Конкуренцията е нещо естествено, но често е непродуктивна.

Когато завиждаме на някого или се опитваме да се съревноваваме, ние взаимодействаме не с реален човек, а с неговата проекция в нашите представи, която е крайно субективна и далече от истината. Особено ако завиждаме на някого от социалните мрежи.

Ако се съревноваваме със себе си, това винаги ни гарантира движение напред.

Определете и формулирайте три свои силни страни, които околните непременно трябва да забележат и запомнят при среща с вас, независимо дали това е лично или виртуално. Добре е това да бъде нещо лично, което притежавате, така че да не създавате нещо изкуствено.

Например, такива качества като креативност, умение за общуване и харизма. Нека те станат ваши козове по време на интервю, в социалните мрежи, …

Или искате да направите впечатление на човек, които винаги ума много идеи. Публикувайте на ваша интернет страница или някъде в социалните мрежи това, което ви вдъхновява, цитати, които ви мотивират, интересни статии, идеи за дизайн, …

Програмист след натоварен ден уморено отваря хладилника. Вади пакетче масло, на чиято обвивка пише:

„Масло. 82 %“.

В главата му блясва бърза мисъл и той си казва:

– О, скоро ще зареди!

Върна маслото в хладилника и затвори вратата му.

Домашните любимци са интересни, с тях не можеш да скучаеш.

На Йони му донесоха папагал, неговите предишни собственици се бяха отказали от него.

Котаракът Манчо изобщо не се заинтересува от новото попълнение. За него папагалът не представляваше апетитно ястие, защото не миришеше на Whiskas, любимата му храна.

Птицата през цялото време крещеше. Това не беше само чирикане, а противен писък. Трудно бе и на Манчо да понася тези пронизителни звуци.

Когато папагалът започнеше „концерта“ си, котаракът заставаше пред клетката, гледаше право в очите на нещастния певец и нервно, оголвайки зъби, недоволстваше.

Папагалът осъзнавайки, че е на високо и е защитен от клетката, въпреки заплахите, плюеше наоколо.

Манчо чакаше моментът на отмъщението си. И той не се забави.

Веднъж клетката бе свалена на пода, за да се разчистят наоколо паяжините и натрупания прах.

И ето какво се случи.

Котаракът скочи върху клетката отгоре, така че той се оказа над папагала. Какво унижение за семейния кресливец.

Родих се през пролетта. Живеех благодарение на острото си обоняние и слух. Не можах да виждам света от самото си раждане, защото нямах очи.

Живеех благодарение на моята майка, която се грижеше за мен и ме хранеше.

Всички казваха:

– Това коте рано или късно ще загине.

– Никой няма да го вземе.

– Ще го сгази някоя кола или ще умре от глад.

Но мен ме взеха и ме дадоха на нова майка. Първоначално ме бе страх, но после разбрах, че ме обичат …

Сега съм красив и доволен котарак, който се научи да лови мухи през лятото.

Това, че нямам очи не ми попречи да бъда най-щастливия котарак в любящо семейство….