Часовникът звани. Симо вече трети път го удряше, докато той нацяло замлъкна.
– Само още пет минути и ще стана, – каза си решително Симо и се отпусна.
Но петте минути станаха половин час.
Нещо тревожно се промъкна в съзнанието му, той опита да стане, но краката му отказаха. Кратко боричкане с одеялото и чаршафите и Симо успя да ги отхвърли от себе си. С топлите си още крака стъпи в студения свят и целия настръхна.
Свлече се на единият край на леглото и очите му отново се затвориха. Помъчи се да повдигне клепачите си, за да нахлуе в тях светлината, но те се противопоставиха. С помощта на ръцете си можа да получи желания ефект.
Отвори очи и се насочи към банята. Погледна се в огледалото.
Косата бе разбъркана, очите бяха присвити като на азиатец, а в краищата им се таяха парчета от съня. Устните му бяха пресъхнали…. Общо взето лицето му бе такова, че всяко куче би се уплашило от него.
– Дайте ми един час, – казва си Симо – и ще изглеждам малко по-интелигентно. Малко парфюм, одеколон…… и готово.
– И кого ще заблудиш?
– Какво? – стресна се Симо. – Кой си ти?
– Никакъв финес нямаш. Къде е изгладената риза с вратовръзка? А стилни обувки? Разните ти финтифлюшки, къде са? Това си ти в 6:30 сутринта. Кой ще те хареса такъв, а да се влюби …. да не говорим, няма смисъл.
– Аз го обичам, – каза тих и нежен глас. – За Мен няма значение неговото обществено положение. Обичам го не заради начина му на обличане, нито за постиженията му в живота, … а него самия.
– И ти смяташ, че от него ще излезе нещо? – първият глас стана груб и саркастичен. – Погледни го само.
– На мен не са ми нужни най-добрите и първите, защото Аз ще ги направя такива.
– С такъв не бих си губил времето, – с леден тон се отзова първият глас.
– О, ти не знаеш какво съкровище е?! Ела, когато завърша работата си и ще разбереш какъв шедьовър съм изваял от него.
Гласовете млъкнаха, а Симо седеше насред стаята слисан.
Започна бързо да се облича, сякаш искаше да скрие несъвършенствата си. Погледна часовника и хукна да догони времето, което безвъзвратно бе отлетяло.
А душата му пееше:
– Аз ще стана шедьовър в Неговите ръце, – изведнъж се сепна, – Прости ми, Господи, пак се успах. Помогни ми навреме да стигна….
– Ха-ха-ха, от този … шедьовър…ха-ха-ха….
– Ти си слят, – каза тихият глас. – Той за мен е съвършен, Синът Ми плати цената за него.
