отпусна. То вече се чувстваше в безопасност.

Всички хора събират съкровища. Това могат да бъдат пари, власт, сила, наслаждения, удоволствия, човешки отношения, ….

Но всички те не са вечни, разпадат се и изчезват. Нашият живот може да загуби значението си, ако нашето съкровище внезапно изчезне.

Исус предлага на вярващите да събират съкровища на небесата, където няма да се загубят.

Някои  се опитват едновременно да попълват сметките си на земята и тези в небето. Но Исус ни предупреждава, че това е напразна работа.

Не е възможно да служите на Бога и на света едновременно.

Вероятно всеки от нас се е сблъсквал с такава неприятност, невъзможността да се почешеш по гърба. Този проблем обикновенно решавате, ако накарате някой друг да свърши това.

На кобила с име Кара много ѝ провървяло. Тя си имала приятелка, куче порода териер.

Умното животно, което се нарича Мила, винаги знае кога трябва да почеше приятелката си Кара и веднага идва на помощ.

Забавните кадри, които са се появили в Интернет, показват как смелото куче балансира на гърба на коня и енергично чеше кожата му с предните си лапи.

Естествено Кара е много доволна.

Автомобилният завод „Maruti Suzuki“, намиращ се в Менесар, Индия, трябвало да бъде затворен за 36 часа, заради леопард проникнал на територията му.

Веднага след като пазачите забелязали звяра, всички служители били набързо евакуирани и по този начин работата на един от най-големите заводи в страната спрял. Около стотина полицаи и офицери от Горското министерство дълго време се опитвали да хванат леопарда.

Тъй като територията на завода е доста обширна, хищникът оставал неуловим. Успели да го хванат в клетка благодарение парче сурово месо и жива коза, която чрез миризмата си привлякла гладния звяр.

Най-накрая животното се оказало в капан. Приспали го и го изпратили на ветеринар за преглед. Ако той установи, че леопардът е здрав, пленникът ще бъде пуснат в естествената му среда.