В района в близост до Рио де Жанейро в планините има необичайна вила. Такова съседство на съоръжението с мегаполиса не се отразява изобщо на спокойната обстановка на вилата. Тя внимателно е скрита в плътните гъсталаци от тропическа растителност.
Вилата е проектирана от Arthur Casas поръчана е от популярен телевизионен водещ в Бразилия. Сред неговите изисквания към изпълнителите на проекта са: задължителен басейн, интериор в ярки цветове и защита от любопитни очи.
В резултат на тази работа се е получила голяма вила, която е построена на живописен склон скали. Тя е отделена от улицата със стена от камък.
Самата структура е въплъщение на идеите на минимализма. За изграженето му външно и вътрешно се е използвал камък, но въпреки това, вилата изглежда доста обемиста. Витражните прозорци осигуряват поток от слънчева светлина в голям мащаб. Някаква ефирност се добавя от светлия интериор. Преобладават нюанси на бежово, прасков отенък и сиви тонове.
Трите етажа от вилата заедно съставляват около 480 кв. метра. На партерния етаж са разположени помещения за персонала и гостите, вторият е поставен под кухнята и трапезарията, тук се намира хола, третия етаж е зает от няколко спални. Преди вилата е разположена тераса с изглед към океана, а до нея има плувен басейн.

В малкия град Ибенбюрен разположен в западната част на Германия една местна жителка се обадил в полицията.
Според думите на жената, тя в продължение на няколко дни чувала викове на дете от съседния апартамент: „Мамо, татко, елате!“ Чукала на вратата, но така и не могла да се срещне със свойте съседи. Опасявала се, че се е случило нещо лошо.
От полицията веднага изпратили хора, да проверят случая. Освен това била повикана линейка и пожарната.
Позвънели, потропали, но никой не отворил вратата на апартамента, за това я разбили.
Полицаите били изненадани, когато влезли вътре. В апартаментът имало само папагал, седящ в клетка, който дружелюбно посрещнал влезлите с вик: „Мама! Татко!“
Оказало се, че собствениците на птицата, която така ревностно зовяла за помощ, са отишли на почивка, а за пернатия приятел трябвало да се погрижат техни познати.

Старецът мразеше колегите на дъщеря си. Те бяха учители като нея, но не живееха в селото, а пътуваха от града.

Понякога някой от тях наминаваше да разтуши самотната вечер на Генчева, която живееше сама с баща си. Обикновенно посетителят носеше по някоя книга или списание. Искаше съвет от Генчева за преподаването или как да усмири някой от непокорните класове.

Баща ѝ разбираше, че целта на посещенията на младите мъже съвсем не беше свързана с търсене на съвети от дъщеря му, а по-скоро да я поухажват. Той ненавиждаше тези гости.

Често казваше на дъщеря си:

– Ние сме си достатъчни един на друг, не се нуждаем от чужда компания. А тези дето се мъкнат тук, кой знае какъв вятър ги е довял. Навярно имат и не много чисти мисли.

– Ти все имаш, нещо против тези хора, – казваше примирено Генчева. – Какво лошо видя в тях?

Старецът убедено жестикулираше след дъщеря си:

– В днешно време всички преследват егоистични цели, да не кажем долни.

– Много си критичен, татко.

– Мина времето, когато хората можеха да се харесват и обичат, без предварително да си правят сметки, – старецът стана още по-неспокоен. – Всички без изключение се интересуват само как да отмъкнат трохите от чуждата трапеза.

Дългият му, пълен с разочарования живот го бе научил, че никой току така не чука на вратата ти, всеки иска да те използва, да спечели нещо, да намаже.

– В наши дни всичко е предварително пресметнато и то с цел лична облага, – горещеше се старецът. – Казвам ти, дъще, ако питаш мен, най-добре е да си седят у дома. Какво е това нашествие. Тук да не е бакалия, хан или парламент.

Един ден една китайска жена отишла в подножието да коси сено. На гърба ѝ имало бебе, а до нея вървяло малко дете.
Изкачвайки върха на хълма, тя чула силно ръмжене. Погледнала назад и видяла тигрица с двете си тигърчета, готова да се хвърли върху нея.
Тази жена била неграмотна, тя никога не била ходила на училище, но веднъж чула от един мисионер, който ѝ разказал за Исус, “ че Той може винаги да ти помогне в беда“.
Когато ноктите на тигрицата се забили в ръката на жената, тя започнала да вика:
– Исусе, помогни ми!
Тигрицата вместо да се хвърли върху жената, се обърнала и побягнала.
Какви „зверове“ те нападат? Може би, никога не те е нападал див тигър, но със сигурност те атакуват съмнения, страхове, тревоги, самота и отчаяние.
Извикай за помощ Исус и Той незабавно ще побърза към теб, за да ти помогне така, както го е направил с тази китайска жена.

Репеят помага при бъбречни камъни, подагра, гастрит, язва на стомаха, диабет, подагра, ревматизъм, артрити, болести на ставите и устната кухина.
Корените на лечебното растение се препоръчват от билкарите и при малария, газове, бронхит.
Отвара от семената се пие срещу световъртеж.
Растението се използва при контузии и наранявания, изкълчвания, разширени вени, при изпъкнала кост на палеца на крака, а също и за налагане при ревматизъм, натъртване, подагра.
Накиснати корените на растението в терпентин в съотношение,  1:10. Получената настойка се използва за мазане при ревматизъм и шипове. Сварените листа се препоръчват за налагане на лапи при ревматизъм, подути лимфни възли, рани от изгаряния и хемороиди. Приготвя се и отвара за укрепване на косата при косопад. Помага при прекалено мазна кожа и при акне.
Репеят цъфти през юли и август. Расте по влажни и необработени места в цялата страна. Най-лесно ще го намерите в предпланинските и полски райони, из храсталаците, горите, мочурливите и влажни места.
За лечебна цел се използват главно корените на едногодишните растения, вадени през октомври-ноември или през март. Корените на двугодишните са кухи и негодни за лечебни цели. Ще разпознаете едногодишните растения по това, че нямат стъбло, а само листа.
Коренът внимателно се изважда от земята, измива се добре и се пуска за няколко минути в гореща вода. След това се нарязва на ситно и се суши на сянка. Съхранява се в добре затворен съд, защото много лесно се овлажнява.
Корените на репея са богати на инулин, пребиотик, който подпомага развитието на Bifidus бактериите в храносмилателния тракт.
Корените на репея съдържат протеини, етерично масло, гликозиди, фитосттерин, танини, мазнини, органични киселини, микроелементи, горчиви вещества, дъбилни вещества, слузни вещества и други.