Кралицата на черните градински мравки понякога основава нова колония.

Австрийските биолози забелязали, че ако една мравка заболее и умре, втората майка изхвърля трупа, за да намали риска от инфекция.

Здравата кралица разкъсва мъртвата самка на части и я закопава или изхвърля от мравуняка.

Марин се върна от войната. Той имаше малка рана ма крака. Куцаше, но това не му пречеше в живота. Работеше  на един трактор, а мъжката работа в дома си вършеше не по-лошо от здравите.

Марин се ожени за Ана. Булката му бе от едно съседно село. С тях живееше по-голямата му сестра Наталия, която не се бе омъжила.

Един ден през пролетта Марин прекопаваше градината и откри странна находка – останки от труп на бебе.

Той извика жена си и сестра си, посочи останките и попита:

– Чие е?

– Не е мое, – каза уверено Наталия. – Ти добре знаеш, че не излизам с момчета. През цялото време или съм на работа, или в къщи.

Ана пребледня, но нищо не каза.

Изведнъж Марин си спомни: „Зимата Ана се хващаше често за корема и казваше, че не ѝ е добре. Ясно…“
Марин бе разбрал всичко, не се нуждаеше от повече обяснения.

Ана не беше от момичетата, които се разхождаха с момчета. Преди сватбата ѝ я ухажваше едно момче от нейното село. Той замина за града и ѝ обеща, че щом се настани, ще я вземе със себе си и ще се ожени за нея. Така и не дойде да я вземе.

След няколко месеца Ана разбра, че е бременна, а тогава дойдоха сватовете на Марин и тя веднага се съгласи да се омъжи.

Когато Ана се премести при мъжа си, тя посети една баба, която правеше незаконни аборти.

– Добре, – бе казала бабата, – ще „отровя“ плода, ако ми дадеш едно палто и обувки за зимата.

Ана изобщо нямаше намерение да му разказва всичко това, но Марин намери бабата и я заплаши:

– Разкажи ми всичко, в противен случай ще те заведа в полицията, а там, знаеш, няма да ти простят.

Сърцето на Марин бе разкъсано от изгаряща ревност:

– А аз си мислех, че тя е ….,- стенеше с часове Марин.

Не се разведоха, но Марин започна да пие. Сестра му се омъжи в друго село, далече от тях, но Ана не бе щастлива.

Когато Марин се напиеше, чупеше всичко, което намери, а Ана се криеше навсякъде: на тавана, в банята у съседите, в бараката ….

Въпреки всичко им се родиха две дъщери и един син.

С течение на времето здравето на Марин се влоши и трябваше да напусне работата си. Тогава се отказа от пиенето и стана много по-спокоен.

Синът порасна и се ожени. Дъщерите също се омъжиха. И всичко изглеждаше добре, но на никой от тримата не се роди дете. Нито снахите, нито дъщерята можаха да забременеят.

Дали това не е разплата за убийството на нероденото дете?

Има три условия за щастлив брак.

Първото е любовта. Тя не е само емоционално или физическо привличане, а сериозен ангажимент за живеене с любимия човек.

В 13 глава на Първо Коринтяни е представена любовта от гледната точка на Бога.

Съпрузите трябва да обичат жените си, тъй като Христос обича Църквата. Коя жена няма да отвърне на такова безкористно проявление на любовта?

Второто условие е зрялост. Много от двойките се развеждат при първите затруднения в семейния живот. Зрелостта означава отговорност в действията и решимост да не се търсят лесни начини.

И накрая, третото условие за щастлив брак е вярата. В наше време семейният живот не е лек, а ако в центъра му не е Христос, той става още по-труден.

За успешен и щастлив брак са нужда трима, съпруг, съпруга и Христос. Опитът показва, че бракът винаги е успешен, ако съпругът и съпругата отправят заедно молитви към Бога.

Тази книга е известна като „Библия в 42 реда“. Тя се смята за символ на първото книгопечатане в Европа.

Изданието е пуснато от Йохан Гутенберг през първата половина на 1450 г.

Според историците, тиражът на Библията на Гутенберг е бил 185 екземпляра, 150 на хартия и 35 на пергамент.

До наши дни са оцелели само 48 от тях повечето, от които не са пълни.

След преглед на мъж, лекарят се обърнал към жена му:

– На вашия мъж му е нужно абсолютно спокойствие. Ще изпиша успокоителни хапчета.

– А кога трябва да му ги давам? – попитала жената.

– Никога, – изревал лекарят. – Хапчетата са за вас.