Мария пътуваше във влака с три годишния си син. Беше препълнено, но младата жена играеше с детето си и общуваше с пътниците, за да убие времето.

– Мони обича да общува с хората. Пита ги как вървят работите им. Хвали някоя хубава прическа, – казва с гордост майката за сина си.

По време на пътуването Мария обясняваше на детето си:

– Ти си вече голям и трябва да се държиш прилично пред хората. Когато кашляш, ето така с длан трябва да прикриваш устата си – и майката поставяше ръка на устата си. – Хубаво е да казваш на хората „моля“ и „благодаря“……

Пътят бе дълъг и изморителен. И Мони скоро заспа в ръцете на майка си.

В този вагон пътуваше баща на четири деца, които бяха станали вече големи и самостоятелни хора. Той бе изморен, връщаше се от работа, но разговорът на Мария със сина ѝ му привдигна настроението и той реши:

„Тази жена с детето си направи вечерта ми приятна, защо да не направя това и за нея?“

Когато този мъж се отправи към вратата, той ѝ подаде навит лист с думите:

– Изглежда сте го изтървали.

Мария бе уверена, че нищо не е изтървала, но с любопитство разтвори листа.

Там имаше 5 лева и бележка: „Почерпете се за моя сметка. Вие сте прекрасна майка, обучаваща сина си на добри маниери. Имам дъщеря на вашата възраст. Надявам се тя да стане добра майка като вас“.

Тези думи докоснаха силно младата жена и очите ѝ се насълзиха.

– А аз постоянно се притеснявам, че не правя нещата както трябва, – каза си Мария. – Понякога си мисля, че съм прекалено строга с Мони, а понякога, че много му позволявам.

Тя се огледа да благодари на възрастния човек за добрите думи, но той вече бе слязъл.

Първо трябва да отидем при Исус.

Това правим не само веднъж, а всеки един ден. Без значение какъв е проблемът, без значение колко е дълбока раната, можете да го отнесете към Исус.

Второ, трябва да се свържем с Исус.

Исус казва, че ние трябва да се впрегнем с Него. Робството е като парче дърво, която кара две говеда заедно да теглят един впряг. В него натоварването е леко, защото двете животни си го поделят. Исус не иска да поемаш всичката тежест, защото не сме били предназначени да правим това. Той иска да „се впрегнем“ с Него. Иска да сподели бремето ни.

Трето, нека позволим на Исус да ни променя.

Исус иска да се учим от Него. И като го направим, Той ще ни промени по време на процеса.

Бог знае какво причинява стреса в живота ни. Той знае, че смирението и кротостта са противоотровите на най-големи причинители за поява на стрес в живота ни, а те са арогантност и агресия. Исус иска да ни даде по-добър начин, по които трябва да се учим  от Него. Просто, трябва да Му позволим да ни променя.

Уморени и стресирани ли сте? Готови ли сте да имате истински мир, който идва само от Исус?

Това зависи от вашето приемане, защото това е безплатен подарък за вас.

Една от основните атракции в Мюнхен е Нимфенбург. Той е бил лятна резиденция на баварските владетели.

Замъкът е построен в бароков стил. В строителството му са взели участие пет поколения на Вителсбах.

Освен това, през 1715 година парковата зона на двореца била възстановена във френски стил.

В интериора на дворецът вниманието на туристите се привлича от Голямата зала, проектирана в стил рококо, украсена с уникалните фрески на Цимерман и Галерията на красавиците, където се намират портретите на 36 от най-красивите мюнхенски жени.

Освен това, посетителите на двореца дълго се възхищават на Лак кабинета, с червените и черни лакирани китайски панели.

Сред експонатите изложени в двореца, поразява великолепната колекция от карети, конни впрягове и шейни. Сред тях се намира каретата на крал Людвиг II. Интересна е и колекцията от порцелан, чийто експонати са произведени в местната манифактура.

Бактериофагите са много древна група вируси. Те са там, където има бактерии, с които те се хранят. И когато има храна, те се размножават с космическа скорост.. Действат като вълци в гората, където има много зайци.

Те са милиарди видове и тяхното разнообразие многократно покрива широкия спектър от останалата част от живота на Земята.

Един вълк е един вид бактереофаг. Трудно можем да си представим гората, където такива хищници са трилиони. Именно в това се състои сложността и трудността.

Много е трудно да се намери, един единственият вид на фаг, с който може да се проведе антимикробна терапия. Това е като да се познае, от първият опит кодирането на банков трезор.

Опростено фагите работят така. Проникват в жертвата си със свой геном и заразявайки бактерията с него. Бактерията започва да копира фаги и загива. При това микрофлората на болния се запазва, което е много важно за бързото възстановяване на здравето на болния.

Това е многообещаваща технология, в която се редактират гените CRISPR-Cas , създадена въз основа на защита на бактериите от фагите.
Проучването на фаготерапия започва в началото на XX век при лечението на френските войници от дизентерия от микробиолога Феликс Дерел. С помощта на фагите, той правел различни лекарства за простуда и диария.
Работите по изучаване на фагите били практически спрени след изобретяването на пеницилина.

Умението на някои хора в изкуството преминава отвъд всякакви граници. Те рисуват със всичко: масло, акрил, въглен, химикалка или молив, но работите им не се различава от снимка.

С голямо упорство и талант авторите рисуват тези платна, които се нещо повече от фотокопия.

В тях има живот, ясно се откроява виждането на художника, усещат се емоциите и илюзиите на света, в който живеем.

Днес ще ви представя само двама от тях. Ако погледнем произведенията им, няма да можем да повярваме на очите си.

Диего Фацио работи като мастилено-струен принтер, като започва да рисува от самия края на листа само с молив и въглен.

Създаването на един портрет отнема на художника 200 часа работа върху него.

Грегъри Тилкер рисува своите „дъждовни“ платна с четка, използвайки акварел и маслени бои.
Картините на Грегъри напомнят на пътешествие с кола в хладен дъждовен ден.